Отбелязваме 105 години от смъртта на Иван Вазов

OFFNews 22 септември 2026 в 08:40 1549 3
Паметник на Вазов

Снимка БГНЕС
Паметник на Вазов в София

Днес, в Деня на независимостта, отбелязваме и 105 години от смъртта на Иван Вазов. Поклонението ще се състои от 11:00 часа на гроба на писателя при църквата „Света София“ в столицата, съобщава БГНЕС.

Слова за Народния поет ще произнесат директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и поетът Димитър Христов. Рада, внучка на доц. Григорий Вазов, ще прочете свое есе, посветено на Иван Вазов.

В памет на писателя ще бъде отслужена панихида, а в програмата са включени и негови стихове.

След смъртта на Иван Вазов през 1921 г. поклонението пред него продължава четири дни в църквата „Света Неделя“. Народният поет е погребан на 28 септември в центъра на София с 101 топовни салюта.

На 22 септември Къщата музей „Иван Вазов“ в София ще бъде със свободен вход. Последният дом на писателя предстои да отбележи 100 години от откриването си като музей през ноември 2026 г. Той остава в историята като първия български литературен музей.

Виж още за:
Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
Коментари
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2990

3

Джендо Джедев

22.09 2026 в 09:38

-0
+9
Горкият Вазов, ако можеше да се вдигне от гроба и да види какви тъпани дънят пред театъра, носещ името му, веднага щеше да се върне в кончега.

5169

1

Mateevk

22.09 2026 в 09:04

-0
+11
Някой ще се намери ли и ще се осмели ли да прочете това на гроба на Вазов?

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви лґкът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко —
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!

1916
 
X

Калоян Методиев: Мъпетът Радев води държавата към катастрофа