Интервю с битите родители на създателката на групата срещу Бойко - част 1

Последна промяна на 22 януари 2012 в 00:15 2111 1

Зетят Андрей показва част от щетите, нанесени от полицаите.
Зетят Андрей показва част от щетите, нанесени от полицаите.

Екипът на OFFNews бе първият, който отиде в с. Мировяне, за да говори с набитото от полицаи семейство на създателката на Фейсбук групата Ралица Начкова.

Разговорът е много объркан, хората са силно афектирани и говорят един през друг. Говорещите са майката на Ралица Малина Начкова, баща й Петър, сестра й Габриела и нейният приятел Андрей.

Началото, което липсва в записа, е, че са отивали да си платят сметката за телефон в офис в Илиянци. Когато спрели пред офиса, полицаите ги измъкнали от колата.

Майката Малина Начкова: След това него го натовариха в полицейски бус, мене - в нашата кола и ни докараха до вкъщи. Тука ме изкараха от колата и съм стояла 2 часа с белезниците отзад. Нали се сещате какво означава това: всички наоколо се бяха събрали на панаир. Въобще нямам думи - да седиш пред собствената си къща с белезници! Извън колата, да, навънка в снега, два часа с белезниците! И аз накрая почнах да вия от болка и ми се схвана и кръстът, краката ми се заледиха, ръцете ми бяха изтръпнали.

Бащата Петър: Тя е от другата страна и й казали: "Не гледай натам". А на мен още от колата ми казаха: "Махай колана!". И аз - какъв колан, и мисля тоя колан и го свалям. А те: "Колана откопчай!" И как го откопчах, направо ме свалиха долу като торба цимент, свалиха на земята като куче и взеха да ме ритат. Сложиха ми безлезниците и взеха да ме бият. Пак като торба цимент - бам в УАЗ-ката, това, де, в буса, и ми казват: "Няма да сядаш!". Аз съм си извадил медицинско тука, окото ми...

Малина: Окото му има кръвонасядане.

Петър: Колената са ми целите изжулени... Оттам като куче ме хванаха.... това пред Илиянци, пред Мобилтела, те са видели, не може да не са видели тоя екшън, те със качулки, въоръжени.

Сестрата Габриела: Там дали няма камери...

Малина: Ама това не е на МТел, на Вивател е.

Петър: На МТел е, Малина, те даже ме познават. Сигурно са видели как ме бият.

Габриела: Мен за 2 часа ме изправиха до стената на студа, стоях само по потник. Него са го ритали (посочва приятеля си Андрей). Той си е бил още в леглото, ритали са го.

Петър: Питат ме: "Има ли хора у вас?" и аз викам: "Дъщеря ми и приятеля й".

Габриела: Ако искате, елате да снимате счупената врата.

Малина: Аз седя пред къщата на земята на гърба на буса, вързана с белезниците седя зад буса, така седях около 2 часа и почнах да пищя, защото ръцете ми бяха изтръпнали. Това се развива пред нас.

Петър: Аз бях във буса. ... И аз им казвам: "Ето, ключовете ми са в джоба, само ви моля... ето, слагам ключ...

Габриела: Пак говорим за качулките, хората с маските, всичко обърнаха наопаки и след някъде около час ме изкараха навън с ръцете към стената. Тоя ми каза: "млъквай, ма!", до стената точно това му бяха думите... След това почнах да пищя, да питам какво се случва. Никакво обяснение. Казаха ми да си мълча и че това си е тяхна работа. И него почват да го ритат в операциите и аз бях лично свидетел, само ние бяхме тука в къщи.

Петър: Питат ме: "Има ли хора у вас?" и аз викам: "Има да, малката ми дъщеря с приятеля й".

Габриела: Кой кое е - нито ди дават обяснения...

Петър: Какви обяснения...

Андрей (приятелят на Габриела): Значи, тя слиза долу, защото сестра й се обади: "Майка ми я грабят". И тя слиза долу и аз чувам трепкане. В момента, в който чувам трепкане, по гащи и по потник отварям вратата и гледам маскирани хора с оръжие срещу мене. И аз затвориих вратата, мислех си, че е  лош сън това за мене.

Габриела: Той току-що се събуждаше.

Андрей: И правя една крачка назад и вече съм опрял в леглото. Отваря се вратата, един пистолет към мене и аз падам. Той ме удари през лицето. И вече на земята за една секунда нахвърлиха ми се отгоре, закачиха ме. В същото време тя отдолу пищи. Викам: "Оставете я, тя нищо не  е направила!". На което получавам два-три ритника в операцията. След което казвам: "Имам операция на краката, не ме ритайте там!" Още два шута там. И по-добре е да си трая.

Петър: Какво ти остава?

Габриела: Два часа ги молих, че ми се ходи до тоалетна. Не искаха да ме пуснат.

Петър: Те ни биеха като животни, бе.

Андрей: Значи аз гол мъж по гащи, каква заплаха съм...

Габриела: (объркано и не се разбира) След това единият каза: "Айде да се облече момичето". Отивам да се облека и го чувам тоя баретата да му разправя... (не се разбира).

Значи аз много добре мога да кажа в колко часа беше. Точно в 10:37 ми се обади сестра ми, значи 10:40 са били вътре.

Интервюто може да се чуе тук:

Част 1

Част 2

Част 3

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.01 2012 в 13:51

Пробват полицаите. 45 години ни държаха в концлагер - търпяхме. 23 години, постепенно ни обират, мачкат, прогонват - търпяхме. Сега са длъжни да пробват, как търпим на бой. За следващия етап - вазелин.