МВФ: Колкото по-дълго остане несигурността, толкова по-скъпо ще ни струва

Колкото по-дълго остане несигурността, толкова по-скъпо ще ни струва, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в реч, наречена "повдигане на завесата".

По традиция ръководителят на най-големия кредитор в света представя икономическите перспективи няколко дни преди годишните срещи на МВФ и Световната банка, които тази година започват от 21 април. Георгиева призова за балансирана и по-устойчива световна икономика.

Протекционизмът подкопава производителността в дългосрочен план, особено в по-малките страни. Защитата на индустриите от конкуренцията намалява стимулите за ефективно разпределение на ресурсите. Печалбите от предишната производителност и конкурентоспособността от търговията намаляват. Това вреди на иновациите, заяви Георгиева, докато зад нея се прожектираха различни графики, включително и на срива на пазарите при обявяване на митата, въведени от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

По думите ѝ изкривяванията на търговията, митническите и немитнически бариери са подхранили негативните възприятия за международната търговска система, за която се смята, че е претърпяла провал да осигури равни условия.

"През първите две десетилетия на този век светът преживя интеграция към ниски и ефективни митнически ставки в Съединените щати, но растежът спря през последното десетилетие", каза тя.

Националната сигурност

"В един многополюсен свят мястото, където се произвеждат нещата, може да е по-важно от тяхната цена. Логиката на националната сигурност гласи, че широк спектър от стратегически стоки, от компютърни чипове до стомана, трябва да се произвеждат у дома и че за това си струва да се плати определена цена. Самостоятелността се завръща", твърди директорът на МВФ.

Всички тези опасения, взети заедно, казва Георгиева, вече прекипяха и ни оставиха в свят, в който промишлеността получава повече внимание от сектора на услугите, в който националните интереси надделяват над глобалните и в който настойчивите действия предизвикват настойчиви реакции.

Какви са последствията?

Според МВФ докато гигантите се изправят един срещу друг, по-малките държави попадат в капана на вторичните ефекти. Китай, ЕС и САЩ – въпреки относително ниското съотношение на вноса към БВП – са трите най-големи вносители в света. Какво означава това? Размерът има значение – техните действия оказват влияние върху останалата част от света, посочва Георгиева.

Страните с ниски доходи са изправени пред допълнителното предизвикателство на срива на потоците от помощи, тъй като страните донори се насочват към решаване на вътрешни проблеми.

Несигурността струва скъпо. Сложността на съвременните вериги за доставки означава, че вносните суровини се използват в широк спектър от национални продукти. Цената на един артикул може да бъде повлияна от митата в десетки държави. В свят на двустранни мита, всяко от които може да се повиши или понижи, планирането се усложнява. 

Нарастващите търговски бариери имат незабавно негативно отражение върху растежа. Митата, както всички данъци, увеличават приходите, но това се случва за сметка на намаляването и пренасочването на икономическата активност. 

Протекционизмът намалява производителността в дългосрочен план, особено в по-малките икономики. Защитата на индустриите от конкуренция намалява стимулите за ефективно разпределение на ресурсите. Предишните, постигнати чрез търговията подобрения в производителността и конкурентоспособността постепенно се изчерпват. 

В крайна сметка търговията е като водата: когато държавите издигат прегради под формата на тарифни и нетарифни бариери, потокът просто се отклонява. Определени сектори в някои страни могат да бъдат залети от евтин внос, а други да изпитват недостиг. Търговията продължава, но прекъсванията водят до натрупване на разходи, посочва директорът на Валутния фонд.

Какво могат да направят държавите?

Всички държави трябва да удвоят усилията си, за да сложат в ред собствените си икономики. В свят на повишена несигурност и чести сътресения няма място за забавяне на реформите за засилване на икономическата и финансовата стабилност и подобряване на потенциала за растеж.

Икономиките се сблъскват с нови предизвикателства от по-неблагоприятна стартова позиция, като бремето на публичния дълг е значително по-тежко, отколкото преди няколко години. Поради това повечето държави трябва да предприемат решителни фискални действия за възстановяване на пространството за провеждане на политики, като определят планове за постепенно коригиране при спазване на фискалните рамки. 

За да се запази ценовата стабилност, паричната политика трябва да остане гъвкава и надеждна, подкрепена от силен ангажимент за независимост на централните банки. Централните банкери трябва зорко да следят данните – включително по-високи инфлационни очаквания в някои случаи.

Компромисите в политиката могат да бъдат облекчени чрез повишаване на потенциала за растеж. Тук икономиката на САЩ бележи силен ръст на производителността, докато други изостават. Как могат да наваксат изоставането?

Чрез амбициозните реформи в банковото дело, капиталовите пазари, политиката на конкуренция, правата на интелектуална собственост и готовността за изкуствен интелект – всички те могат да допринесат за по-висок икономически растеж. В много случаи държавата може и трябва да направи много повече, за да намали бариерите пред частните предприятия и иновациите – или иначе казано, да коригира вредите, които сама е нанесла, твърди в доклада си Кристалина Георгиева.

Следете новините ни в GoogleNews