В четвъртък България ще се опита да пласира минимум 2 млрд. евро дълг на международния пазар, съобщи "Капитал" като се позова на източници от пазара, които се позовават на получени съобщения от банките, обслужващи емисията.

Според информацията днес се провежда и дигитално роудшоу, на което книжата се представят на инвеститорите.

Твърди се, че ще бъдат предложени облигации с падежи след 7 и след 12 години. Допълнително при наличие на интерес може към офертата да се добавят и 20-годишни книжа, като това явно ще се реши след днешните сондажи с пазарните участници.

Също така при наличие на търсене е възможно да бъде пласиран и по-голям обем от заложения. По подобен начин при последната си аналогична емисия през 2020 г. България първоначално беше анонсирала намерение да пласира до 2 млрд. евро, но в крайна сметка реализира 2.5 млрд. евро.

Излизането на служебното правителство на пазара през септември беше вече анонсирано от финансовия министър Росица Велкова, когато преди две седмици тя очерта тревожни перспективи пред бюджета за 2023 г., при запазване на вече поетите ангажименти и облекчения с актуализацията на този за 2022 г. в последните дни на предишния парламент.

ЕЦБ на два пъти покачи лихвите си, а само преди седмица даде заявка и за още повишения на следващите си заседания. В сряда германските седемгодишни облигации се търгуват на нива около 1.55-1.60% доходност, близо до върховите си стойности от юни. Преди това за последно подобни нива е имало през 2011 г. Така евентуално запазване или разширяване на премията над тези нива при утрешната емисия ще е индикатор доколко политическите трусове и разхлабването на фискалната политика в България са се отразили на доверието на инвеститорите към страната.

Завръщането на България на международните дългови пазари идва след точно две години. През 2020 г. отново в средата на септември страната успешно пласира 10- и 30-годишни облигации. Тогава също имаше притеснения и несигурност около ковид, като въпреки това обаче беше привлечен сериозен интерес за над 7 млрд. евро и така тогавашният финансов министър Кирил Ананиев успя да надхвърли целевия обем с 500 млн. евро. Постигната доходност беше 0.389% за 10-годишните книжа (0.375% лихвен купон) и 1.476% за 30-годишните (1.375% купон), което се определяше като като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Сега със сигурност в променената конюнктура нивата ще са чувствително над тези. В момента например книжата на България с падеж 2035 г. или след 12.5 години се търгуват на нива около 4.4% доходност, а при емисията с падеж 2030 г. (след 8 г.) тя е около 4.2%.

Заложеният лимит за поемане на дълг за 2022 г. е 10.3 млрд. лв. като вече са изтеглени 1.8 млрд. лв. и правителството вече направи анонс още над 2 млрд. лв. да бъдат пласирани на вътрешния пазар на ДЦК. Това остава пространство за пласиране на близо 6.5 млрд. лв., или около 3.3 млрд. евро в международни емисии.