Войната, която започна с една голяма лъжа

Близо три седмици след началото на предвожданата от САЩ инвазия в Ирак светът става свидетел на събарянето на статуята на Саддам Хюсеин в центъра на Багдад. Но и до днес, цели 15 години по-късно, все още не знаем отговорите на много въпроси. Например колко точно са жертвите на тази война. И на хаоса, който тя остави след себе си.

Според различните преценки, жертвите на войната в Ирак са между 150 000 и половин милион. А според някои източници, броят им е дори значително по-висок: още през 2006 година специализираното медицинско издание "Lancet" стига до извода, че "допълнителните жертви" на тази война са най-малко 650 000. При изчисленията си изданието взима предвид и последствията от разрушената инфрастрактура и от тоталния колапс на здравеопазването.

В началото беше лъжата

Едно обаче знаем със сигурност - че тази война беше построена изцяло върху лъжи. На 5 февруари 2003 година, шест седмици преди инвазията в Ирак, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл държи 76-минутна реч пред Съвета за сигурност на ООН, в която уверява света, че Саддам Хюсен притежава биологически и химически оръжия за масово унищожение. И че режимът в Багдад опитва да се сдобие и с ядрено оръжие. Няколко години по-късно самият Колин Пауъл определя тази реч като "позорно петно" в неговата кариера.

Още по-тежко звучи обвинението на Рей МакГавърн, който е работил 27 години за ЦРУ: "Секретните информации не просто бяха неверни - те бяха фалшифицирани", казва ветеранът пред ДВ. Да припомним, че съществена част от тогавашната аргументация на Колин Пауъл се базира на разузнавателни данни, предоставени на американците от Германия.

Ключова роля в цялата история играе иракският химик Рафид Ахмед Алуан, който през 1999 година пристига в Германия като бежанец. Германското външно разузнаване BND го подлага на разпити - с надеждата да извлече полезна иформация за оръжията на Саддам Хюсеин. Но Алуан бързо разбира, че колкото повече информация подава, толкова повече получава в замяна - пари, германски паспорт, собствено жилище.

Лъжите на Алуан лъсват чак когато BND влиза в следите на бившия му началник. Германските служби веднага информират американските си партньори, но след атентатите от 11 септември 2001 следата отново става гореща. Десет години по-късно, през 2011, германският "Ди Велт" излиза със следната информация: според сведения на бившия шеф на германското външно разузнаване Аугуст Ханинг, през 2001 американците отправят искане към германците да декларират писмено, че свидетелствата на иракския химик отговарят на истината. Ханинг отказва и изпраща на шефа на ЦРУ Джордж Тенет становище, в което се казва, че тъй като до момента нито един друг източник не е потвърдил събраната информация, данните не могат да бъдат класифицирани като надеждни.

Въпреки това свидетелствата на иракския химик залягат в основата на аргументацията на Колин Пауъл. От което следва, че администрацията на 43-тия американски президент Джордж Буш очевидно е искала тази война. По повод 15-та годишнина от инвазията в Ирак бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана припомни, че веднага след избирането си през 2000 година Буш посочва именно Ирак като един от двата си приоритета в областта на сигурността.

Следващата важна задача на американците е да убедят британските си съюзници. На среща при тогавашния премиер Тони Блеър, проведена на 23 юли 2002 година, шефът на британското външно разузнаване Ричард Диърлав докладва за поверителен разговор с директора на ЦРУ Джордж Тенет, от който станало ясно, че инвазията в Ирак е неизбежна. На което тогавашният британски външен министър Джак Стро отвръща, че няма достатъчно доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той едва ли притежава повече оръжия за масово унищожение от Либия, Северна Корея или Иран. На военния вариант категорично се противопоставя и британският главен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща казва следното: "Желанието за смяна на режима не дава правно основание за военна операция". Но премиерът Тони Блеър игнорира всички тези аргументи и в крайна сметка въвлича страната си в иракската война - в името на "особените отношения" със САЩ.

А Германия?

Официално Берлин е против тази война - тогавашният канцлер Герхад Шрьодер казва "не" на инвазията, което му донася победа на изборите през 2002 година. И въпреки това Бундесверът участва в иракската война: Германия предоставя пилоти и поема охраната на американските военни бази, което позволява на американците да хвърлят повече сили във войната. Бундесверът се ангажира и с логистична подкрепа, казва за ДВ бившият майор от Бундесвера Флориан Пфаф. Още от самото начало Пфаф е убеден, че няма да участва в тази нападателна война, нарушаваща международното право. Но когато информира преките си началници, че отказва да изпълнява нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия. През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава действията му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отказва съдействие в една война, която е смятал за незаконна от гледна точка на международното право.

Следете новините ни в GoogleNews