Защо Русия не може да бъде стратегически партньор на ЕС

Задържането на Алексей Навални е само един от източниците на напрежение

OFFNews Последна промяна на 03 февруари 2021 в 14:47 966 0

Снимка АП / БТА

Отношенията на ЕС с Русия бяха белязани от множество проблеми през последното десетилетие. Задържането на опозиционния лидер Алексей Навални е само един от източниците на напрежение. Но има и още: анексирането на Крим през 2014 г., подкрепата на Кремъл за сепаратистите в източна Украйна, военната намеса в Сирия. Друг фактор са дезинформационните кампании и кибератаките от Русия, както и опитите за намеса в демократичните процеси в отделни страни, отбелязват от пресслужбата на Европарламента.

Арестът на Алексей Навални

В интервю във Facebook на 27 януари 2021 г. заместник-председателят на комисията на Европарламента по външни работи Урмас Пает (Обнови Европа, Естония) призова за санкции спрямо „онези, които имат пряка отговорност за ареста и тормоза на Алексей Навални“.

След като Навални се възстанови в Германия от почти смъртоносно отравяне през 2020 г., той бе задържан при завръщането си в Русия на 17 януари.

Четири дни по-късно Европейският парламент призова за затягане на санкциите на ЕС спрямо Русия и за незабавното и безусловно освобождаване на Алексей Навални и на всички други задържани при връщането му в Москва. Освен санкции спрямо кръга от приближени на руския президент Владимир Путин и на организаторите на пропагандни кампании евродепутатите посочват, че мерките могат да бъдат насочени и срещу лица, отговорни за нарушения на правата на човека.

През декември 2020 г. Съветът на ЕС прие механизъм за санкциониране на нарушения на човешките права по света. 

Урмас Пает определи механизма като „напълно подходящ“ инструмент и заяви: „Невъзможно е за свободни европейски общества да не реагират на тежки нарушения на правата на човека“.

Санкции на ЕС спрямо Русия

Откакто Русия анексира Крим през 2014 г., ЕС налага икономически санкции спрямо руските сектори на финансите, отбраната и енергетиката.

Русия отговори с насрещни санкции, които ограничиха европейския внос на земеделска продукция и храни.

Преди Коледа държавните ръководители на страните в ЕС одобриха удължаване на санкциите до 31 юли 2021 г. Мерките, които се подновяват два пъти годишно, са оказали въздействие върху икономиката на Русия.

ЕС наложи също така санкции на руски официални лица в отговор на отравянето на Алексей Навални.

Паралел със събитията в Беларус

Постоянният докладчик на Европарламента за Русия Андрюс Кубилюс (ЕНП, Литва) определи санкциите като ефикасен инструмент.

Той изтъкна смелостта на десетки хиляди руснаци, които - въпреки арестите и насилието от властите и студените зимни температури - излязоха на протести срещу ареста на Навални.

„Можем да направим много просто заключение: демокрацията е много важна за руския народ и Алексей Навални, който се бори за тези права, върши героична работа. Затова ние осъждаме автократското поведение на Кремъл“, заяви Кубилюс.

Той изрази опасения за честността на предстоящите парламентарни избори в Русия, като направи паралел със събитията в Беларус през 2020 г.:

„Александър Лукашенко се опита да открадне президентските избори в Беларус и е много ясно, че режимът в Кремъл се опитва да открадне изборите за Думата. Трябва да накажем подобно поведение“.

„Северен поток 2“

Енергетиката е друг важен елемент в отношенията с Русия, тъй като страната е главен доставчик на енергия за ЕС.

В резолюцията от 21 януари ЕП призова за незабавното спиране на работата по спорния газопровод „Северен поток 2“, който би свързал Германия директно с Русия.

Урмас Пает заяви, че проектът „нарушава общата политика на ЕС за енергийна сигурност“ и изрази надежда, че министрите на страните от ЕС ще разгледат сериозно позицията на ЕП.

Русия не е „стратегически партньор“

През март 2019 г. евродепутатите заявиха в резолюция, че Русия не може повече да бъде възприемана като „стратегически партньор“ на ЕС.

Въпреки проблемите, има много области, в които ЕС и Русия имат общи интереси и тревоги. Русия имаше конструктивна роля в преговорите за ядрената програма на Иран. Москва споделя вижданията на ЕС за намиране на решение на конфликта между Израел и Палестина на базата на принципа на две държави. Русия е подписала също така споразумението за климата от Париж.

Европейският съюз все още е най-големият търговски и инвестиционен партньор на Русия, като 42% от руския износ през 2019 г. е бил за ЕС.

Урмас Пает е на мнение, че Русия е европейска страна и ЕП иска руснаците да разполагат с всички права, които имат гражданите на ЕС. Той подчерта обаче, че „реалните промени могат да дойдат само отвътре, не отвън“.

„Ние сме солидарни с обикновените хора в Русия“, отбеляза и Андрюс Кубилюс. „Русия се отклони от пътя на демократично развитие, но може да се върне“, каза още той.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови