В началото беше голямата еуфория: кадрите с бежанци, посрещани от германците с цветя, плюшени мечета и топлото "добре дошли", обиколиха целия свят. Как стоят нещата днес? Има ли я още онази "култура на гостоприемството"?
"Ще се справим!" - никое друго изречение на Ангела Меркел не е предизвиквало толкова разгорещена полемика, колкото изявлението ѝ, че Германия може и ще се справи с предизвикателствата на бежанската криза. Едни отправяха прочувствени хвалебствия, други остро критикуваха позицията на канцлерката, а представители на дясноекстремистката сцена обсипваха Меркел с вербални изблици на ярост.
В международен план германската канцлерка получи признание и приветствия от най-различни краища на света, а кадрите от лятото на 2015 показваха различните проявления на новата германска "култура на гостоприемството". Хиляди доброволци работеха до пълно изтощение, за да снабдят прииждащите бежанци с дрехи и хранителни продукти, а те се отблагодаряваха, развявайки германски знаменца и позирайки със снимки на канцлерката. В онези дни и седмици Германия се представи като човечна и отворена към света страна - и за по-малко от три години прие над 1,5 милиона бежанци.
Краят на еуфорията
Постепенно обаче еуфорията отшумя. И настъпи отрезвяване. Терористичните нападения във Вюрцбург, Ансбах и Берлин превърнаха вътрешната сигурност в основна тема на предизборната борба, а затварянето на Балканския маршрут беше последвано от вътрешнополитически дебат за капсулирането на Германия.
Но и сред бежанците расте разочарованието - заради липсата на достатъчно езикови курсове, заради затруднения достъп до трудовия пазар, заради ограничените възможности за събиране на разделени семейства. Стигна се дори дотам, че няколко хиляди бежанци и мигранти се възползваха от програмите за доброволно завръщане в родината. И ако в началото се говореше преди всичко за шансовете на миграцията, сега става дума най-вече за едно: как бежанците с отхвърлени молби за убежище да бъдат върнати възможно най-бързо в родните им страни.
Гюнтер Буркхард, директор на правозащитната организация "Pro Asyl", го формулира съвсем еднозначно: по неговите думи, тъй прехвалената политика на гостоприемството вече не съществува. "Лятото на гостоприемството беше последвано от дълга зима, която продължава и в сегашните летни месеци. Ето един ясен сигнал за това: под натиска на правителството Федералната служба за миграцията и бежанците обработва молбите за предоставяне на убежище буквално като на конвейер", казва Буркхард.
Тежки упреци отправя и адвокатът Виктор Пфаф, който от над 30 години представлява търсещи убежище при прослушванията. "Когато един служител, който води изслушване, свързано с Турция, кара търсещия убежище да му диктува името на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, защото изобщо не знае кой е този човек, тогава е повече от ясно, че изслушването просто трябва да бъде прекратено", казва адвокатът. И дава още един пример: с цел да ускорят процедурата, службите използват специален софтуер за превод. Но никой не проверява доколко смислени са преводите, записани в протоколите от изслушванията. "Така възникват протоколи, които отчасти са напълно неразбираеми", казва адвокатът и твърди, че властите използват и друг трик: молбите за убежище, подадени от малолетни, се разглеждали чак при навършване на пълнолетие, след което били отхвърляни с обосновката, че след връщането им в родината засегнатите вече можели сами да се грижат за прехраната си.
Две години след паметното "Ще се справим"
Статистическите данни показват, че подобни мерки дават ефект: за първите пет месеца на тази година са били отхвърлени 107 000 молби за убежище, като 32 000 от тях са били подадени от афганистански граждани. След серията терористични нападения в Афганистан екстрадирането на мигранти от тази страна беше временно прекратено, но Гюнтер Буркхард от "Pro Asyl" е убеден, че съвсем скоро федералното правителство ще поднови връщането на бежанци в Афганистан. Причината, според него, е от вътрешнополитически характер: "По този начин правителството иска да отнеме вятъра от платната на десните популисти", казва експертът.
Вътрешният министър Томас де Мезиер редовно отхвърля подобни критики. "Репатрирането не е някакъв злонамерен акт на държавата, а изпълнение на действащото право", заяви той наскоро в интервю за "Ди Цайт". Във всеки случай е ясно едно: две години след връхната точка на бежанската криза, изречението "Ще се справим!" вече има съвършено друго звучене.
Рихард Фукс, Дойче Веле
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!