Николай Цонев обвинен по лъжливи показания и скалъпени доказателства

Юлиан Христов Последна промяна на 31 май 2013 в 17:22 2024 6

Николай Цонев. Снимка: БГНЕС
Николай Цонев. Снимка: БГНЕС

Бившият военен министър Николай Цонев станал клиент на Темида по делото за даване на подкуп след поредица от нарушения, лъжливи показания и скалъпени доказателства.  

Това става ясно от мотивите към присъдата по шумното дело, по което тримата подсъдими – Николай Цонев, финансистът Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров бяха оправдани на първа инстанция.

Пред съда те отговарят по обвинение, че са дали подкуп на следователя Петьо Петров, популярен още като Пепи Еврото, за да „смачка“ разследване срещу бившия военен министър. Според прокуратурата Цонев дал 20 хил. евро на следователя, който водил разследване срещу него за нанесени щети на Министерството на отбраната за 119 млн. лв. с поръчката за разширяване на стационарната комуникационна система на Българската армия „Странджа-2“. Подкупът бил подготвен за това следователят да промени хода на разследването и от него да стане ясно, че Цонев няма вина.

"Цецомобили" в действие

Към делото има приложени видео- и аудиозаписи на срещи между следователя Петров и подсъдимите Попов и Сантиров. Коментарите на съда водят до заключението за наличието на оператор, който направлява записите, което поставя под съмнение достоверността на съдържанието на самите СРС. 

Не е изключено въпросните записи да са правени с придобилата печална известност мобилна техника за подслушване. Без да бъдат давани подробности около технологията на записите, констатациите индиректно насочват към т.нар. "цецомобили". 

В мотивите на съда е записано, че „отсъствието на кадри във видеозаписите се обяснява с наличието на оператор, който е управлявал стартирането и спирането на записа.“ Единият от записите е направен в столично кафене. Според направената експертиза има моменти, които не са записани и това се вижда от появата на чаши на масата, на която седят събеседниците, без да се вижда кой ги носи. 

„За съда горният извод на вещото лице означава само едно – възможно е изготвеният видеозапис да е бил манипулиран. Очевидна е човешката намеса (на „оператор“) при неговото изготвяне. При това, не е ясно какви части от кадрите са били „изрязани“ чрез незаписването им от оператора по негова преценка и дали тъкмо тези части не поставят записаните разговори в друг контекст и не им придават различно съдържание от това, което твърди държавното обвинение“, се казва в мотивите.

Съдът изразява съмнение, че изрязаните части от записите са именно тези, които опровергават тезата на държавното обвинение. Нещо повече – те вероятно показват, че следовател Петров сам е провокирал даването на подкупа.

„Отделно от това, за съда възниква въпросът защо изобщо е било необходимо записът да бъде прекъсван, а част от събраните СРС - унищожени. Единственият логичен отговор е, че по този начин са били прикрити доказателства, които не обслужват тезата на държавното обвинение, а напротив – опровергават я“, заключава председателят на съдебния състав съдия Иван Коев.

Той произнася и сериозни критики изобщо към подхода, с който се прилагат СРС. Констатирано е, че наблюдаващият прокурор Роман Василев е подвел тогавашния шеф на Окръжния съд в Пловдив, сега главен прокурор, Сотир Цацаров, като е посочил неверни твърдения в искането за СРС. Той посочил, че Тенчо Попов се готви да даде подкуп на територията на Пловдив – нещо, което не е констатирано нито от ДАНС, нито от службата за подслушвания в МВР – СДОТО.

„Недобросъвестността на прокуратурата следва да бъде „санкционирана“, като й се отнеме възможността да се ползва от порочно събраните доказателства в подкрепа на обвинителната й теза. Тяхното подробно обсъждане обаче е безпредметно, доколкото липсата на компетентност на далия разрешението орган е най-същественият порок при прилагането на СРС“, коментира съдът.

"К'во праим?"

Подробен коментар се прави и по отношение на проведените разговори, които се оказват ключови за преценката на съда, че Петьо Петров сам е поискал подкупа – според прокуратурата 50 хил. евро, въпреки че накрая са открити 20 хил. евро.

От един от записите става ясно, че Петров опитва да убеди Сантиров и Попов, че положението на Николай Цонев е „много дебело“ и сам насочва разговора към делото срещу бившия военен министър, заявявайки: „А-а-а, дай да видим к’во правим с тоя Цонев“, като на няколко пъти настоява за отговор и иска конкретни суми. Той дори отправя и заплахи: „Добре, дай да говорим за това наш’то, ‘щото то си е на досъдебна фаза и нема.”; „Добре, питай го навит ли е да работиме и това вече ще го коментираме“; „Значи ти му кажи “да”. Работим. Обаче да каже какво предлага. Сега, знаеш, командирован съм в Главно. Бойко (Бойко Найденов, ръководител на Националната следствена служба, бел. ред.) ми има доверие, тука-а си има риск“; „Еми, сто бона, бе! Извинявай, ама тука говориме за сто и двайсет милиона. Хайде, аз ще свърша досъдебна фаза, о’кей, добре, ама важното е как ще я подложат... ти знаеш, че и ти ще вземеш, нема как да не вземеш. Значи ние пра’име ли го за под петдесет-шейсет хиляди евро, няма смисъл да го пра’име... Ми така му кажи. Нали ти казвам. Да-а, щото примерно утре, ще ме пита Бойко, ми що не излиза т’ва дело, ми, ще ка’еме, не излиза началник. Не излиза, колективни експертизите вече, трябва да се работи с вещи лица, знаеш как е... Е, експертизата няма да му я плащаме ние. Тея, вещите лица колко ще искат? Не може ние да се ангажираме в една сума от такъв параметър и той да /не се разбира/ ха-ха-ха. Нали знаеш, могат да се подберат експерти, знаеш кой ги назначава“.

И продължава:

„Действаме. Добре. Е, ми се’а той не знам до колко си наясно – става въпрос, за.., нали, гепили са 120 милиона... Значи ти като му кажеш за к’во става въпрос, той много си го знае… Значи, да ти дам един коз, който можеш да му кажеш, нали, за да види, че нещата са много. Той си знае, че са много дебели. Ти като му кажеш той няма да ги обсъжда. Той знае всичко много добре“. 

При тези факти, според съда, провокацията към подкуп е очевидна. На това основание съдът отказва да приеме показанията на Петров, който е основният свидетел срещу Цонев. Според съда Петров лично е заинтересован от изхода на делото и е крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите, "действал е по начин, сходен с осъществяваната от него професия на следовател, намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна. През целия период, касаещ действията на подсъдимите, свидетелят е действал съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и разследващите органи, преследвайки предварително и съвместно начертаната цел. Показанията му влизат в противоречие с части от останалите доказателства като на места се констатират откровени лъжи", мотивира се съдът.

Откровена лъжа

Показанията на Петров дотолкова си противоречат, че дават основание на съда да заключи, че „на места заявеното от свидетеля е откровена лъжа“. 

Към тази констатация е приложен отговор на Петров на въпрос на съда: „Основното е било много да се внимава да не стане така накрая да има провокация за подкуп. Това е основното, което се обсъждаше всяка фраза дали не води към провокация към подкуп… Указания никой не ми е давал не се е родил човека, който ще ми повлияе. Всичко е било взимане на съвместни решения. Имал съм думата, решенията се вземаха в крайна сметка след обсъждане… Говорихме как да се държа какво да говоря, обсъждали сме го всички… Основната работа съм я свършил аз колкото и нескромно да звучи“.

Така изложеното допълнително и много сериозно компрометира показанията на Петров, защото същите логично и очевидно целят безрезервно да обслужват обвинителната теза. Цялостното установено по делото поведение на Петров е било насочено към създаване на улики срещу тримата подсъдими. При това положение, няма как показанията му да се считат за непредубедени, обективни и достоверни. Те не са от естество, което прави възможно постановяването на осъдителна присъда, се казва още в мотивите.

Сериозно внимание съдът обръща и на поведението на разследващите, чието поведение е „в пълно противоречие с правилата, установени в НПК“, и серия от пропуски при събирането на доказателства. „У съда няма как да не остане впечатлението, че разследващите органи тотално са пренебрегнали задължението си да приложат по делото доказателствата, оневиняващи подсъдимите. Вместо това, направен е опит същите да бъдат укрити от подсъдимите, тяхната защита и съда. Притеснителен е и фактът, че голяма част от данните, получени при използване на СРС са били унищожени, видно от протоколите, предоставени на съда от СДОТО-МВР. Несъблюдаването на изискванията на НПК за събиране и преценка на доказателствата следва да бъде отчетено от съда при тяхната оценка“, коментира съдия Коев.

Съмнения буди и фактът, че следователят Петров е разполагал с втори телефон и това се вижда ясно от видезописите, към който обаче не са приложени специални разузнавателни средства. „При наличието на сигурни данни, че Петров е действал под ръководството и указанията на ДАНС, както и с оглед на това, че според този съд в случая е била осъществена целенасочена провокация към подкуп, тези разговори са от особено важно значение. Не може да се изключи вероятността, която е с немалък процент, липсващите записи да съдържат доказателства, които са в интерес на подсъдимите и именно поради това да са били унищожени. Категорично това противоречи на изискването за справедлив процес, приложимо и към досъдебната фаза на производството“, заключава съдът.

Една от най-големите машинации, които съдът констатира, е основното доказателство – пликът с подкуп, който Петров е взел от Тенчо Попов. Пликът и парите е трябвало да бъдат документирани на мястото на взимането им, което не е направено. Вместо това е документирано как Петров със служебен автомобил се връща в ДАНС, където предава плик с 200 хил. неупотребявани евро. На всичкото отгоре единствените открити отпечатъци върху плика са само тези на Петров и неговия колега, който води разследването по случая.

Не на последно място съдът коментира как така прокуратурата твърди, че уговореният подкуп е 50 хил. евро, а в крайна сметка са предадени само 20 хил. Събраните доказателства водят до извод, че е извършена подмяна на плика и това е станало в хода на настоящото производство. Само с подмяна може да се обясни факта, че предадения плик е бил неразпечатан, както твърди Петров. В същото време, приложеният към делото плик, никога не е бил запечатван.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.06 2013 в 07:33

Внимателният прочит с последващ анализ на предложената статия водят до извода, че СРС-тата изобщо трябва да се изхърлят като средство за разкриване и доказване на извършено престъпление. Нашата законова система ги прави излишни, защото на практика всичко, което се прави при записването, може да бъде подхвърлено на известно съмнение, което продажните съдии веднага приемат като доказано съмнение. И това се прави без да се вземат предвид съпътстващите обстоятелства, в рамките на които е станало записването.

Всъщност искаш ли един закон или една инструкция, макар и съвсем правилни по принцип, да не заработят, направи ги абсолютно пълни, подробни, и изискай да се работи по тях без този, който ги изпълнява, да се отклонява дори на микрон от тях. Гарантирано е, че те ще стопират всичко, защото няма как да бъдат точно и пълно изпълнени. Защото закоът (напедбата, инструкцията, указанията) е направен за общия случай, а няма как всички частни случай до микрон да са напълно еднакви един на друг и на такъв абсолютно пълен и абсолютно подробен закон.

31.05 2013 в 19:12

Тоя случай е много по-прост, отколкото се представя по медиите...значи там има една огромна злоупотреба с държавни средства, за т.нар. "Военно НДК", безстопанственост, разхищения, липса на ведомствен контрол, изобщо куп нарушения, които прокуратурата би могла да квалифицира и в някои случаи като престъпления, ако имаше условия за такъв извод...и доказателства, естествено...

...освен липсата на здрав разум в този мегаломански и абсурден проект на МО, и след като се спънаха в това, следователите май са се опитали да ги притиснат същите лица по друг начин, но не се получи...в една здрава обществена среда единствено за авантюрата с "Военното НДК" доста хора трябваше да се срещнат с Темида, и съответно те заеха в защитна реакция кръгова отбрана, и както се вижда, засега успешно...което изобщо не означава, че съвестта им е чиста по този случай, тъкмо обратното...

31.05 2013 в 19:01

Аз пък подкрепям решението на съда . Показно задържане , шумен обвинителен акт а то какво излезе , вяло събиране на " доказателства " , съмнения за манипуларане на същите и видимо противоречие при разпитите . Г-н Цонев като министър на отбраната направи такива мащабни и не-популярни за времето промени ,които не само рефлектираха върху благосъстоянието на българският военен , но и върху основата на която се крепи сегашният личен състав на нашите въоръжени сили . Според мен това е един реформатор , които най-вероятно е накърнил някои интереси и затова беше цялата тази дандания .

31.05 2013 в 18:11

Точно в правосъдието и сигурността плашим останалите европейци с африканска корупция и азиатско пренебрежение към стойността на човешката личност.
Така, както и унищожаваме по африкански безценната си природа в угода на надменни богаташи, недостижими за правосъдието като азиатски политически босове.

31.05 2013 в 18:05

Поздравявам автора за разследването и обобщения прочит, който ни е предложил - вероятно, след като е разровил купчина документи.
Обаче, изводът ми е тъжен: достъп до информация и гласност имаме, но работещо правосъдие - не.

31.05 2013 в 17:49

Точно така ще да е...