В каква валута да спестяваме и да теглим заем? И ще обеднеем ли с приемането на еврото? Според експертите правилото е да теглим кредит във валутата, в която получаваме и заплата си.

Швейцарската централна банка неочаквано изостави политиката си да поддържа максимален курс от 1.2 франка за евро, което доведе до сътресения на капиталовите пазари. Рязкото поскъпване на швейцарския франк само за няколко дни направи вноските по някои кредити в България непосилни

Когато избираш да взимаш кредит, е хубаво да го взимаш в тази валута, в която си изкарваш заплатата, защото така се намалява в определена степен риска. Взимането на кредити в швейцарски франкове се оказа лош ход и трябва да внимаваме особено при ипотечните задължения. Tова са съветите за риска в спестяванията и кредитите ни на икономистът от БСП Георги Кадиев и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.

Според данните на БНБ едва един на всеки 1600 кредита на домакинствата е в швейцарски франкове. Банките вече почти не предлагат такъв продукт. 

"В момента левът е вързан към еврото, стабилен е като валута и не би било голям риск хората да взимат кредити в левове. Ако освен да си запазят парите хората искат да рискуват и да спечелят повече средства с парите си, то те трябва да преценят в каква валута да вземат кредит", коментира в студиото на БТВ Мартин Димитров. Реформаторът е категоричен, че валутния борд е "нещото", което не трябва да бъде пипано под никаква форма.

"Да, има хора взимали големи кредити, на които този борд им пречи и биха искали да падне, но ако има едно нещо, което е работело през последните години - то това е валутния борд", посочи депутатът.

Кадиев и Димитров коментираха и отворената отново тема за смяната на лева с евро, този път от финансовия министър Владислав Горанов. Финансовият министър направи изненадващ за българите коментар, че страната ни започва разговори с правителствата на 19-те членки от еврозоната за присъединяване към общата валута.

Първо трябва да е ясно, че към този момент няма как да влезем в Еврозоната, защото има определи условия, които да бъдат изпълнени, а едно от тях е бюджетния дефицит, който няма как тази и следващата година да влезе в необходимите рамки, посочи Кадиев и потвърди мнението на повечето финансови експерти, че може да се говори за влизането ни в чакалнята на Еврозоната най-рано през 2018 година.

"Еврозоната, ако се използва по разумния и правилния начин, може да спомогне за развитието на икономиката и бизнеса на всяка държава. Но един от лошите примери за използването на Еврозоната е Гърция, така че не трябва да се забравя, че всяко добро нещо може да бъде използвано за лоши цели", каза от своя страна Мартин Димитров.

Според реформаторът това, което може да се промени за България при едно влизане в Еврозоната е, че взимането на кредити ще стане по-изгодно и така повече хора ще имат възможност да развиват по-лесно бизнес. Изследванията на „Евростат" показват, че приемането на еврото всъщност не увеличава цените на стоките и подобни очаквания сред гражданите са по-скоро психологически, посочи той.

Факт е, че при приемане на еврото цените най-малкото ще се закръглят към по-горната си граница - например от 68 цента биха станали 70 цента за дадена стока. Разбира се, има и положителни последствия от влизането в Еврозоната като по-лесно пътуване из Европа, по-лесна и достъпна възможност за развиване на бизнес, смята Кадиев.

Още по темата

07/01/2015

Свят

Германия разработва план за действие при излизане на Гърция от еврозоната

14/07/2014

Икономика

България пак ще прави опит да влезе в еврозоната

04/06/2014

Икономика

ЕК: България остава извън еврозоната поне още 2 години