Семейство Бонано плати революцията в Тунис

Последна промяна на 16 януари 2012 в 22:24 3126 0

fursov
Колаж "Свободная преса"
В серия от няколко публикации OFFNews.bg ще представи анализа на един експерт,  чиито прогнози за Близкия Изток и Северна Африка вече са се потвърждавали. Това е директорът на Центъра за руски изследвания на Московския хуманитарен университет, академик в International Academy of Sciences, Инсбрук, Австрия, Андрей Фурсов. Материалите са публикувани в руския вестник „Свободная пресса”. Този текст е първата част от аналзите на Фурсов. Уводът е: Арабските революции през погледа на експерта Линковете към следващите части са в края на статията. Революцията е съчетаване на две необходими условия. Преди всичко, са необходими социално-икономически и политически предпоставки. Първата е необходимо, но не достатъчно условие за революция. Тя е невъзможна без организация, финансово осигуряване и манипулация на информационните потоци. Системни условия за революции съществуват в много страни. Обаче те кой знае защо се случват съвсем не винаги, и  не навсякъде. В революционните сътресения през ХІХ – ХХІ век огромна, при това нарастваща роля, играе чуждестранната финансова и организационно-информационна подкрепа на антисистемните сили. Цялата история на капиталистическата епоха, е история на изтриване и изтъняване на границите между „външното” и „вътрешното”, световното (от 80-те – глобалното) и националното. Световният пазар със стоковите си връзки и финансовият капитал не признават политическите граници. Нещо повече – стремят се към преодоляването и унищожаването им, в това число с помощта на подкрепа за революционни сили в държавите-мишени. Революционното движение от последната трета на ХІХ в. насам, има интернационален, световен характер. Революционните „елити” са част от някакъв международен комплекс. Към дейността им имат отношение и международния капитал, и спецслужбите. Събитията в Тунис започнаха в туниското пристанище. Кой контролира пристанището? Семейство Бонано – едно от петте криминални семейства на Ню Йорк, което осигурява наркотрафика в различни райони на света, включително в част от Средиземноморието. Изобщо, трябва да се отбележи, че наркотрафикът и стоящите зад него кланове от различни средиземноморски страни, имаха собствени интереси в събитията на „арабската пролет”, а това явно не е национално, а като минимум микрорегионално равнище. Още един наднационален аспект от организационното осигуряване на „арабската пролет”:  Събитията в Тунис и Египет се развиват като флашмоб и смартмоб, с активно използване на интернет и блогосферата. А това вече съвсем не е национално равнище, а глобално, с център далеч от Арабския свят. В Харвардския университет, от 1997 г. има един център, наречен Беркманов. Сътрудниците на центъра се занимават с изучаването на социалните мрежи и блогосферата. В последните години, Центърът е работил по два проекта с напълно наукообразни имена: „Гражданско право в информационната област” и „Интернет и демокрацията”. Главното направление на изследванията и практическите действия на втория, беше Близкия Изток – Арабските страни и Иран. Участниците в проекта са изучавали въздействието на интернета и особено на блогосферата върху обществото. Впрочем, неуспехът на преврата, насрочен за изборите в Иран, Беркмановият център обяснява с „недостатъчното развитие на блогосферата”. Значи „тихите американци” не са си свършили работата. В Иран – не са, а виж в арабските Тунис и Египет успяха, мобилизирайки блогърите, свързани с „Братята мюсюлмани”. Разбира се, Беркмановият център не е единствения, който „работи с арабите”. Бяха задействани и други структури, със същите цели, а по-скоро мишени – режимите, чиито върхушки е трябвало да бъдат изтребени като неугодни. Угодните, естествено не закачат. Например - Бахрейн. Там имаше масови протести срещу властта, лееше се кръв на демонстранти (репортажите на CNN, в които полицаи убиват хора по улиците, бяха именно от там, макар че се твърдеше, че са от Сирия, бел. пр.). Но „световната общественост” не забелязваше това. Затова пък крещи за Сирия в същата възмутена тоналност, както преди това за Либия, когато там управляваше Кадафи. Има забележителен латински въпрос „qui prodest? – „кому е изгодно?”. Примерът с Бахрейн добре показва, че даже наличието на системни противоречия, далеч не винаги води до революция и смяна на властта, ако това не е в интерес на световните властимащи и финансово – икономически елити. Защо няма такава заинтересованост? В Бахрейн е базиран V флот на ВМС на САЩ. Така и става ясно кой интерес клати феса. Арабските революции през погледа на експерта: Част 1 - Семейство Бонано плати революцията в Тунис Част 2 - Защо САЩ ритнаха Мубарак и качиха ислямистите Част 3 - Защо Сирия е толкова важна? Част 4 – Какво ще става оттук нататък?