Проучване на аудиторията на разби на пух и прах мечтата на рекламодателите.

Търговските клипове и послания все по-рядко достигат до активното население, гледат ги предимно по-възрастните и хората в селата и малките градове. Целта на рекламодателите обикновено е тъкмо обратната – да достигнат активното население в големите градове и хората на възраст между 18 и 49 г., които са най-платежоспособни.

Любопитно е, че потребителите са по-негативно настроени към рекламата в традиционните медии (телевизия, радио и преса) и са по-благосклонни към брошурите в пощенските си кутии и рекламните послания в интернет.

Това показа изследване на „Галъп“, което е част от студентски проект на Националната художествена академия за мониторинг на рекламата у нас. Изследването е представително за страната и е проведено през месец май тази година.

Едва 15% от българите (или приблизително един от 7) гледат рекламните блокове по телевизията – медията, която генерира най-високи приходи от реклама. 37% не се заглеждат в рекламите на екрана, а 33% директно сменят канала, разкрива проучването на потребителските нагласи. Рекламните блокове са гледани най-вече от жени над 60-годишна възраст и жители на малки населени места. Тези зрители обичайно имат повече свободно време, ограничен достъп до интернет, разполагат с по-малко тв канали и нямат навика да сърфират между тях с дистанционното, обясниха авторите на изследването. Мъжете и жителите на столицата в голямата си част са по-склонни да сменят канала, започне ли рекламният блок. Хората между 40 и 59 г. пък обичайно вършат нещо друго, докато текат рекламите.

Интересни са и негативните засега нагласи към продуктовото позициониране на стоки и услуги в рамките на други тв предавания и сериали. 29 на сто от запитаните отговарят, че това ги „дразни“, 11 на сто имат негативно отношение и едва 18% харесват относително новия за България рекламен похват. Той се одобрява главно от младите хора и предизвиква объркване и недоверие у жителите на малките населени места, които предпочитат рекламата да я по-ясно разграничена.

Цели 38% от запитаните пък споделят, че не се зачитат в която и да е реклама във вестници и списания. Едва 11% разгелждат с интерес търговските рекла ми в пресата, а 22 на сто четат само онова, което ги интересува.

При външната реклама (билбордове, плакати) положението е сходно – едва 9% казват, че ги четат с интерес, 36% не им обръщшат никакво внимание, а 31% се заглеждат, ако рекламираният продукт ги интересува.

Като цяло най-положително се приемат рекламните брошури в пощенската кутия, установява допитването на „Галъп“. 49% от българите четат рекламните материали от пощите си, ако те ги заинтригуват, 13 на сто четат всичко, а 23% споделят, че директно ги изхвърлят.

Интересното е, че също цели 49% от запитаните казват, че четат рекламните съобщения в имейлите си, ако темата ги вълнува. 45% обаче директно ги трият.

 Най-скептични са хората у нас към политическата реклама - 77 на сто вярват, че в нея няма смисъл и така само се харчат парите на данъкоплатците. 66 на сто апелират тя изобщо да бъде спряна, а едва 1/3 от българите мислят, че тя все пак е в основата на демокрацията. Гласоподавателите определят като най-запомнящи се клиповете на БСП (10%), ГЕРБ (9%), Росен Плевнелиев (5%) и на Стефан Данаилов в трамвая (4%).

На фона на политическата и комерсиалната, най-харесвана е социалната реклама. Според 72 на сто от българите тя стимулира гражданската съвест. Но в същото време 69% смятат, че ако държавата си вършеше работата, нужда от такава реклама нямаше да има. Най-харесвани са кампаниите на bTV "Да изчистим България за един ден" (19%) и Българската Коледа (13%).

Още по темата

19/09/2012

Свят

Чехия забрани и рекламата на алкохол

22/08/2012

Разследване

Любимите пиарки взели още 35 000 лева за реклама на динозаври

20/08/2012

България

3 млн. лева за реклама на сирене в чужбина

31/07/2012

България

Рекламираме туризма си в Израел