Европейската комисия извърши първото плащане за България от 1,37 млрд. евро (2,7 милиарда лева) безвъзмездни средства, след като тя изпълни 22 ключови етапи и цели, свързани с националния план за възстановяване и устойчивост.

Те обхващат важни първи действия за реформите и инвестициите за декарбонизация на енергийния сектор, широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, реформиране на съдебната система, укрепване на рамката за борба с прането на пари, цифровизиране на публичния сектор, подобряване на съответствието и обхвата на схемата за минимален доход.

Искането на България бе представено в края на август, като Комисията даде положителна предварителна оценка.

Общото финансиране по плана ни възлиза на 5,69 млрд. евро безвъзмездни средства.

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов потвърди, че срещата са получени.

„Получаването на тези средства в размер на 2,7 милиарда лева, беше фокус на нашата работа. Добрата новина е факт”, каза Пеканов.

Средствата са преведи в сметката на Министерството на финансите.

"Както заявихме на 7 ноември, днес България официално получи средствата от първия транш по Плана за устойчивост и възстановяване. Получаването на тези пари е резултат от работата на правителствата и институциите от началото на механизма за възстановяване и устойчивост през юли 2020 г., но и работата която свършихме в началото на този мандат на служебния кабинет", заяви Пеканов.

Той поясни, че част от срествата ще се отидат за проекти, които вече са стартирали.

"Такива са процедурите за бизнеса, за малките и средни предприятия, за технологична модернизация, такива процедури, които Министерството на иновацията и растежа вече направи. Средства ще отидат и за започналото изграждане третата линия на метрото. Част от получената сума ще отиде за системата TETRA , а друга част - по новите процедури и новите проекти. Такива са проектите за енергийна ефективност в жилищен и нежилищен сграден фонд, проектите за ВЕИ на покривите, за външно изкуствено осветление", каза Пеканов.

Вицепремиерът бе категоричен, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще идват срещу реформи и постигнати резултати.

Общата сума, която България ще получи е в рамките на 11,8 млрд. лв.

"Остават още около 9 млрд. лв. Траншовете, които трябва да се получат в следващите години са пет", допълни Пеканов.

Политикът каза, че отхвърлянето на Закона за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушение блокира възможността България да поиска второто искане за плащане на стойност 724 млн. евро. Той поясни, че този закон защитава лицата, които искат да попадат сигнали за корупция и неправомерни действия.

"Този закон трябва да се приеме в българското законодателство, той трябваше да бъде приет преди две години. Българските граждани ще търпят санкции, ако това не се случи", бе категоричен Пеканов.

Вицепремиерът каза, че няма риск от загуба на средства, а от забавянето им, което води до забавяне на следващите стъпки.

Той изрази надежда, че са дали добър пример на обществото, че обещанията могат да се спазват и то в дадения срок. Пеканов заяви, че е необходима политическа воля, иначе рискуваме да останем в периферията на Европа.

Също така ЕК одобри Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обявиха от министерството на инж. Иван Шишков. В периода на изпълнение ще бъдат инвестирани над 3,6 млрд. лв. за развитие на българските региони. Предвидени са инициативи за градско инфраструктурно развитие с акцент „зелени инвестиции“ на териториите на 10-те най-големи града в България, както и проекти за интегрирано териториално развитие в регионите за планиране от ниво 2.

Планираните мерки надграждат резултатите по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и са приоритетно насочени към интегрирани териториални инвестиции за обновяване и модернизация на пътна, образователна, здравна, икономическа, социална и културна инфраструктура, енергийна ефективност и устойчива градска мобилност, развитие на туризъм и спорт, подкрепа за зелена градска среда и привлекателни обществени пространства. За постигане на интегриран ефект допълващо финансиране ще осигуряват още пет от одобрените програми за България. Те са в областта на развитие на човешките ресурси, образование, наука, конкурентоспособност и околна среда.

Програмата се основава на подхода „отдолу-нагоре“ и търси засилен междусекторен и междуинституционален диалог и координация, както и укрепване на местния и регионален капацитет за управление и инвестиране на средствата от ЕС. За реализация на проектите ще бъде важно създаването на успешни партньорства между различни заинтересовани страни на местно ниво – публичен, частен сектор и неправителствени организации.