Еврото на прага: Какво мислят експертите за законовите промени по пътя към еврозоната?

България е на финалната права към присъединяване към еврозоната и заменяне на лева с еврото. С този преход обаче идват не само икономически и политически последици, но и мащабни законодателни промени. С промените в Закона за въвеждане на еврото като официална валута, експерти от различни сфери – икономика, право и финансов надзор – започнаха все по-открито да коментират последиците от новите разпоредби.

Законът – стъпка към евроинтеграция или източник на несигурност?

Новият закон предвижда, че от 1 януари 2026 г. еврото ще бъде единственото законно платежно средство в страната. Всички суми по договори, спестявания, заеми и ценови етикети трябва да бъдат автоматично преобразувани по фиксирания курс: 1 евро = 1.95583 лева.

В интервю за Bloomberg TV Bulgaria финансовият експерт Деян Василев заяви, че промените в последния момент на Закона за въвеждането на еврото са притеснителни. Той изрази мнение, че българите не се тревожат толкова от спекула с цените, а администрацията създава истерия с прекомерен отговор срещу несъществуващ проблем.

"Забелязваме прекалено агресивни мерки срещу въображаемата, предполагаема спекула. Мерките целят да сплашат потенциалните нарушители, но сякаш покрай сухото гори и мокрото, или така да кажем, могат да бъдат бити или да бъдат жертва на административен и бухалков произвол бизнеси, които са големи, стабилни, доказано лоялни и работят с етични практики. Проектозаконът, който мина на първо четене, и който би задължил големи вериги търговци да разкриват всичко, как са променили цените - мисля, че част от управляващите залитат в прекалена регулация. Да не забравяме, че пазарните сили са по-силни от всичко - дори комунистически Китай, въпреки че е тоталитарна държава, остави свободната икономика", заяви още той

Промените в Закона за въвеждане на еврото, приети на първо четене, предизвикаха и юридически съмнения.

Адвокатите Антоан Атанасов (от „Активни потребители“) и Незрет Бабучев изразиха критики в ефира на NOVA NEWS, като подчертаха, че предвидените глоби (до 1% от оборота на търговеца) са в разрез с принципите на свободната пазарна икономика, практически неосъществими без ясна методология за определяне на „необосновано“ повишение, както и в противоречие с конституционното право на свободна стопанска инициатива.

Атанасов посочва, че е абсурдно да се изисква от търговец да „доказва“ пред кого и как защо е вдигнал цената на хляб, например. Такива спорове лесно могат да прераснат в дълги съдебни процеси.

Вместо санкции, Атанасов предлага потребителят да бъде „овластен“ чрез прозрачност и информираност. В проекта се споменава възможността големите вериги да публикуват ежедневно данни за цените в машинночетим формат – нещо, което би позволило на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да създаде ценова платформа. Така гражданите сами ще следят къде какво струва, което според него е най-ефективният пазарен контрол.

Незрет Бабучев също постави под въпрос легитимността на глобите. Според него, за да бъде санкцията юридически издържана, ще е необходима експертиза, базирана на наредба за ценообразуване. Проблемът е, че такава наредба не съществува, нито има действащи правомощия на министъра за създаването ѝ. Така всяка глоба би могла лесно да бъде отменена в съда.

Бабучев прави важно разграничение между два подхода към регулирането на цените:

Косвена регулация (използвана в ЕС) – чрез субсидии и стимули за производителите (например в земеделието), които водят до по-ниски цени без да се налагат тавани.

Пряка регулация (предложена в новия закон) – включва тавани на цени или надценки, но изисква ясна правна уредба.

Той подчертава, че само основни стоки могат да подлежат на подобна регулация. За останалите важи свободата на пазара.

Юристите не отричат необходимостта от контрол при въвеждането на еврото, но настояват това да става с ясни правила и без да се нарушават основите на пазарната икономика. В противен случай, мерките могат да се окажат не само неефективни, но и вредни – както за бизнеса, така и за потребителите.

В интервю за Радио „Фокус“ финансовият експерт Румен Гълъбинов коментира, че промените в Закона за въвеждане на еврото, свързани със защита на потребителите и насърчаване на конкуренцията, дават значителни правомощия на държавата и регулаторните органи. Според него обаче е важно как точно ще се прилагат тези мерки, за да не се стигне до административен произвол или натиск върху бизнеса.

Законът предвижда санкции за търговци, които не могат да докажат реална причина за покачване на цените – например чрез промяна в себестойността на продуктите. Това превръща държавата в активен арбитър и надзорен орган, който следи коректното ценообразуване.

Гълъбинов отбелязва, че този подход ще бъде наблюдаван активно до края на следващата година, но ако не даде положителни резултати, някои от мерките може да отпаднат по-рано. Той очаква сериозни спорове и обжалвания, тъй като доказването на себестойност и надценки често е сложно и може да доведе до абсурдни ситуации.

Според него икономиката не може да бъде поставяна в твърди рамки, защото тя е „жив организъм“. Поради това тълкуването на икономическите показатели и данни може да бъде манипулирано според интересите на различните страни.

Гълъбинов също така изразява мнение, че България трябва да въведе диференцирана ставка на ДДС за храни и лекарства, както е в почти всички държави от ЕС. Това би помогнало за стабилизиране на крайните цени за потребителите.

Като друг проблем той посочва дългите и неефективни вериги на доставки в страната, които според него трябва да се оптимизират чрез кооперативно сдружаване, но без намеса от страна на държавата.

Накрая, Гълъбинов обръща внимание и на международната търговия – по-специално на новите мита, наложени от президента Тръмп върху вноса от ЕС. Той предупреждава, че увеличението на митата (до 15–20%) ще засегне сериозно всички стоки, включително и хранителните, и това неминуемо ще има отражение и върху вътрешните цени.

В заключение, експертът смята, че устойчивите бизнеси няма да пострадат лесно от новите мерки, но има реален риск от завръщане към стари, неработещи пазарни подходи. Това би могло да ерозира потребителското доверие – нещо, което е ключово за стабилна икономическа среда.

Институтът за пазарна икономика остро разкритикува промените в Закона за еврото, с които се дават огромни правомощия на Комисията за защита на потребителите, съобщава БНР. Според главния икономист на организацията Лъчезар Богданов това е "опит да се върне плановата икономика".

Заради опасенията за спекула с цените правителството внесе в парламента спешни промени в Закона за въвеждане на еврото – без обществено обсъждане, с които дава допълнителни правомощия на регулаторните органи за санкция при "необосновано повишаване на цените". Във видео, публикувано на сайта на ИПИ, главният икономист на института Лъчезар Богданов предупреждава:

"Ако бъде прието предложението на правителството, практически цялата икономика минава под контрола на Комисията защита на потребителите до края на 2026 година. Комисията ще може да иска обяснение от всяко предприятие във всеки бранш на икономиката как и защо е определило цената на всяка своя стока и услуга и, ако не хареса това обяснение, да наложи глоба до 2% от оборота, а това убива бизнеси. И понеже такова регулаторно чудовище не може да следи десетки хиляди бизнеси и десетки хиляди цени, ще бъде използвано като поредната бухалка. Такава намеса в икономиката нямаше и при Жан Виденов! Не създавайте комитет по ценните! Не ни връщайте през 1968 г".

Богданов уточни, че текстът е писан преди разглеждането на законопроекта на първо четене в парламента. Това обаче е етап, на който нормативният акт се одобрява по същество, а между първо и второ четене могат да бъдат направени промени.

Тази седмица текстовете минаха на първо четене в парламента, като предстои финалното им гласуване преди лятната ваканция на Народното събрание.

Следете новините ни в GoogleNews