Хиляди се наредиха днес на опашка пред Националния военноисторически музей в София, за да видят оригиналтото Самарското знаме.

То беше изложено в чест на 135-ата годишнина от Освобождението на България.

"Нека това знаме премине от край до край по цялата българска земя, нека изтрият с него скръбните си очи нашите майки, жени и дъщери", казва старият войвода Цеко Петков преди да забие последния златен гвоздей в дръжката на Самарското знаме на 18 май 1877 г. в град Плоещ.

Това се случва пред строените редици на българското опълчение и руските полкове, припомнят от Националния военноисторичски музей. Край Стара Загора знамето получава бойното си кръщение и под диплите му загиват шестима знаменосци.

След създаването на Българската земска войска след Освобождението Самарското знаме е поверено на 3-та Радомирска пеша дружина. С връчването на новите бойните знамена на армията - на 30 август 1881 г., Самарското знаме отива в двореца, а през 1946 г. е предадено на Националния военноисторически музей.