Калин Манолов: Идеологическата борба на съвременния етап

„Грях е да се пише това. Грях е да се мислят думи, които никой друг не мисли, и да се записват на лист, който никой друг няма да види. Това е долно и лошо. Все едно говорим само на себе си и на никого другиго. А отлично знаем, че няма по-черно прегрешение от това, да вършим нещо или да мислим самостоятелно.

Ние знаем, че сме лош, но нямаме нито воля, нито сила за съпротива срещу това. Точно това буди у нас почуда и таен страх – че знаем, а не се противим”.

Бас държа, че многобройните критици на либерализма и капитализма, които се нароиха напоследък, не знаят откъде са първите два абзаца на този текст. Нищо, нека продължават да четат. Истините по-долу ще ги направят свободни. Свободни в духа на четиривековната традиция на френския индустриалец мосю Льо Жандр, който през 1680 г. на въпроса на Жан-Батист Колбер, финансов министър на Краля-слънце Луи ХІV: „С какво държавата може да помогне на бизнеса?”, отговаря: „Оставете ни на мира, оставете ни да работим!” Оттук и легендарното laissez-faire, сиреч свободният капитализъм, който така мощно стряска съня на неизброимо количество меркантилисти, прогресисти, институционалисти и всевъзможни ляво-розови либерали с лошо университетско образование и неудържимо влечение към политкоректността.

След този кратък плагиатски увод и с възгласи „К’во става там?”, „Стой!”, „Дръж!” и „Ах, майка му стара!” и аз се втурвам в „суматохата” – бушуващата вече месец на виртуалното бойно поле на OFFNews война на идеи. Комунистите я наричаха идеологическа борба и влагаха много усилия в нея. „Партиздат” (пояснение за младите: така се казваше издателството на единствената в страната партия - комунистическата), даже поддържаше специална библиотека: „Идеологическата борба на съвременния етап”. Този текст е моят закъснял (?) принос към нея.

Беше крайно време идеологическа борба – или война на идеи, както предпочитате - да избухне и в България. Не по-малко наложително е всеки мислещ човек да вземе страна в нея. И ако вземе правилната (тоест, дясна) страна, този човек и всички мислещи като него ще е морално задължен да разгласява широко принципите, същността, историята и моралното значение на капитализма. За да осъзнае българското общество, че основният и най-важен политически въпрос на България продължава да бъде: капитализмът срещу социализма, или Свободата срещу робството. За да бъде убедена по-голямата част от обществото да направи своя избор в полза на Свободата.

Наистина, само преди месец една трета от пълнолетните българи за пореден път гласуваха за комунистите и техните клонинги. Но те не избраха социализма/комунизма, защото е морален или изгоден. Избраха го, защото им е познат. Тези хора - възрастните, бедните, мързеливите, неграмотните и социално слабите, фалшивите интелектуалци, които не могат да продадат интелекта си на пазара, защото е оскъден, фалшивите капиталисти, фалшивият пролетариат - се страхуват от непознатото, не приемат предизвикателства и не поемат рискове, защото не могат да се справят с тях. Те искат времето да спре.

Но времето не спира. След един продължителен и тежък период на изолация и тоталитаризъм, след друг също така продължителен и тежък период на преход, значителна част от българското общество отново вижда в идеите на свободата шанс за по-успешно и по-бързо развитие на страната. Развитие, основано на прозрачност в политиката, на частна собственост, ниски данъци, свободни пазари и конкуренция в икономиката, на децентрализация на властта, на свободен избор за хората. Основано върху либертарианските идеи.

Либертарианството никога не е било само икономическо учение. То е политическа философия, която винаги е уважавала индивида, вярвала е в неговите способности да взема мъдри решения за своя собствен живот, и е била враждебна към готовите да използват насилие, за да получат каквото искат. И като всяка философска система има свой етичен кодекс - набор от ценности и идеи. Без етичен кодекс не може да има политика. Политическият проект на либертарианството е капитализмът: единствената социална система, която свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата, интелектуалната, и икономическата свобода. Моралът на капитализма е рационалният егоизъм, според който човешкото благо не изисква човешки жертви, а рационалните интереси на хората не влизат в конфликт, тъй като всеки дават ценност, за да получи ценност в замяна.

Може да звучи абсурдно, но днес преобладаващите тенденции в света отразяват либертарианските идеи. С още по-голяма сила ще бъде така утре. Даже и при леви управления държавата вече не може да функционира като агенция за благотворителност. Данъчната тежест, необходима за поддържане на огромните социални програми, е непосилна за икономиката. Социалните държави не могат повече да бъдат поддържани и трябва да бъдат радикално реформирани.

Никой не може да избягва пазарите, ако иска да не остане встрани от феноменалния икономически растеж, който те и технологичната революция създават. Но пазарите не могат да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и свободната размяна. Много икономисти неправилно ги обясняват в светлината единствено на тяхната предполагаема „ефективност”. Това не е достатъчно. За да са равностойни противници на етатистите във войната на идеи, привържениците на свободния пазар и неговият политически проект - капитализма, трябва да изоставят дългогодишната практика да го защитават единствено на базата на неговата ненадмината и неоспорима икономическа ефикасност. Сега капитализмът се нуждае от морална защита. Има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден.

Затова ние, „деградиралите” радикални капиталисти от Института за свободен капитализъм „Атлас” (прекръстихме се на „свободни” след вътрешно-институтски сговор на 19 май), смятаме за своя мисия моралната защита на капитализма. Декларирайки, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро и да защитава своя рационален личен интерес, ние защитаваме себе си, своя труд, и своето и на децата си бъдеще.

Засега това е неблагодарна работа, но с положителна перспектива. Все повече – особено млади! – българи разбират, че свободният пазар е повече политическа и нравствена, отколкото икономическа реалност. Че създава консенсус около определени морални очаквания: споразуменията трябва да са обвързващи, сделките – честни, обещанията трябва да се изпълняват, а който ги наруши, да си носи отговорността. Че тези идеи имат положителни социални последици далеч отвъд сферата на търговията.

За да преценим доколко ефективно свободният пазар укрепва нравствеността, е достатъчно да хвърлим поглед върху икономическите системи, които я подкопават. Навсякъде, където е изпробван комунизмът, той е довел не само до корупция и нискокачествени продукти, но и до страх, апатия, невежество, потисничество и всеобща липса на доверие. Съветският съюз и комунистически Китай банкрутираха и морално, и икономически. На път да ги последва е и западната социална държава, която обезсърчава новаторството и възнаграждава зависимостта, ерозира нравствената същност на пазара и поощрява хората да стават мързеливи и зависими от държавата за неща, които могат (и би трябвало) да вършат сами. В обществото на свободния пазар, където свободата се поставя над всичко, индивидите са склонни да бъдат далеч по-творчески и новаторски. Когато хората са свободни да преследват собствения си интерес, да използват свободно умовете си за подобряване на собствения си живот, те са невероятно продуктивни.

Капитализмът е успешен, но не е идеален. И слава Богу: изграждането на идеални общества - тоест, неспособността да се признае човешкото несъвършенство, винаги завършва или с установяването на теократични или авторитарни режими, или с неистова анархия. Но за тези, които признават правото на човека да греши, и които искат да увеличат съвкупното индивидуално щастие, най-добрият начин е да съчетаят свободният пазар с политическата свобода.

Би трябвало в общество, преживяло комунизма, да има консенсус върху това. В българското няма. Като знам обаче, че разбираме „националния консенсус” като забрана на споровете и конфликтите изобщо, по-добре да има война на идеи! Привържениците на свободата обаче не трябва да я водят чрез заклеймяване на противниците си. Те трябва да си дадат сметка, че макар да загубиха Студената война, комунистите печелеха повечето битки в нея, защото имаха дързостта да бъдат утописти. Това им спечели подкрепата на интелектуалците и влиянието върху общественото мнение, и за по-малко от век ги докара на власт. Четвърт век по-късно в немалка част от света това отново започва да се случва.

А не трябва. За да го защитят ефикасно, привържениците на капитализма в България трябва да направят точно това, в което противниците им ги обвиняват: да напишат своята либерална Утопия. Програма, която не съдържа някакъв вид разводнен социализъм, не е прекалено практична, и не се ограничава до политически възможното днес. Либертарианството може да предложи нейната рамка - хиляди версии на утопии, изгодни на различни хора. Доброволно създадените от тях общности ще могат да създават свои правила; правният ред на цялото общество ще наказва само нарушенията на правата на другите и ще изисква никой да не бъде принуждаван да се присъединява насила или да дава собствеността си на която и да е общност.

Как да стане това? Като намалим и децентрализираме държавата, напълно зачитайки правата на всеки отделен човек. Така ще създадем общество, основано на индивидуална свобода, и характеризиращо се с мир, търпимост, общност, благоденствие, отговорност и прогрес.

Кога? Когато спечелим идеологическата битка, която нарекохме война на идеи. Което значи: когато отворим очите на огромната маса безпомощни и объркани млади хора и в университетите, а и в цялата страна, че капитализмът е за младите: на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.

С лошите идеите не можем да се борим по друг начин, освен с по-добри идеи. Който не разбира това, е обречен да (се) загуби.

Последните два абзаца също бяха цитати - от същия автор. От Айн Ранд . Поетесата на капитализма. Или кучката, която се завръща.

 *Авторът е журналист с дългогодишен стаж за радио "Свободна Европа". Един от създателите на Института за свободен капитализъм  „Атлас”.

Още по темата

12/06/2013 България

Евгений Кънев: Дискусията за неолиберализма

11/06/2013 България

Димитър Чуровски: Държавата или обществото

10/06/2013 България

Светослав Салкин: За държавата, държавността и либертарианците

07/06/2013 Нашите автори

Защо хората правят държави

Следете новините ни в GoogleNews