Банките у нас с допълнителни буфери срещу рискове

От 1 октомври българските банките вече ще трябва да заделят допълнителен капитал, който да служи като буфер срещу икономическите рискове. Мярката влиза в сила, след като през 2018 г. БНБ официално взе решение за антикризисното действие. Буферът ще е в размер на 0,5 на сто от базовия капитал през първите шест месеца, а от април 2020 г. ще се повиши до 1%. Средствата от него ще се използват в случай, че част от заемите спрат да се обслужват, заради очакваната рецесия в икономиката.

Буферът и последващото му увеличение няма да е проблем за нито една от банките. Данните на централната ни банка показват, че кредитните институции имат добра капиталова и ликвидна позиция на ниво банкова система. Първенци по този показател са ББР, УниКредит Булбанк и ОББ. И трите финансови институции имат близки показатели - малко над 20%. Цифрите показват, че банките у нас са с добра капиталова позиция, а високото ѝ ниво е ясен знак за по-ниския рисков профил на активите им.

Влизането на новата мярка става ден след като управителят на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че институцията е готова да приложи всякакви инструменти, от лихвени проценти през покупка на активи до бъдещи насоки, за да намали последиците от задаващата се икономическа рецесия в Европа. Рисковете от нова криза в Европа се засилват от данните за проблеми в индустрията на едно от най-големите икономики от Западна Европа.

Българският бизнес, и по-специално експортно ориентираният, вече е изправен пред предизвикателствата на новите икономически реалности и очаква намаляване на поръчките от западноевропейските им партньори. Експерти смятат, че има вероятност проблемите, които среща бизнеса да се отразят и на финансиращите институции, тъй като по-малките обеми в поръчките ще се отразят на плановете за бъдещи инвестиции на българските компании, а оттам и на търсенето на нови заеми.

Финансовите резултати на експортния бизнес у нас и ресурсът на финансовите институции не дават повод за притеснение към този момент. Според статистиката на централната банка у нас има ръст на предлагането на заеми в този сегмент. Това се дължи основно на икономическото развитие и обемът на финансови средства, с които разполагат българските банки.

Данните на БНБ показват, че най-висок ръст в бизнес кредитирането у нас имат ОББ и ББР. Най-активни при тегленето на заеми се оказват фирмите от сектори като преработваща промишленост, недвижими имоти, хотелиерство и ресторантьорство.

Сигурност, че българската икономика и банковата ни система са в добро състояние, се поражда и от разходите на финансовите институции за обезценки. Те намаляват на годишна база с 50 млн. лв., като в края на юли т.г. са 220 млн. лв. при 270 млн. лв. към същия период на миналата година. Лошите заеми също намаляват, като към края на седмия месец на 2019 г. просрочените кредити са 6,4 млрд. лв. или малко над 7% от общата стойност на кредитите в банковата система. Това е ясен показател, че тенденцията за намаляване на лошите портфейли на банките продължава.

Предпазливостта и консервативността на банките ни до този момент е успявала да предпази системата от претърпяване на шокове. Въпросът е ще успеели бизнесът да се справи със спада в поръчките и свиващия се пазарен дял и ще продължат ли финансовите институции да му отпускат заеми с ниски лихви?

Следете новините ни в GoogleNews