Стенограмата от срещата с Бойко Борисов (втора част)

Последна промяна на 15 юни 2012 в 18:52 1880 0

Участниците в срещата с премиера Бойко Борисов - Константин Иванов от WWF и Петко Цветков от Българска фондация
Участниците в срещата с премиера Бойко Борисов - Константин Иванов от WWF и Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие", разясняват договореното. Снимка: БГНЕС

Повече от два часа днес премиерът Бойко Борисов разговаря с представители на природозащитни организации във връзка с протестите срещу приетите окончателно от парламента поправки в Закона за горите. Публикуваме пълния текст в няколко части. Ето втората:

БОЙКО БОРИСОВ: Вие защо сте против това да го има?

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Поради таксата. Ние знаем, господин Димитров каза да смалим таксите. Добре, да ги смалим за всичко.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко е таксата за това? Каква е разликата?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Логиката, господин премиер, е следната. Ние имаме разминаваме с тях само в едно. Всичко сме приели. Тоест, разликата е, че в сегашния режим има предложение да не се прави промяна на предназначение и съответно да не се събира такса. Всяка държава има механизми, с които стимулира инвеститорите. Държавата може да въведе промяна на предназначението и да ги освободи от такса. Тоест, нека да не коментираме финансовата страна на въпроса. Решили сме като държава, че това е начинът.

БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в таксите?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разликата в таксите към сега действащата тарифа е огромна. Онзи ден имахме с АГРОПОЛИХИМ, които искаха да се изтеглят от тук инвестицията, защото таксата им се вижда много. Когато дойдохме на власт, ниските такси, които бяха при тройната коалиция ние ги променихме в наредбата. Те станаха много високи. Инвеститорите се оттеглят и протестират. Затова когато коментирахме философията, казахме така: това е начин да бъде стимулиран по някакъв начин инвеститорският интерес. И аз мисля, че ще ви предложа нещо, което е компромисно.

Процедурата за промяна на предназначение едно че струва много пари и отблъсква инвеститора. Второ, тя като цяло като процедура е доста тромава, защото изисква, знаете, скици, оценки и всичките тези неща. Каквото и да си говорим тук, вие не протестирате заради 20-те декара, за които решението ще го намерим веднага, вие протестирате точно покрай този член.

Ако стигнем до консенсус да намерим експресната, тоест зелена, някаква процедура, която да не е сегашната процедура и да не отблъсква инвеститорите, това е само решението. Иначе нашата идея е тая. Ние не защитаваме, примерно, както говорите, Цеко Минев. Не е поправката Цеко Минев това, което говорим. Запазихме собствеността на гората, защото утре ще ни обвините дори и с промяна на предназначение. Да, вие го дадохте. Затова остава винаги държавно.

Единственото - костеливият орех, е промяната на предназначението. Кажи ми как да стане в момента, ако аз съм инвеститор.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие сте прав. Мое да облекчим, обаче в случая в момента, в който вие въведохте изисквания за търг, вече няма нужда да се притеснявате за високата такса на правото на промяната на предназначението, тъй като когато е държавна гората ако имаме такса за промяна на предназначението, после при търга се урегулира и крайната цена, която човек трябва да плати, за да инвестира в държавен имот, се уравновесява. Проблемът остава обаче за частните гори.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ето, тук за частните какво правим?

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За частните гори не може да не събираме токса. Ако искате намалете, помислете нещо. Не може да не събираме...

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие ще ни подкрепите ли, ако намалим таксите? Ние заради вас ги вдигнахме.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие вдигнахте заради заменките. Това е нещо друго.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Кой настоява за заменките?

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Там е разпореждане, там е предоставяне на държавна - на частна. А таксите за промяна на предназначението нямат нищо общо с пазара в България. Тоест, наистина ...имат такса и вие може да я прецизирате така, че да привличате инвеститори за частните имоти. Но за държавните е хубаво да има промяна на предназначението.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Значи вашето предложение е да има такса, но тя да бъде минимална, за да не отблъсква.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В частните.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо? А в държавните?

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В държавните вероятно също ще има нещо подобно. В държавните няма значение.

ПЕТКО ЦВЕТАНОВ: Както е написан законът, е перфектен. Ще ви кажа. Предишният закон, направен от тройната коалиция, два пъти го променяха. Всичките тези мъже са участвали в правенето на тази закони - и през 2007, и през 2008, и 2009, и миналата година. Те имат предостатъчно опит в правенето на тези закони. Ние сме по-нови, от скоро сме.

Подкрепяме на 100% промяната. Ще ви кажа за що. Предишният закон беше следният.

Имаш право да промениш статута на земята, да платиш таксата, която е 35 000 лв. на декар, но не получаваш собственост върху земята. Само от горска територия става урбанизирана територия. За една ски писта, която е около 1000 дка, по 35 000 - това прави 35 милиона. Ти отиваш и плащаш, без да стане твоя собственост земята. Няма инвеститор в света, който не да помирише - да погледне да инвестира в България по тази причина и ще направя едно уточнение. Този закон, който разглеждаме сега, той не влияе върху трите национални парка, където са големите ски центрове. Това са Банско, Боровец и - Пампорово са частни земите. Те са в национален парк. Този закон касае Витоша и малките населени места, където в момента безработицата е 27%, господин Татарски, знае се. Защото хората нямат работа, секат гората поголовно. И няма инвеститор, който да си бръкне - не български, какъвто и да е, от Марс да дойде - няма да извади без да получи собственост да плати тази земя.

БОЙКО БОРИСОВ: А в Австрия, в Швейцария, другите, където имат развити ски курорти, знаете ли каква е практиката?

АНДРЕЙ РАЛЕВ: В Австрия например почти всички ски курорти са общински или с 50% общинско участие. Защо? Защото ски съоръжението по дефиниция не може да бъде самостоятелно печелившо. Скъпо нещо е строителството на едно съоръжение. Скъпо нещо е и следващата експлоатация. От цената на лифтовете не може да се печели достатъчно. Обаче всички туристически фирми печелят от другите услуги, които са около ски пистите. Така че едно участие на държавата в строителството на ски курортите е много полезно, защото тогава държавата може да бъде сигурна, че цените, на картите, ще бъдат по-ниски. Ако се дадат пълни права на монополистите или на хората да има монопол в ски курортите, това значи, че ще се вдигнат много цените, това значи, че ще идват по-малко туристи и ще има по-малко приходи за местното население. Ако има участие на държавата, ще има по-ниски цени на картите, повече туристи и повече приходи за местните хора.

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Понеже бяха отправени обвинения към хората, които стоят на тази маса, че едва ли не всичките закони те са ги писали, аз искам да питам само господин Цанов дали е вярно, че има кредит към банката на Цеко Минев.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Не е вярно. Нито едно мое дружество няма.

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: И дали е вярно, че има неплатени такси към Националния осигурителен институт?

ФИЛИП ЦАНЕВ: Понеже говорим за Австрия, Швейцария се спряга тази тема. Основният проблем в България е, че като цяло държавата е два пъти по-ниска като средна надморска височина на държавата и е три пъти по-ниска от Швейцария.

ФИЛИП ЦАНЕВ: И това не е вярно. Пред премиера лъжете. Сто и двадесет върха над 2000 метра има в България. Само на Витоша са 11.

БОЙКО БОРИСОВ: Да каже момчето какво са се разбрали, за протокола, за да приключим тази точка.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тези 35 милиона ще си дойдат от само себе си, защото вече има пазарен механизъм за определяне цената на правото на строеж. Така че ако има инвеститори от Австрия, които искат да се конкурират тук и да направят топ курорт, цената ще отиде може би наистина на 10 милиона или 20 или 30 милиона. Вече имаме пазарен механизъм, който вие въведохте.

И да коментираме това, което обсъждахме с господин Найденов. Включваме право на промяна на предназначението. Държавата има да плаща един данък, тъй като остава неин имотът и този просто трябва да се промени наредбата, за което мисля, че господин Найденов ще се справи. Остава единствено таксата за този данък, който държавата си плаща сама на себе си, да бъде извлечен от правото на строеж, което ще се определи чрез търг. Вече търгът е в сила. Имаме пазарни цени. Ние не отблъскваме вече никого. Вече привличаме.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За какво става въпрос? Дилемата каква е? По този закон досега вас сме ви слушали сега, и в първия му вариант. За да запазим държавната собственост въобще, завинаги, защото иначе се изкушава всеки да я промени, ние въведохме този член, с който се казва, че завинаги остава държавна собственост. При промяна на предназначението, съгласно сега действащия член 79, си длъжен при поискване от инвеститора да му продадеш. Ето го, пише. Аз го показах. Така е. Вкарвайки режима, едното изключва другото. Ако вкарваме режим да остане държавна собственост, затова сме махнали промяна на предназначението. Ако върнем промяната на предназначението, влизаме в режим, спазвайки закона, инвеститорът ако поиска да го купи. Тоест хипотетично ние можем да закупим собствеността като държава.

Остава другият вариант. Вече при промяна на предназначението дори и да остане държавно, отиваме на хипотезата, че остава държавно. Държавата дължи данъци. Когато излезе от горския фонд и стане урбанизирана територия при промяна на предназначението, но останала държавна собственост, държавата дължи данъци. Тоест Министерството на земеделието и храните трябва да плати на Министерството на финансите данък. Тези данъци са огромни. Иначе в противния случай това щеше да го плаща инвеститорът. Затова ако търсим и вървим по пътя да намерим решението, трябва да минем на много сложен вариант, който, разбира се, не можем да го направим за ден, два или три. Първо, да разпишем такъв режим, че не можем дори да му променим предназначението при какви случаи не можем да променим собствеността, второ, промяната на наредбата, с която държавата не дължи на държавата респективно Министерството на земеделието и храните да дължи на Министерството на финансите, защото ние ще фалираме, няма откъде да им го платим. Но разбирате, че това е една изключително сложна процедура, която искам тук вие със съзнанието на това, на отговорни хора, защото ние търсим и приходи в тая държава, дали да влезем в тоя сложен режим, дали ни е нужно това, като сме ви запазили основния принцип - държавна собственост и търг, тоест всичко това е само заради промяната на предназначението.

БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор. От Гражданско обединение "Витоша" съм. Аз не съм еколог. Досега говорех основно на еко теми. Искам да кажа гледната точка на, убеден съм, на преобладаващата част от скиорите и бордистите в България. Тоест, тези, заради които уж се правят тези промени в тези точки специално. Мога да кажа, че вчера на "Орлов мост" видях повечето от приятелите си, с които ходим да караме на Рила, на Витоша, ги видях там, излезли на улицата да протестират срещу този закон.

Проблемът е, че в момента в България по-голямата част от хората, които обичат ски спортовете, зимните спортове и да карат и борд също така, по-голямата част от тези хора не могат да си позволят в момента и си броят стотинките, за да отидат и да се наслаждават на спорта си. Към момента така стоят нещата. Това означава, че всъщност само на един хвърлей разстояние от нас в Сърбия картите за ски съоръженията струват три пъти по-евтино, отколкото при нас тук на Боровец. В Австрия, в най-хубавите курорти в света картите за ски са по-евтини, отколкото на Боровец, където горе дори няма една тоалетна.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Говорете истината в цифри. От шест години в България картата струва 55 лева. За миналата година по данни на вестник "Капитал" 70 000 българи са карали ски в Австрия, 70 000 българи, износ на национален капитал. Как да богатее този народ? От какво да живее този народ, като при положение, че ходят да карат в Австрия ски. В Австрия има 25 000 километра писти. В България има 200.

БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, Вие сте държавата, обявете кой стои зад офшорната компания "Юлена" АД и "Витоша ски" АД. Само това да го направите, ще бъде достатъчно да успокои много от хората. Защото винаги остава сянката на съмнение, че промените в Закона за горите се правят заради някой от правителството или от парламента.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Кажете и за Иво Прокопиев тогава, който ви финансира.

БОГДАН ХРИСТОВ: Предлагам просто да помислим за това, дали въобще този закон е в интерес на ски спорта или не е, защото това се приема по подразбиране, господин премиер, очевидно е убеден в това нещо, но ние вярваме,че това не е така. Затова са тези хора на улицата, за щото това, което се предлага, е на един монопол, който вдига цените на картите и им предлага ниско ниво на услугите и им се предлага да им се подарят планините ни, които ние като скиори, като спортисти, като хора, които обичат планината, не искаме да си ги дадем.

Затова този закон в тази си част, която засяга ски спорта, трябва да се преразгледа.

Затова този закон в тази част в сферата на ски спорта трябва да се преразгледа. Трябва да се поставят нещата в равноправна и модерна основа, защото ние не можем с един автомобил, който е със счупена кормилна уредба да му сложим реактивен двигател и да се надяваме, че той ще се движи както трябва, защото тези промени, които са налагани и всички хора, които ще попитате на улицата и ще ви кажат, че те са лобистки промени и са купени.

БОЙКО БОРИСОВ: С кое?

БОГДАН ХРИСТОВ: Аз говоря не само за Закона за горите, а за всички закони, за всички четири закона.

БОЙКО БОРИСОВ: Момент, говорим с момчето. Тази зима направихме две купи за мъже и жени световни купи в Банско. Всички специалисти и скиори, които дойдоха от света казаха, че е прекрасно - всички, кое не ти харесва на теб, та казваш, това са счупена скорост. В момента Банско е европейски курорт.

БОГДАН ХРИСТОВ: Нека да разграничим нещата. Аз когато ми дойде гост вкъщи, когато той е един културен човек, който има някаква култура той винаги ще се изкаже ласково за моето гостоприемство.

БОЙКО БОРИСОВ: Те няма да ни дадат да направим световни купи, ако не сме добри. Миналата година беше само за жени, или за мъже беше миналата година, тази година ни дадоха за мъже и жени. Сиреч, ние ако не сме се представил и ниво. Вие започвате да си оплювате сами страната.

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Но имаше няколко милиона лева държавна помощ нали така за това първенство.

БОГДАН ХРИСТОВ: Когато налееш милиони левове е нормално да очакваш.

БОЙКО БОРИСОВ: Да това е целта, това е рекламата. По цял свят хората знаят, че в Банско има световна купа.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Преди десет дни излезе доклада на ЮНЕСКО, подписан от господин Кишоре Рал, управител и ръководител на Центъра за световно наследство за националните паркове, какъвто е Пирин. Обект от природното световно наследство. Заключението е категорично, че ски зона Банско не уврежда Пирин като обект на световното природно наследство. Ски съоръженията са направени по природосъобразен начин щадящ природата.

БОЙКО БОРИСОВ: Нека да чуем Татарски, момент. Той беше кмет на Разлог.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: С повечето от вас се познаваме, а с някои много отдавна. Колеги, ако запазим закона в съществуващия досега вид ние ще запазим и монопола и ще си останат тези три, четири фирми, които ползват в момента, като не искаме това трябва да дадем възможност и на други фирми да се възползват от възможностите, които им дават нашите планини. Как може да стане това? Като им сложим една голяма такса за промяна на предназначение и да ги откажем още тогава или впоследствие спазвайки цялата процедура свързана с реализацията на един инвестиционен процес, да им вземем всички необходими дължими такси и да запазим собствеността върху земята държавна. Вие предлагате да разделим в закона собствеността - общинска, частна и държавна да бъде по различен начин, не бива това да се прави. Вие изхождате от примери, които са изключително частна собственост, но има и други, които са смесена общинска и частна, каквито проекти има в процес на реализация. Там какъв да бъде режимът на застрояване?

Второ, искам да ви кажа, че когато разсъждаваме и разглеждаме този закон трябва да изхождаме и от други аргументи. В България около 35 на сто от общините са планински. Това са най-бедните общини. Това е една възможност в тях за развитие на какъвто и да е някакъв поминък и икономика. По този начин ние ще променим и ще намалим това различие между регионите, които сега съществуват. Тези планински курорти, които са изградени в момента, ски курорти са концентрирани на три места, какво става с останалите части на България? Защо да не им дадем и на тях възможност там да се развива макар и в по-малка степен такъв вид туризъм. Това нещо има значение и социално и икономическо за тези хора в споменатите райони. Затова моето мнение, че с промяната, която предлагате и касае аргументите, които се изтъкнаха единствено и само от това, че държавата щяла да загуби някаква сума пари от таксите, които няма да се събират ние косвено ще загубим много косвени приходи в тези общини от реализацията на един такъв проект. Така, че ако основният ви аргумент е, че държавата ще загуби някакви пари от тази такса ние ще загубим, ако променим както вие искате ще загубим първо, собствеността върху земята.

Второ, контролът върху тези територии, защото стават с променен статут и повече държавата там не може да се меси, т.е. ги губим и като горска територия и трето, ние даваме изцяло контрола върху определени икономически субекти върху тези територии. Държавата съвсем загубва правата си, докато сега с правото на строеж тя винаги може да ги контролира, да не говорим, че за пет години, ако не го реализира обратно си връща и губи това дадено право. За тридесет години всичко изградено остава пак на държавата и да не говорим, че цялата политика не само на това правителство, но и преди цялата държава е подпомагала физическото възпитание и спорта. Законът за физическото възпитание и спорта даде възможност да се предоставят даже и безвъзмездно такива терени на федерацията. Да се изграждат спортни обекти, а ние в този закон казваме - не, връщаме се назад, блокираме...Аз даже си мисля, че вие лобирате за тези, които сега са изградили ски съоръженията, защото те са три и ще останат само три, няма да станат повече, ако не променим закона. Ако не дадем възможност и на по-малки фирми и на общини да реализират такива проекти при облекчени условия, защо изключвате общините като потенциални инвеститори?

БОГДАН ХРИСТОВ: Защото това е нереалистично.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Защо виждате само частни лица. Реалистично, ще ви дам пример с нашата община Разлог, съвсем реалистично е и вие ни блокирате и нас да реализираме проекти за които, там живеят и хора в тези райони, разберете.

БОЙКО БОРИСОВ: Между другото, ако сравните Разлог и Банско са все едно от небето до земята.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Господин премиер осем години имаше възможност да се променя предназначението и статута на земята. Няма една стотинка влезла за тези осем години от промяна на статута на земята. Никой не желая да я променя. Така, че това не е аргумент.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, ще си позволя по повод на това, което чух и нашата позиция. Всички вие сте единодушни, че в момента картите са скъпи, че трябва да има свободна конкуренция, да има ново развитие на инфраструктурата и пазара сам ще го регулира. Вие сте съгласни, че в момента, изслушайте ме, че в момента сме въвели за първи път публична процедура, която при такъв търг правото на строеж за изграждането на такива връзки и съоръжения ще придобие пазарна цена. Вашето притеснение е за компенсаторното залесяване, тъй като в момента няма да има такса за изключване от горски фонд, тъй като, като има изключване от горски фонд има такава такса, но територията става вече на трето лице придобита и после може да остане винаги урбанизирана с друго строителство.

Аз ви предлагам, нека да оставим режимът, така както е предложен с право на строеж. Съгласни сте, че пазарът ще установи на търга реалната стойност. Ще могат да се пускат и малки участъци и нека да се договорим и да предложите от този приход какво да отива задължително за компенсаторно залесяване, дори да задължим съответният инвеститор първо да извърши това.

РЕПЛИКА: Променя се логиката.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Говорим по спорните текстове. Вашият интерес по отношение на опазване на горската растителност ще бъде защитен така и режимът ще остане такъв, че да има инвеститорски интерес за последващо изграждане на съоръжения. Нека да се задълбочим. Ние сме се опитали съвсем подробно в 10 точки с ясно разделени различни видове съоръжения. Нека да не говорим общо. Ако искаме по принцип да има консенсус и да постигнем нещо така, че да има развитие оттук нататък, защото отговорността на държавата, но смятам и на вас като неправителствена организация, в крайна сметка държавата да се развива нали така? Нека да бъдем конкретни - десет точки са точно обособени. Аз ви предлагам, на всичко отгоре ски пистите знаете, че е имало режим в който пак са били с право на ползване с такива такси. Предлагам ви това, помислете го.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Каква е разликата между стълбовете за телекомуникационно оборудване и въздушни далекопроводи и ски влекове?

...........: Едните са много по-концентрирани най-малкото на едно място.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Искам да направя едно уточнение - защо спорим?

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За противопожарната безопасност да не говорим.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Горските територии в нашата страна, става въпрос за 0.05 на сто. Това е големият проблем, под 1 процент.

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Логиката, тъй като се използва и се спекулира много и сме се насочили само в една посока - ски туризма и високите части. Основната разлика между България, Австрия и Швейцария в развитието на алпийските типове ски дисциплини е, че България поради ниската височина е облесена до по-високите части и се налага изсичането на гори и това е основният проблем, в който влизаме в конфликт. Основна част от ски курортите и ски пистите в Австрия и в Швейцария се изграждат в безлесната зона. Отгоре не е проблем да се полагат лифтове и т.н. Това е основното наше разсъждение. Оттам нататък основната цел на този закон е опазване и увеличаване, така е и записано: "увеличаване на горите".

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но това какво означава, че всъщност вие казвате, понеже сме ниски да не развиваме ски туризъм?

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Не казваме това, казваме че трябва да го имаме предвид.

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е Закон за горите, а не за ски туризма.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Да не разводняваме дискусията дадоха конкретни предложения. Това, което предлагаме като компромисен вариант е да се запази правото на строеж и собствеността на държавата, така както е записано тук, да има промяна на предназначението, за да минават всички процедури, които са в момента.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Едното без другото не може да стане, или едното или другото.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Само да довърша, ако има промяна на предназначение и право на строеж върху вече имот, който има променено предназначение, т.е. след като ще се развива ски писта там, означава че си променил предназначението и това не е гора. Щом ще имаш там стадион, там също е променено предназначението.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Кой ще прави стадион, никъде не пише стадион.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Открити спортни съоръжения.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако не е стадион може да е ледена площадка.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Запазваме механизма на промяна на предназначението, но това което господин Найденов каза и е изключително разумно с възможността да не плащат данъци тези, които имат право на строеж, но собствеността е на държавата ще си спестят тези суми, които вече са платили като промяна на предназначението.

БОЙКО БОРИСОВ: Данъци няма как да не се плащат.

РЕПЛИКА: Те пак ще отиват в държавата.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: То е собственост на държавата.

БОЙКО БОРИСОВ: Например в момента ние от едната страна плащаме учебниците на децата и си плащаме ДДС, Министерството на финансите от другата страна си взема ДДС, но понеже закона е такъв това го правим.
Нека госпожата, юристката да каже дали това, което казвате може да стане.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Извинете, но процедурата промяна на предназначение и процедурата право на строеж се самоизключват. Имам предвид следното. За да се промени предназначението трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. За да има такъв подробен устройствен план трябва по вашето искане, коментирам към сега действащите закони. С променено предназначение имоти право на строеж върху тях се учредява от областния управител по местонахождение на имота и не е в компетенцията на министър Найденов. Неговата компетенция е да промени предназначението, за да го направи трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Този подробен устройствен план трябва да е основан на инвестиционно намерения и на предвиждания за строителство, което означава, че държавата сама при вашето предложение трябва да реши, че еди къде си ще строи писта или лифт, ще си направи ПУП, ще си го плати, ще го процедира, съответният кмет ще го одобри, след което ще възложи на областния управител да проведе търг за право на строеж за ски писта и ако никой не се яви.

РЕПЛИКА: В Австрия е така.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Ако никой не се яви процедурата.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Едни достатъчно добри консултанти на държавата биха могли да на направят тази цялата процедура.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: По сега действащите закони няма как да се случи според мен.

ФИЛИП ЦАНЕВ: В Австрия 8 на сто от горите са общинска собственост всички други са частни.

СТЕФАН АВРАМОВ: Ключовият въпрос е въпросът за доверието. Две правителства ние гледаме как тотално толерират две офшорни ски фирми и тези фирми си разиграват буквално коня, както те си искат, като предишните две правителства даже се страхуваха да измерят колко "Юлренс" е надвишил концесията.
В момента приемаме един закон, който да улесни ски пистите и няма да може да убедите никой, че искате да работите за развитието на конкуренцията и на частния сектор, ако вие не накажете първо не направите ски фирмите прозрачни. Т.е. офшорни, за които се говори, че има всякакви дялове и червени капитали и всякакви капитали, че Васил Калинов има дял във Витоша, тези неща трябва да изчезнат и трябва да бъдат напълно прозрачни.

Второ, за всички техни нарушения за взривяването на Морените на Витоша, които са от неизвестен извършител, за разширяването на ски пистите трябва да си понесат финансовите наказания, не от 20 хиляди лева. Бяха ги глобили с 20 хиляди лева.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко казва закона?

СТЕФАН АВРАМОВ: Става въпрос и за концесията за увеличаването на 65 хектра незаконно от ...настаняване.
...............: Какво общо има това със Закона за горите.

СТЕФАН АВРАМОВ: Само да допълня, че те трябва да си понесат наказанието и санкция трябва да има.

БОЙКО БОРИСОВ: Вальо топлото аз го арестувах, а днес ми казват, че са го оправдали на последната инстанция и не е виновен.

...............: Господин Татарски говори за пистите....

...............: Дърветата няма да ги има.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да спекулирате с тези дървета, престанете, ще ви кажа за проекта за Витоша.

БОЙКО БОРИСОВ: Вървеше много хубаво разговора, опознахме се и стана панаир. Докато бяхме напрегнати минахме пет точки.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако целта ви е запазване на горите и не промяна на тяхното предназначение чрез урбанизация нека да допълним в закона компенсаторно залесяване на това, което според вас ще бъде унищожено.

БОЙКО БОРИСОВ: Това няма ли го в закона?

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма го.

Следва продължение.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови