Петко и стигмата - от полицейски провал към злоупотреба с психиатрията

Последна промяна на 19 март 2014 в 16:19 12359 26

Георги Ончев
Проф. д-р Георги Ончев, психиатър

Отдавна не е имало подобен разгул на агресивно публично говорене срещу психично болните и психиатрията. Като народонаселение, ние никога не сме се отличавали с особен респект към правата и автономността на хората с психично-здравни проблеми. Сегашната вакханалия от ретроградност обаче няма аналог от близките години. Крехкият интегритет на общността периодично не удържа тревожността си и тя избива в експанзия от архаични зловещи нагласи към психично болните по конкретни поводи – шизофренна убила детето си, или друг (неясно с каква диагноза, но „май психо... ”) удушил баба си. Сегашният повод е трагедия, която е пряк резултат от неефективно правораздаване и некадърна полицейска акция. Къде е мястото на психиатрията тук? Бил психично болен, трябвало да се лекува, и подобни разсъждения на познавачи и „профайлъри”, придружени от дежурната булевардна загриженост за изолация, контрол, регистри, бележки за психичното здраве на депутати и други.

До този момент никой не е преглеждал г-н Петков и не му е поставял диагноза. Когато някой не желае доброволно да се прегледа и евентуално лекува, но има опасно поведение, съществува законова възможност това да стане против волята му и тя се съдържа в чл. 155 от Закона за здравето. Това е за информация на министър Андреева, която в популярен сутрешен блок заяви, че трябвало да се поучим от чуждия опит как се процедира в такива случаи. Добре е нейните съветници да я осведомят за съществуването на този закон, преди за пореден път да се поучим от чужденците. Както и да й съобщят, че отдавна липсва райониране (отменено от предшественика й Гайдарски, естествено с благородната цел всеки да има достъп до качествена медицинска помощ) и софийско жителство (то пък премахнато още от Ж.Желев) – това по повод на обясненията как трябвало да се питат различни диспансери за това дали някой се води на прословутия учет, когато този някой се премести да живее в друг град.

Да се върнем към злополучния г-н Петков. Имало сигнал и инициатива за задействане на процедура по чл. 155 от Закона за здравето, но тя не е осъществена. Защо е въпрос, който не бива да се задава на психиатрите. Някой трябва да осигури присъствието на освидетелствания, за да бъде експертизиран. Да се обвиняват психиатрите за това е все едно да се обвиняват кардиолозите, че хора, които никога не са виждали, не си лекуват кръвното, ядат солено и блажно, пият на провала, имат наднормено тегло и получават инфаркти и инсулти. В глобалния ефект за средната продължителност на живота и за други здравни показатели приносът на една здравеопазна система е максимум до 20%, останалите 80% зависят от фактори извън системата: брутен вътрешен продукт, култура, социални системи, образование, география.

В случая с психиатрите те не са в началото, а накрая – както при оценка на тежко общомедицинско и психично състояние на пациент, така и при справяне с агресия и определяне на причините й. Независимо дали е болен или здрав, всеки опасен човек трябва първо да бъде обезвреден и едва след това изследван, ако се подозират проблеми с психичното му състояние. Не в обратния ред. Да се прехвърля отговорността за несвършената правораздавателна и полицейска работа на психиатрията е злоупотреба! С психично болните, с психиатрията и психиатрите. Класика на замитането, когато неудобното се пуска в кошче „луди”. Да се поставят диагнози от разстояние, без индивидуален преглед, е неетична практика според световните стандарати, и особено в документи на Световната психиатрична асоциация. У нас дори не се прави дори разграничение между болен и пациент. Единият е индивид с болест, другият е индивид в контакт със здравеопазването. Те не съвпадат задължително. Много болни никога не стават пациенти, а много пациенти правят изследвания и не са болни. Г-н Петков очевидно има проблеми, но никога не е бил пациент, това е единственото медицински сигурно; а дали е болен, от какво точно и дали това, от което е болен, е достатъчно за невменяемост за извършеното, е неизвестно и тепърва ще се доказва с експертиза.

Случаят е повод за ескалиране на нагласи, които от своя страна също имат диагнози. Но те не са медицински, а социални. Наричат се предразсъдъци, примитивни очаквания за тотален контрол върху хората с психични разстройства, агресия, нетолерантност, дискриминация, откровена простотия, и вечната обсебеност с бележките ... Бележки за всичко: оръжие, брак, учене, работа, пост, бележки forever. И възпроизвежданата – от публични личности, медии, и (срам ме е да го кажа...) психиатри – стигма. Последното значи дамга, срамен знак, че си различен, опасен, прокълнат, прокажен. И по нашенски, че не заслужаваш да си депутат. И да гушкаш. Това е привилегия само на психично здравите? Иронията е пародия. Абсурдът е реалност.

От всички убийства в света, от 2% до 5% се извършват от психично болни. А психично болните общо представляват около една четвърт от цялата популация (а не между 2% и 5%). Колко аритметика е нужна, за да сметнеш кой убива по-често? И колко просветен през 21 в. трябва да си, за да искаш тези бележки? Ако я искаха на Чърчил, добрата стара Англия щеше да клекне на Райха. Защото е имал сигурен алкохолизъм и афективно разстройство. Ако я искаха на Джон Неш, Нобелов лауреат по икономика, нямаше да може да завърши математика в Софийския университет. Защото има сигурна шизофрения. Ако я искаха на Хемингуей, нямаше да го приемат в Съюза на писателите (а можеха и да го приемат – все пак е активен борец от три войни, и все на правилната страна). Ако я искаха на Ван Гог, нямаше да го приемат в Съюза на художниците. Колко предубеден трябва да е самоувереният апологет на твърдата ръка (не така уверен за собственото си психично равновесие обаче), за да иска бележки за други. Винаги е за другите... За депутати или за прочие избрани. С магичната вяра, че психопатологията диктува и предсказва политическо поведение или поведение на работното мястото. Бележката за психично здраве за нашите нормотворци е като амулета за прабългарски колобър. Трябва ли да си специалист, за да знаеш дали корумпираност, лицемерие, деспотизъм, гьонсуратлък, измекярщина са медицински симптоми? Или ...?

Удивителна нелепост и наглост е, че от най-високи и компетентни трибуни у нас се иска откровено нарушаване на базисни биоетични стандарти. Като медицинската тайна. От времето на Хипократ тя е императив и може да се наруши в изключителни случаи и при обоснована от органите на правораздаването нужда. Докато паническият крясък за „регистъра” настоява това да става поголовно. Регистърът е полезен за медицински и научни цели, но крясъкът го иска единствено за полицейски. Психиатричното обслужване у нас има много кусури, но липсата на услужливост към полицейщината далече не е сред тях. Друг цивилизационен и биоетичен стандарт е принципът, че принадлежност към дадена група, включително диагностична категория, не е основание за лишаване от каквито и да е права, свободи или привилегии. Това може да стане само след индивидуална оценка. Утвърдена в много международни инструменти, напр. в Принципите от Сиракуза на ООН или в Препоръката на (R(2004)10) на Съвета на Европа относно защита на човешките права и достойнството на лица с психично разстройство – по които България е ангажирана, но въпросните трибуни явно не знаят за този ангажимент. Те искат по вековна традиция да се наведем и да сме добре и с тия, и с ония. Диагностичният етикет издава принадлежност към група. Разнообразието вътре в нея е огромно. Хората с шизофрения са така различни, както и хората без шизофрения – сред тях има кротки и опасни, умни и глупави. Както и много глупави, ... но всъщност те преобладават сред недиагностицираната част от човечеството. Само индивидуална оценка може да се произнесе за конкретния пациент – за неговата дееспособност, вменяемост, опасност, годности или за каквото и да е друго. И само за него, а не за всички вътре в групата.

Психиатрията през последните две десетилетия направи огромен пробив в лечението на повечето психични разстройства. Обликът на психиатричните заведения и на психично болните буквално се промени. Повечето хора с психични разстройства се лекуват доброволно. И повечето боледувания имат благоприятен изход. Подобен пробив в нагласите на хората обаче липсва. Продължават инерции и дискриминационни нагласи, които се обосновават популистки. Да, добре е да има регистър. Но ако го имаше, Петко нямаше да фигурира в него, нали?

Останалото е кич. С жълт цвят ... на границата с розовото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.03 2014 в 20:54

Желязно казано! Просташките рефлекси от миналото са завладяли управниците като мания. Мания да смачкаш човека, опонента, различния вместо да го разбереш и да му помогнеш. Автора е прав, прав, прав! Политиците и държавата им са изперкали тотално!

21.03 2014 в 18:19

Радвам се, че някой толкова добре е казал това, което и аз си мисля от няколко дни като виждам как агресията ескалира! За съжаление и днес медиите са затрупани от случаи на "луди", които тормозят здравите. До къде е стигнала тази страна, щом хората вместо да потърсят институциите търсят журналистите...

21.03 2014 в 08:59

Bravo na prof. Onchev! Prekrasen analiz!

21.03 2014 в 07:27

Не лъжете и не изкривявайте истината, за да си защитите тезата.
Не това са статистическите данни нито за убийствата, извършени от луди, нито за лудите в България, а защо мълчите за истинския брой на опасно лудите, които са сред нас...
Може да съм с предрасъдъци, но предпочитам да застана на страната на 'зверчетата', а не на лудия.

21.03 2014 в 07:27

Не лъжете и не изкривявайте истината, за да си защитите тезата.
Не това са статистическите данни нито за убийствата, извършени от луди, нито за лудите в България, а защо мълчите за истинския брой на опасно лудите, които са сред нас...
Може да съм с предрасъдъци, но предпочитам да застана на страната на 'зверчетата', а не на лудия.

21.03 2014 в 07:22

Браво на Георги Ончев!

21.03 2014 в 07:20

Много хубав текст...браво! И какво го различава от другите дрънканици? Не сме били толерантни към психично болните ...и здравите били и глупави (какво общо има коефициентът на интелигентност с убийствата от луди)...и тая измислена статистика - колко от убийствата са от психично болни... Докторе, моля, от къде си ви цифрите? Защото е лъжа!
Хайде, всеки да си гледа работата и да си чешем езиците по-малко!

21.03 2014 в 06:49

Георги, за пореден път показваш, че си един от малкото мислещи колеги!
Брилиантно отразяване на случая от водещ професионалист. Все пак акцентът е кой си позволи да не изпълни решение на съда в рамките на тези години? Има персонално отговорни и то не само от провалената акция.
Вторият въпрос: Приоритет ли е психичното здраве в политиката на държавата? Ако не е, защо въобще обсъждаме този проблем.Ако е обратно, то нека някой го заяви ясно.
Защо всички програми за психично здраве до момента имитират дейност и не дават реален резултат?
Зашо няма специална грижа за хората с тежки психични разстройства, които могат да създадат проблеми с агресия или автоагресия?
Ако се започне от някъде, то трябва да се ангажират поне четири институции:
Здравеопазване
Правосъдие
Вътрешни работи
Социални дейности
За кратък срок трябва да се анализират потребностите и да се изготви план за действие, но след широко обсъждане.
Регистрите не могат сами по себе си да дадат отговор на нито един от поставените въпроси. Те имат само медиен ефект, ако не са част от един много по-комплексен план на държавата за психичното здраве. Случаят "Лясковец" илюстрира колко слаби страни има играта на регистър, ако не се мисли стратегически. Петков няма как да попадне в регистър, ако не е доказано психично болен.
Да се предприемат незабавни действия.
А иначе, нищо няма да се случи! След немного време пак ще има трагедия и пак ще се чудим защо.

20.03 2014 в 18:35

По стечение на обстоятелствата сме съученици и даже седяхме на един чин (май в VI-ти или VII-ми клас).
Ами... Жоро си беше отличник от малък. ;)

20.03 2014 в 17:10

Всеки, който премисли добре случая, ще разбере едно от психологична гледна точка - човекът е доведен до краен предел на отчаяние, заради това, че системно се трови неговият живот, а никой не си мръдва и пръста, за да му помогне. При това положение не трябва да си непременно луд, за да грабнеш оръжието, което ти е под ръка и да раздадеш справедливост, особено като си нападнат по най-просташки и необмислен начин. Значи тези, които по принцип трябва да ти помагат, са се емнали да те унищожат. И трябва да ги чакаш да си свършат работата ли или да ги нагърмиш като пилци. Но чак такива психолози в България няма и не могат да направят подобен анализ, защото той не устройва никого. Затова предричам, че ще има и други такива случаи, а простите полицаи на всички ще им лепват епитета "луд", защото за толкова им стигат простие мозъци.