Нов вариант за "Струма": Сегашният път в дефилето става еднопосочен

OFFNews 17 август 2016 в 10:30 10121 4

Снимка БГНЕС

Строителният министър Лиляна Павлова

През септември започва строителството на автомагистрала „Струма“ между Кресна и Сандански. Това заяви в сутрешния блок на бТВ министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Отсечката е с дължина от 24 км. Договор с изпълнителя на строителството Консорциум "Струма – Лот 3.3" бе подписан през септември м. г. за близо 281 млн. лв. с ДДС.

Догодина ще започне да се строи и отсечката от Благоевград до Крупник с дължина от 13 км. Договорът за строителството бе подписан в края на м. г. с обединение "АМ СТРУМА 3.1" за сумата от 186 млн. лв.

Паралелно с това ще се изгражда тунел „Железница“, който се очертава да бъде най-дългият в България с обща дължина на двете тръби от почти 5 км на стойност 250 млн. лв.

"17 фирми подадоха оферти за строителство. Този факт показва доверие на компаниите към нас и нашата работа“, каза Павлова.

Според нея при този участък става дума за изключително сложно съоръжение, като освен тунел с магистрален път, ще се изградят два виадукта.

Павлова обясни и че има сериозен напредък по отношение на строителството на АМ „Струма“ в Кресненското дефиле. До момента са предложени 4 варианта за преминаване на 20-километровто трасе. Най-новият вариант, който срещал сериозна подкрепа, е изграждане на отделно трасе в посока Кулата - Благоевград. По този начин сегашният път ще се ползва само за движение по посока Кулата. Вариантът включва изграждане на околовръстен път на Кресна и трасе, с което ще се заобиколи дефилето. По проект има 5 тунела, доста виадукти и съоръжения.

"Така ще се реши въпросът с екологията и безопасността на движение", смята Павлова.

Новият вариант на трасето нямало да оскъпи проекта.

"Категорично отпада строителството на дълъг тунел в дефилето, а идеята за съоръжение тип „етажерка“ не среща солидна подкрепа от еколозите, защото все пак става дума за сериозно строителство", каза още тя.

За другата недовършена магистрала - „Хемус“, Павлова обясни, че през септември ще са готови документите за обявяване на процедура за избор на изпълнител за строителството на 16,5 км от пътен възел „Белокопитово“ към Търговище, а до края на август ще се отварят офертите за строежа на 10-километров участък от Ябланица до Боаза.

"Там имаме готовност да започнем строителството незабавно, защото нямаме проблем с отчужденията на земи, което е най-сериозният проблем при изпълнението на инфраструктурни обекти“, отбеляза Павлова.

За останалите участъци от северната магистрала ще се извърши препроектиране, за да се избегне строителството на скъпи съоръжения през местности със сложен релеф.

"Целта ни е да постигнем по-ниска цена на магистралата, за да построим повече километри с парите, с които разполагаме", добави тя.

Според Павлова тъй като страната ни не може да разчита на европейски средства за строителство на „Хемус“, финансирането на доизграждането на аутобана ще е от бюджета, от тол-такси и продажбата на винетки.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    13709

    5

    Маргарит

    17.08 2016 в 15:43

    "Според нея при този участък става дума за изключително сложно съоръжение, като освен тунел с магистрален път, ще се изградят два виадукта."

    Това ще да е нещо ново в световен мащаб. Да очакваме високи гости, за да се научат как се прави тунел с магистрален път и два виадукта...

    Тъпа свиня...(помисли си Мечо Пух)...

    14389

    4

    случайно прочетох

    17.08 2016 в 13:44

    А след рязането на лентичките на новите участъци, кога почват ремонтите?След две седмици, три?
    11-14млн. на километър ми се струва доста скъпо.

    13207

    1

    Shoshon

    17.08 2016 в 11:05

    Добре, само на мен ли ми се струва че с тези пари за магистрали можеше да литнем и да се върнем успешно до МАРС.
     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице