За предлаганите атестационни иновации - с добро

Проф. дсн Георги Димитров, проф. дфн Георги Каприев 16 май 2022 в 09:00 4304 0

Продължава на стр. 1

ІІІ. Инструментални дефекти

Слабости могат да бъдат открити и на собствено методическо равните в направените предложения за нормативни промени:

За разлика от методиката за определяне на цялостната оценка в оценките по отделните показатели, не се предвиждат прагове и изключващи условия, а само сумарен брой точки4. Възможно е получаване на максимален брой точки с поредица от нули по редица критерии. Само като пример, възможно е единствено на база публикации да се съберат необходимите точки, без нито едно участие в международна конференция. Предлаганите изключващите прагове са именно за точки от цитирания – минимум 10% от съответния показател, което значи 6.5 т. за доцент и 7.5 т. за професор за положителна оценка за 5-годишен период на академична работа. За съпоставка – точковият еквивалент за „Публикации в рецензирани тематични сборници, които не са отразени в базите данни и които са издадени от издателство, включено в списъка на научните издателства, публикуван от МОН“ е … 5 (пет) точки.

„Медийни изяви“ не значи нищо, ако не се поясни, че става дума за експертни такива. Колега от провинциален университет искаше да стане професор с личен проект за стари градски песни, изпълнени от нея лично във всички по-малки български градове.

По отношение на точкуването на монографиите е изрично посочено, че броят точки се дели на авторите, но този принцип не е приложен към авторите на статии.

Посочените източници на информация (бази данни) са ограничаващи и не ясно кой и на какво основание избира едни и пренебрегва други реферативни източници/бази данни.

Критерият Б2 за възпроизводство на академичния състав въвежда неравноправност между специалностите, защото няма изискване във всички специалности да се завършва бакалавърска степен с дипломна работа, а участие в магистърски програми имат ограничен кръг преподаватели, но и студентите в тях (съобразно държавната поръчка на МОН) са малко.

Много силно е оспорима логиката, по която научното общуване под формата на научни конференции е в рамките на показател В (приложение на научните резултати), а не в А (научна дейност, резултати и отзвук).

В критериите по показател В за приложение на научните резултати не се дава дефиниция за успешно приключил проект – дали става дума за финансово приключване или постигане на резултати, които имат някаква академична измеримост.

Не се предвижда отчитане на рецензиране по академични конкурси.

Заложената в проектодокумента представа за естеството на научните конференции е твърде елементарна, защото не различава множеството качествено различни роли – председател на организационен комитет, член на такъв комитет, организатор на тематичен панел, модератор на панел, дискутант на панел, докладчик, научно съобщение.

Макар да се прави формална разлика между институциите на висшето образование и научните организации, в които също се обучават студенти/докторанти, то предлаганите за втория тип кадри по-високи стойности на критериите по съответните показатели по никакъв начин не отразяват реалната диспропорция в перата за държавно финансиране на двата типа институции. В нормативната база (правилниците) на държавните университети, въз основа на които се сключват трудовите договори не е регламентирано нито времето, нито заплащането за научна работа, която след това изведнъж се оказва основен показател за кариерно развитие. Нормативната база регламентира единствено учебната работа. Институциите за ВО изискват от всеки свой преподавател да постига научни резултати, но не предоставя индивидуален финансов ресурс всекиму, въз основа на който след това да е логично да се очаква и научна продукция. Ясно е, че това е проблем не на инструмента за отчитане на качеството и обема на академичната работа на преподавателите, но пък това е доказателство, че същинският проблем не е в инструмента, а в политиката за развитие на ВО.

Накратко, макар управленската заявка да е за повишаване на изискванията към качеството на академичната работа, на практика реално предлаганите стойности на критериите по показателите не носи гаранция за реално отчитане на диференциация в изявите на преподавателите. Още по-малко може да се очаква осъществяване на основното възлагано на нормативната иновация очакване, че тя ще засили мотивацията за високи академични постижения.

Не това, обаче, е същинският проблем. Защото и досегашният инструмент би могъл да дава диференциращ резултат, ако неговото приложение има такава цел. Но сегашната среда на национално равнище, което се възпроизвежда с различни степени на острота в конкретните институционални ситуации, изключва точно целите на атестацията и акредитацията като контролиращи механизми, тъкмо за да се попречи на възможността за провеждане на диференцираща политика и, в частност, диференциращо заплащане.

ІV. Най-важният дефицит на управленска култура

В съответствие с казаното в т. І на настоящото изложение, ключовият проблем пред замислената управленска иновация е неразбирането на механизмите на политическата промяна. Въплътеното в предлаганите документи виждане е, че чрез повишаване на изискванията ще бъдат преодолени пороците на сегашната практика. Те са ясно разпознати в доклада на акад. Денков до МС:

„С цел преодоляване на тези предизвикателства са заложени конкретни цели, дейности и мерки в Стратегията:

- Цел 3. Подобряване на организацията и на ефективността на образованието във висшите училища, дейност 3.1 Повишаване на ефективността на вътрешните системи за управление на качеството на образованието, научните изследвания и академичния състав, мярка 3.1.2 Преодоляване на формалния характер на атестацията на преподавателите с цел превръщането ù в ефективен стимул за професионално развитие и академично израстване и мярка 3.1.7 Въвеждане на ефективен механизъм за регулярна студентска оценка на качеството на учебния процес.“

Управленската грешка е в илюзорното очакване, че инструментът сам по себе си ще гарантира постигане на очакваните резултати, а всъщност истинският проблем е в начина на приложение на инструментите за контрол върху качеството на ВО. Иначе то и досега в закона пише, че студентското мнение се отчита, но това не пречи начинът на неговата регистрация да изключва този инструмент от контрола над качеството. Всички знаем, че удължаването на трудовия договор след настъпване на „пенсионно събитие“ е само по изключение и само за една година, но всички знаем каква е практиката в приложението на нормативната база…

Формализмът в прилагането на контролните инструменти е пряко следствие от особените цели на провежданата управленска политика по места – грижа за хората, а не за качеството на академичния живот. Това се казва пряко и открито при отчетно-изборните събрания, когато се издигат кандидатурите за управленски позиции. Интересът на мнозинството надделява, а провеждането на диференциращи политики би премахнало именно мнозинството. Без да забравяме за огромния партийно-политически натиск за подмяна на резултатите от проведените атестации и акредитации.

Ако има действително намерение за постигане на поставени цели, трябва нормативната промяна да се насочи в съвършено друга посока – към обществения механизъм, чрез който ще се гарантира целесъобразно използване на инструментариума за повишаване на качеството на академичните дейности. Това означава задължително (без посоченото да е изчерпателно) публична прозрачност в провеждането на процедурите и публично оповестяване на техните резултати. Което изисква в органите, провеждащи атестацията да бъдат задължително представени МОН, който финансира академичния живот; студентите, които са адресати на предлаганото образование; организациите, потребители на кадри; представители на неправителствени браншови организации от съответните сектори. Резултатите от атестациите трябва да бъдат публично достояние – с доклад до МОН, Съвета на ректорите, НАОА и централните медии. Без този механизъм на работа, оставяйки в мъглата на локалните институционални нрави, пак ще имаме доклади от председатели на комисии по конкурси за професори, които защитават успешна процедура, при която новата монография на кандидата повтаря текста на стар негов учебник само на 83%, проверено с „линийка и молив“ не от кого да е, а от председателя на президентския Стратегически съвет.

Стои и големият въпрос – защо вече десетилетия МОН не прави нищо за създаване на национален информационен ресурс, аналогичен по функции на WoS или Scopus, който да отразява продуктивността на академичната дейност на национално равнище, за да се преодолее принципната несъизмеримост между природни и социални/хуманитарни науки? Да напомним настойчиво, че това е отколешна практика в редица европейски страни, например - Германия и Италия. На заинтересованите можем да предоставим съответната нормативна уредба (на немски език).

Този въпрос е особено настоятелен по отношение на предлаганата нормативна иновация, поради нейната претенция за обективност и равнопоставеност на всички научни направления. А използваните информационни източници, както е добре известно от много време и е било повтаряно многократно, рязко дискриминират едни и привилегироват други направления. Трябва ясно да се каже, че прилагането на общи стандарти при качествено различни предпоставки за съизмерване на резултатността винаги ще произвежда тенденциозни резултати. Различието на предпоставките трябва да бъде признато и уважавано, за да има подкрепа за управленските инструменти, които съизмерват постиженията и произвеждат кариерни последици от получените резултати.

* Проф. Димитров е носител на националната награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки (2014), а проф. Каприев - на националната награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки (2020).

1 Виж доклада на акад. Денков до Министерски съвет, в който изрично се обръща внимание, че от направените нормативни иновации няма да възникнат нови тежести върху бюджета.

2  В гореспоменатия доклад на министър Денков до МС също единственият критерий за оценка на качеството на българското ВО е „пазарът на труда“, който все пак се отчита, че е динамичен.

3 Виж „Проект за постановление на МС…“

4 Тук става дума за принцип, защото иначе има и изключения – например, изискването за поне един докторант като условие за професура е именно такъв праг. Но това не е принцип, който да е приложен към всички критерии. Ограничителни прагове са за максимално допустим брой точки по съответните критерии.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови