1,5% ръст на потребителските кредити, 2,2% на жилищните. Лошите са под 4 милиарда лева

Необслужваните кредити в банковата ни система са спаднали до 3,969 млрд. лв. към края на март 2020 г. при 4,43 млрд. лв. година по-рано. Ръст на жилищните и потребителските кредити съответно с 2.2% и 1,5% за първото тримесечие отчитат в анализа си за състоянието на икономиката и банковата система от Асоциацията на банките в България. Лихвите остават ниски, констатират авторите на публикувания днес документ.

Ето какво още се казва в него:

Банкова система

Състоянието на икономиката продължава да е определящо за дейността на банковата система. Във връзка с пандемията от COVID-19 и очакваното негативно отражение върху икономиката на България, през първото тримесечие на 2020 г. Българска народна банка обяви мерки за банковия сектор, възлизащи на 9,3 млрд. лева, напомня АББ.

Мерките, които банките вече изпълниха, включват капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1,6 млрд. лв., отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0,7 млрд. лв. и увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на банките.

С тези мерки се цели едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите.

Ръстът на активите на банковия сектор в края на първото тримесечие на 2020 г. е от 6,3% на годишна база, като те достигат 115,12 млрд. лв.

62,2% от активите в банковата система са под формата на кредити и вземания, които възлизат на 71,56 млрд. лв. към 31 март тази година, а за четвъртото тримесечие на 2019 г. делът на кредитите и вземанията беше 65,7%. Паричните средства, които се равняват на 21,37 млрд. лв., формират 18,6% от активите, спрямо последното тримесечие на 2019 г., когато беше 15,9%. Делът на портфейлите с ценни книжа е 13,4% или 15,39 млрд. Лв., а в края на миналата година 13%.

Общата сума на пасивите на банковата система възлиза на 100,51 млрд. лв., като нараства с 6,8% на годишна база. Ръстът на пасивите е обусловен изцяло от нарастването на депозитите, които формират 97% от общата им сума.

Собственият капитал в баланса на банковата система нараства през първото тримесечие на тази година с 209 млн. лв. и в края на март възлиза на 14,606 млрд. лв. В края на декември 2019 г. стойността му беше 14,396 млрд. лв. Влияние върху динамиката оказва предимно реализираната печалба за този период. Към края на март 2020 г. стойността на собствения капитал е с 3,1% по-висока спрямо същия период на предходната година.

Нетната печалба за първото тримесечие на 2020 г. в банковия сектор е в размер на 296,2 млн. лв. или спад от 4,2% на годишна база, при минимален ръст на нетния лихвен доход и спад на нетния доход от такси и комисиони. За същият период миналата година реализираната от банковата система печалба възлизаше на 309 млн. лв., докато през четвъртото тримесечие на 2019 г. тя бе в размер на 404,7 млн. лв.

Влияние върху финансовия резултат оказват кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените обезценки, управлението на качеството на кредитния портфейл и някои еднократни ефекти

В края на първото тримесечие на 2020 г. кредитната активност остава висока, която е по-изразена в сегмента на кредитите за домакинства. При нефинансовите предприятия (към декември 2019 г.) най-голям годишен темп на нарастване статистиката на БНБ регистрира при кредитите за фирмите в секторите: образование; транспорт, складиране и пощи; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения и операции с недвижими имоти.

Ръстовете са високи, вследствие на ниската база като обем кредити за секторите. В края на март 2020 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства със 7% на годишна база до 59,18 млрд. лв. и в сравнение с 58,52 млрд. лв. в края на декември 2019 г.

Необслужваните кредити към края на първото тримесечие на 2020 г. продължават да намаляват. Към края на март месец обемът на необслужваните кредити спада до 3,969 млрд. лв. при 4,43 млрд. лв. година по-рано, според изчисления на базата на данни от управление „Банков надзор“ на БНБ.

Средните лихвени проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности.

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват, като е края на март общата сума на депозитите в банковата система достига 85,25 млрд. лв. и отбелязва годишен ръст от 7,8%, на фона на ниските лихвени проценти по депозитите.

В края на първото тримесечие на 2020 г. обемът на потребителските кредити, възлиза на 12,61 млрд. лв., при 12,43 млрд. лв. тримесечие и 10,55 млрд. лв. година по-рано. Ръст от 1,5% на потребителските кредити през първото тримесечие на тази година, а на годишна база е отчетено нарастване от 19,6%.

Обемът на жилищните кредити се равнява на 12,76 млрд. лв., при 12,49 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2019 г. и 11,26 млрд. лв. в края на първото тримесечие на миналата година. Ръстът е от 2,2% на тримесечна база и от 13,3% на годишна база, според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ.

Лихвените проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности. Спрямо предходното тримесечие се наблюдава минимално повишение на лихвените проценти по фирмените кредити в левове и долари.

Икономически растеж

През четвъртото тримесечие на 2019 г. БВП на България отчита реален ръст от 2,9% на годишна база, според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода октомври-декември 2019 г. средния растеж за Европейския съюз (ЕС) е 1,2% на годишна база, а този в еврозоната – 1% на годишна база.

Според предварителните данни на НСИ, растежът на българската икономика през четвъртото тримесечие на 2019 г. е движен главно от вътрешното търсене и частните инвестиции, което е преди реализирането на очаквания спад през първата половина на тази година. Частното потребление включва домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), забавя своя растеж до 5,3% на годишна база и допринася за годишния ръст на БВП с 2,9 пр. п., в сравнение с приноса от 4,1 пр. п. през третото тримесечие на 2019 г.

Последното тримесечие на миналата година бруто образуване на основен капитал ускорява своя ръст до 5,6% на годишна база, което е растеж от 0,9% на годишна база през третото тримесечие.

За същия период приносът на инвестициите на компаниите към БВП е с 0,9 пр. п., при 0,2 пр. п. тримесечие по-рано.

Износът на стоки и услуги за четвъртото тримесечие на 2019 г. се е повишил с 0,3% на годишна база, при ръст от 3,7% на годишна база три месеца по-рано. Вносът намалява с 0,5% на годишна база след повишение от 6,3% на годишна база през третото тримесечие на 2019 г.

Нетният износ е с минимален положителен принос към растежа на БВП със само 0,1 пр. п. Търговското салдо е отрицатело -2,8%, в сравнение с отчетения дефицит от 2% към края на предходното тримесечие.

Растежът в ЕС през последното тримесечие на 2019 г. е движен основно от инвестициите на компаниите и потреблението.

Нетният износ, както и изменението на запасите, имат отрицателен принос за ръста на БВП.

В края на април месец тази година бе изпратена Конвергентна програма в рамките на „Европейски семестър“ на Европейската комисия, в която Министерството на финансите очаква спад на БВП на България от 3%, спрямо предходната прогноза за ръст от 3,3%.

В своята Пролетна икономическа прогноза за България ЕК очаква през 2020 г. БВП да се свие със 7,2%, като до голяма степен този спад е повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията от COVID-19. След постепенното вдигане на ограничителни мерки ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. Предвижда се и вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото.

ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021 г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020 г. Комисията смята, че възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. Прогнозите на ЕК са за по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност.

Инфлация

През първото тримесечие на 2020 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бележи ръст от 3% на годишна база, спрямо отчетените 2,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г.

През март 2020 г. инфлацията в България възлиза на 2,4% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС - 1,2% и еврозоната - 0,7%. България е пета по прираст в ЕС на ХИПЦ през март. Очакванията в изпратената в края на април до ЕК Конвергентна програма в рамките на „Европейски семестър“ финансовото министерство очаква спад на ХИПЦ в края на годината до 0,1%.

Безработица

През март 2020 г. безработицата у нас нараства до 4,5% от достигнатото историческо ниско ниво от 4,2% през 2019 г.

Безработицата у нас по-ниска от средната за ЕС и България се нарежда на девето място сред държавите-членки на ЕС с най-ниска безработица през периода и четвърта сред страните от региона на Централна и Източна Европа.

В края на март месец броят на безработните в България се повишава до 154 хил. души от 141 хил. души, колкото беше в края на декември 2019 г. и спрямо 151 хил. души в края на март 2019 г.

В своята Пролетна икономическа прогноза ЕК очаква нивото на безработица да се увеличи до 7% през 2020 г. и частично възстановяване на заетостта през 2021г., поради което безработицата се прогнозира да намалее до 5,8%. Според прогнозите на финансовото министерство се очаква покачване на безработицата до 6,2% в края на 2020 г.

Делът на безработните младежи (под 25-годишна възраст) нараства до 13,3% в края март 2020 г., в сравнение с 9,3% три месеца по-рано. Средното ниво на безработицата в страните членки е 15,2%, а най-голям е делът на безработните младежи в Гърция, Испания и Италия.

Бюджетен излишък

По предварителни данни на финансовото министерство, в края на март тази година държавният бюджет е с положително салдо в размер на 1,43 млрд. лв., а за април се очаква бюджетен излишък от 1,587 млрд. лв. или 1,4% от прогнозния БВП.

Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за периода януари-март тази година са в размер на 10,97 млрд. лв. спрямо миналата година данъчните и неданъчните приходи намаляват с 1,5% на годишна база.

През първото тримесечие на тази година разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) възлизат на 9,55 млрд. лв., а миналата година за същия период бяха в размер на 9,05 млрд. лв.

Размерът на фискалния резерв към 31 март 2020 г. е 10,3 млрд. лв. ЕК очаква бюджетният дефицит бъде 2,8% от БВП през 2020 г. и да се понижи до 1,8% от БВП в края на 2021 г.

В края на 2019 г. делът на държавния дълг на България спрямо БВП намалява до 20,4% от 20,6% в края на третото тримесечие на 2019 г. България вече е на второ място по този показател след Естония 8,4%.

Още по темата

10/05/2020 Икономика

Близо 840 души са одобрени за безлихвени кредити от Българската банка за развитие

07/05/2020 Икономика

ЕЦБ е решена повече от всякога да помогне на европейската икономика

24/04/2020 Икономика

Четири банки започват отпускането на безлихвени кредити за физически лица

Следете новините ни в GoogleNews