Бункерите в Централна Европа - ще ни спасят ли при война

Кристина Минчева Последна промяна на 21 ноември 2022 в 16:09 1168 0

Бункер, построен като таен оперативен център

Снимка EPA-EFE/TIBOT ILLYES

Входът на съветски ядрен бункер в Дунаваршани, Унгария, 28 май 2020 г. Бункерът е построен като таен оперативен център на близка съветска военна въздушна база през 1968-69 г. и е служил като команден пункт на 11-та гвардейска въздушна изтребителна дивизия на съветските военновъздушни сили.

Войната в Украйна и косвените заплахи на Русия за използване на ядрено оръжие подтикнаха правителствата и общините в Централна Европа да съставят нови планове за гражданска защита и да проверят бомбоубежищата от времето на Студената война, съобщава Balkaninsight.

Бункерите в региона, построени по време на комунизма, намират различно приложение - нощни клубове, туристически атракции, неизползваеми помещения, но случващото се в Украйна предизвиква реакции от страна на централноевропейските правителства. 

Чешката република

Чешката противопожарна и спасителна служба (FRS) отговаря за надзора на постоянните бункери, устойчиви на налягане, които само в Прага наброяват приблизително 800. Представители от пожарната казват пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), че повечето от тези убежища не са в състояние за незабавна употреба и няма да бъдат подготвени за такава, докато не бъде официално обявено положение на опасност или война.

В такъв случай бункерите ще бъдат инспектирани от Чешката противопожарна и спасителна служба и въз основа на тази инспекция "ще бъде взето решение за използването им като постоянно убежище". В момента, според FRS, би било възможно да се осигури подслон в тези бункери за приблизително 6,5 процента от населението на Чешката република.

Публичните коментари сочат, че няма да има голям шанс хората да се укрият в тези бомбоубежища.

"След Втората световна война, особено по време на Студената война, бяха построени постоянни устойчиви на натиск убежища с цел защита срещу глобален ядрен конфликт. Технологията обаче е напреднала значително с течение на времето и често е почти невъзможно да се осигури прехвърлянето на жители в тези убежища, дори когато ядрена заплаха бъде открита бързо", се казва в изявление на Генералната дирекция на FRS на уебсайта им.

Полша

В началото на октомври правителството на Полша нареди на пожарникарите да проверят всички налични подземни убежища в страната. Заместник-министърът на вътрешните работи Мачей Вансик съобщи, че въз основа на изявления от общините в цялата страна има около 62 000 бомбоубежища. Пожарникарите ще проверяват дали укритията са в изправност, за да бъдат използвани в случай на нападение, а за тези, които не са, ще бъдат планирани дейности по модернизация. Очаква се целият процес да отнеме два месеца.

"В известен смисъл инвентаризацията е рутинна операция", добави Вансик. 

По време на пресконференция в средата на октомври кметът на Варшава Рафал Тшасковски обяви, че полската столица има около 2 100 подземни места, които потенциално могат да бъдат използвани като убежища, включително мрежата на метрото във Варшава. Кметът каза, че въз основа на изчисления на общината би било възможно да се побере цялото население на Варшава- около 2 милиона души, в наличната инфраструктура.

Мачей Вансик призна, че част от наличната инфраструктура е в лошо състояние, докато Тшасковски подчерта липсата на подходящо правно основание за използването на тези съоръжения.

Словакия

Повечето от убежищата на Словакия не са били ремонтирани, откакто са били построени за първи път през 50-те и 60-те години на миналия век. Сега съдържат остарели вентилационни системи и електрозахранвания.

"Знаете много добре, че гражданската защита е последното нещо, на което се обръща внимание през последните 30 години", каза министърът на вътрешните работи Роман Микулец, цитиран от всекидневника Sme по-рано тази година.

Въпреки че Словакия има повече от 312 000 регистрирани защитни убежища, с теоретичен капацитет от над 7,5 милиона души, повече от 99% са структури като мазета или гаражи. Най-ефективните убежища – които са херметични и способни да издържат на бомби или ядрени, химически и биологични атаки – наброяват 1 587 и могат да поберат максимум 288 000 души, пише словашкият Spectator.

България

У нас последни данни сочат, че 292 скривалища и противорадиационни укрития са в добро и задоволително състояние. 165 от негодните укрития могат да бъдат поправени. Това показват данните на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към 10.03.2022.

Пълният списък на колективни средства за защита - скривалища и противорадиационни убежища, които са в добро и задоволително състояние, е достъпен онлайн. Той бе предоставен от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

  

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови