Закон с клаузи, които по неведоми пътища „опазват здравето на хората“, влезе в сила на 1 юли и нанесе трудно поправими щети върху изхранването на десетки българи. Законът е този за тютюна, а хората в безизходица за работниците във фабриките за производство на гилзи, познати и като „кухи цигари“. С чл. 30, ал. 4 се забранява „производството и продажбата на заготовки за цигари с филтър“, без никой да може да даде смислено обяснение за нуждата от тази алинея. За засегнатите пряко от закона се говори безлично - „представители на бранша“, „работници в индустрията“, „заети в сферата“. А проблемът, както за работодателите, така и за работниците, е повече от личен. Един от пряко засегнатите българи е Любомир Божилов, който до преди 2 седмици е управител на фабрика в с. Избегли, Асеновград, и възнамерява да наеме още 40 работници от селото, освен 20-те, които вече работят при него. „Хората ме питаха, когато ги наемах, дали ще се задържим или само за малко ще работят и после пак ще бъдат без препитание“, с мъка разказва Божилов. „Аз тогава им казах, че не само ще се задържим, но и ще наемем още хора – добре вървяха нещата“, допълва той. Планът да се купят още 2 машини и да се вземат още хора обаче е разрушен от вмъкнатото в закона изречение за заготовките. „Наложи се да ги разпусна, всичките останаха без работа, сега само двамата пазачи все още са там“, казва още Любо. Той е изумен не само от липсата на разумно обяснение за вкарването на забраната, но и от факта, че е забранено производството, а не просто продажбата. „Ако бяха оставили поне производството, щяхме да се справим с износа само, но уви.“ Сега на Любо не му остава нищо друго, освен да оцелява извън родината си. „Машината е много скъпа и няма да се откажа от нея – ще проверя какви са правилата за пренасянето й отвъд граница и ще замина за Гърция, Румъния, Полша или Македония – в която и да е от тези страни в момента е по-гостоприемно от нашата собствена“, категоричен е той. Иска му се да може да обещае нещо и на жителите на село Избегли, на които е дал надежда преди, но все още не вижда какво може да им каже, без да са празни думи. Негов приятел в Македония дори е уговорил всичко необходимо, за да има Божилов добра възможност за развитие там. „Въпреки че не харесвам Македония по принцип, сега се оказва, че дори там е далеч по-добро място“, казва още Любо. Междувременно се готви за протест заедно със своите колеги, защото надеждата да останат в България все още съществува някъде дълбоко у тях.