Ако има вдигане на цените на тока за бита, да се разширят обхватът и размерът на съществуващата схема за енергийни помощи до 200 KWh на месец за домакинство (изпълнение в рамките на януари най-късно). Това е една от краткосрочните мерки, предвидени в управленската програма в сектор "Енергетика".

Освен това е заложена възможност за плащане на равни вноски и изравнителна сметка на битовите потребители на електроенергия, които са на и под прага на бедност, на годишна база и спиране на доставките на електроенергия след втора неплатена месечна сметка.

За държавни и общински учреждения, които предоставят публични и социални услуги (училища, детски градини и др.) е заложено разликата между това, което плащат и това, което е заложено да бъде изравнено първо от техните бюджети и след това, което остане от централния бюджет, като се гарантира нормалната им дейност. Замисълът е да не се получи така, че целият бюджет ще отиде за енергия и няма да останат средства за дейността им.

Предвидена е и промяна на правилата на търговия на борсата в посока възможност за дългосрочни договори, както и запазване и оптимизиране на съществуващите механизми за подпомагане на бизнеса.

Друга краткосрочна мярка е разходите за собствени нужди на ЕРП-тата и ЕСО да са на цена на обществен доставчик, както и да се извърши одит на всички държавни производители на енергия и оператори на мрежи и фонд СЕС, енергийните търговци и енергийната борса. Одитът е замислено да стартира с БЕХ със задължителен независим външен одит, вкл. да бъдат включени разходите за Белене и Турския поток.

Предвижда се и анализ на причините за големия брой бюджетни организации, които получават енергия от платформата на доставчик от последна инстанция. За решаването на проблема се предвижда да се направи комуникационна стратегия и провеждане на информационна кампания, да се проучи възможностите за връщане на бюджетните организации на регулиран пазар.

Заложено е и предприемане на адекватни мерки за затваряне на наказателните процедури срещу България в енергетиката и изготвяне на официална дефиниция на „енергийна бедност“ и подготовка на 5-годишен план за преодоляване на енергийната бедност, в който инструментите за компенсиране да са заложени и да има дългосрочни и краткосрочни механизми.

Приоритет на програмата е изграждането на газовата връзка с Гърция да бъде завършена през 2022 г. и гарантирането на различни източници на доставка на природен газ на България, чрез 6-месечен експертен преглед на договорите за покупка на газ с оглед разнообразяване на източниците, най-ниска цена и гъвкавост в избора на доставчик.

Заложена е пълна прозрачност при разследването на картелни практики от КЗК, чрез смяна на състава и увеличаване на експертния потенциал на регулатора.

Програмата предвижда и преглед на изискванията за създаване, функциониране и анализ на достъпа до данъчни акцизни складове с цел по-висока конкуренция, извършване на цялостна реформа на начина на финансиране на проектите по енергийна ефективност. 

Стратегията предвижда и преговори с ЕК за възможностите за ограничаване на износа на ток в определени моменти, извън условията на форсмажор, за да се гарантират необходимите за вътрешния пазар количества на достъпни цени и дерогация.

При дългосрочните мерки е заложено развитие на ядрената наука и енергетика, поддържане и развитие на атомните мощности в АЕЦ Козлодуй чрез удължаване на срока на експлоатация на съществуващите мощности плюс изграждане на нови ядрени мощности. За тях уточняването на типа на реакторите и площадките ще се прави независим експертен анализ, който да е публичен и на база икономическа целесъобразност, най-ниска цена и време за изграждане.

Друга заложена мярка е запазване на енергийния комплекс Марица-Изток и заетостта и доходите на хората в другите въглищни региони, провеждане на преговори с ЕС за максимално удължаване на живота на енергийните мощности и п олагане на усилия за получаване на финансиране по линията на Зелената сделка за превръщане на комплекса Марица-Изток в пример за зелени инвестиции.

Като дългосрочен ангажимент е посочена и подкрепата за производителите на възобновяема енергия, развиване на мощности за възобновяема енергия, в т.ч. от ВЕЦ, като предимство се дава на енергия за собствено потребление (и за бита, и за индустрията, разработване на механизми за изграждане на капацитет и съхранение на енергия и фокус върху водорода, като начин на съхранение на енергия.

Заложено е и облекчаване на условията за проучване на местни залежи, разнообразяване на трасетата и източниците на доставките на пазарен принцип за постигане на най-ниски цени, разработване на дългосрочна национална програма за стимулиране на индустриалното и битово използване на газ и превръщане на енергийната ефективност в общонационален приоритет.

В програмата е предвидено е и приемане на нова стратегия за устойчиво енергийно развитие с анализ за съвместимост и ОВОС и другите национални стратегии - постигнато съгласие, анализ на текущите пречки за присъединяване на ВЕИ и създаване на механизъм за стимулиране на инвестиционни проекти, разработване на национална стратегия на български добив на нефт и газ, повишаване на административния капацитет на КЕВР за контрол по РЕМИТ (правилата за борсова търговия).

В законодателната програма е предвидено изменение на Закона за публичните предприятия и промени в уставите на държавните енергийни дружества, на договорите за управление и контрол на
база добри практики, както и проучване и оценка на цялостния хидроенергиен потенциал на България и на системните ефекти на двата хидропроекта на Дунав, ВЕЦ Горна Арда, Тунджа и Яденица и ОВОС, приоритизиране на проектите на база себестойност на произведената енергия и стратегическа значимост, стига да отговарят на екологичните изисквания.

Постигнато е и съгласие за промяна в закона за концесиите с цел защита интересите на България - отнасяща се към текущите, раздадените и бъдещи концесии, както и анализ на вариантите и последствията от преструктуриране или закриване на БЕХ, проучване на възможностите и ефектите от премахване на лиценза на Булгаргаз като обществен доставчик в дългосрочния контекст за преструктуриране на енергетиката, разширяване капацитета на КЕВР за разглеждане на индивидуални жалби

Предвижда се и проучване на възможностите за препланиране на газопреносната мрежа и трансформиране на мрежата към водород, проучване на енергийния потенциал на Черно море, изграждане на интелигентни мрежи с възможност за интерактивно управление от потребителите и производителите.

За топлофикационна мрежа и малки топлофикации е заложено полагане на усилия на гарантиране на модерна и достъпна топлофикационна услуга, съгласие за развитие на геотермалната енергия, както и в рамките на 12-18 месеца да се извърши пълно картиране на геотермалните ресурси в страната. Постигнато е и съгласие да има изградени 1 или 2 пилотни мощности и да се използва и
термалният потенциал.

В законодателната програма е предвидено и изменение на законите за водите, за концесиите, за енергетиката, разширяване на капацитета на Чирен. Технически и икономически анализ за
изграждане на други газохранилища и полагане на усилия за връзка на Турски поток с националната газопреносна мрежа.

Посочен е и преглед на възможностите, договорите и нормативните документи (европейско и българско законодателство) за ограничаване на резервирания капацитет до 50% от един доставчик на газ, премахване на административните пречки за облекчаване на ВЕИ за собствени нужди (без да могат да връщат в системата).

Заложено е и премахване на административните пречки за облекчаване на ВЕИ за собствени нужди (до определени KWh на база допълнителен анализ).