Можете да го видите  пред Ритуалната зала на бул. "Витоша", гримиран в зелено и облечен като граф от приказките. 22-годишният Петър Маринов от Каварна изкарва прехраната си като жива статуя. Превъплъщава се в ролята си от близо 4 години. "Това си е работа, колкото и странно да звучи", казва той. Използвам обедната му почивка, за да си поприказваме. Разговорът ми с него протича леко и приятно в слънчевия мартенски следобед. Разказва ми за това как е учил известно време актьорско майсторство в НАТФИЗ, но прекъсва, разочарован от връзкарството и пошлостта в българския театър. Всеки ден преди да отиде на работа, Петър се гримира и се "настройва положително", за да влезе в ролята си. Разказва, че поръчва гримовете си по интернет от САЩ, защото така му излизало по-евтино. Костюмите също измисля и изработва сам. Решил е да се занимава с това спонтанно. Обича изкуството на мимовете и уличните творци. Петър казва, че харесва работата си. Дава му свобода да изразява себе си, а за него това е най-важното. Казва, че да си жива статуя не е за всеки - трябва да знаеш как да изразяваш себе си чрез тялото. "Много важно е да не ти пука и да не те е срам", разказва Петър. Той нарича себе си актьор. Обича да пътува и именно това е едно от предимствата, които работата му дава. Петър работи като жива статуя заедно с негов приятел, който в момента е на площад "Славейков". Лятото пътуват заедно до Берлин, където няколко месеца се превъплъщават в антични статуи. "Там хората възприемат това по-нормално. Свикнали са с нас, защото има цял площад с такива като нас", разказва Петър. Планират да отидат и това лято до Германия. Ходили са и до Токио. У нас гледат с учудване на това: "В България няма традиции този вид изкуство." Казва, че тук това е нещо ново за хората. Среща различни реакции. От злобливи коментари от типа "Ти какъв си сега?" до усмивки и шеги. Случвали са му се всякакви неща. Не работи друго. Това е неговият начин да упражнява актьорската професия. Трудното в професията по думите му е това, че се схващаш като стоиш дълго време неподвижен. Като повечето млади хора, недоволства от ситуацията в България. "Не се дава шанс на наистина талантливите актьори, а на тези с връзки и уредените. Не може от всяка маненкенка или моделка да бъде актриса." Не обича да го снимат без разрешие, без да го попитат дали може. "Всеки трябва да пази името си. Какво като ме публикуват в някой вестник или списание, това нищо не значи", казва той. Пропуска концертите в Каварна, защото по това време обикновено е по площадите на Берлин. Изкуството на живите статуи е широко разпространено в големите градове по света. Това са хора, често актьори, които в един или друг аспект влизат в роля. Не във всички случаи това се прави за пари. За много от артистите това е въпрос на изява. Усилията им заслужават да бъдат оценени, не само заради очевидния талант, който притежават, но и заради самия труд, който те полагат всеки ден, за да могат автентично да представят своята роля. За нас, зрителите, остава да се наслаждаваме на островчетата изкуство, даващи ни нещо различно сред сивотата на улицата.