Венци Мицов: Защо отказах на президента

Вместо своя Уудсток, на който да пеем “Born to be wild”, имаме своя Пайнер и „Води ме в някоя квартална кръчма”

OFFNews Последна промяна на 21 септември 2018 в 12:31 11954 3

Музикантът, писател и общински съветник от "Глас Народен" в СОС Венци Мицов публикува отворено писмо до президента Румен Радев на страницата си във фейсбук. 

В него Мицов обяснява защо не е приел да се включи във възванието за единение, създадено от Инициативен комитет, който вчера бе на среща с президента. Негов председател е историкът Георги Марков, членове са 32-ма учени и хора на изкуството.

Сред поканените да се включат в това възвание бях и аз, обяснява Венци Мицов. Отвореното му писмо гласи:

Уважаеми г-н Президент, с настоящото отворено писмо искам да благодаря за поканата да подкрепя Възванието за единение на българската нация.

Със съжаление съм принуден да откажа и причините за това са много.
Смятам, че дължа на Вас, а и на всички български граждани, към които е отправено това възвание, своето обяснение.

Г-н Президент, опасявам се, че подобно възвание е твърде закъсняло.

И се опасявам, че всички ние носим вина за това днес обществото ни да е разделено, мразещо се, подозиращо се, изпадащо в параноя и изпитващо усещането че някой друг дърпа конците, а ние сме едни прости марионетки в нечия чужда куклена постановка.

В последните години ние градихме българската демокрация, но я градихме, разкрачени между научния марксизъм и заведенията за бързо хранене.

Опитахме се да изградим съвременния капитализъм с изразните средства на научния социализъм.

Опитахме се да направим какво ли не, но водени единствено и само от желанието си да „набием” опонентите си, ние създадохме един “Франкенщайн”, който не само че не може, но и не желае да бъде спасяван.

Защото той се храни с енергията на разделението. 

Расте, става все по–голям и ужасяващ и изяжда всичко по пътя си.

Този “Франкенщайн” са партиите на статуквото, които, вместо да управляват по волята на народа, се бият една с друга и боят е достояние на всички нас. 

Този “Франкенщайн” е Парламента, който е написал „Съединението прави силата” на фасадата си, но дейността му може да се охарактеризира с една поговорка – „След дъжд – качулка”.

Днес ние пишем различни възвания, текстове, статии. И с тях целим да обединяваме нацията. Но нацията ни бе оставена 30 години на командно дишане по отношение на своите фундаменти – култура, образование, наука, ценности.

Г-н Президент,

днес българската култура е оценена на 0,5% от БВП на държавата - най–ниското финансиране в цяла Европа.

Образованието днес е изправено пред ужасяващата дилема дали да продължи с над 70% пенсиониращи се учители или да се опита с паническо вдигане на заплатите в сектора да спаси образователният хаос в училищата.

В науката, БАН уволняват несъгласни директори, сътворявайки лош цирк.

Вместо Салвадор Дали имаме Борис Дали и вместо своят Уудсток, на който да пеем “Born to be wild” ние имаме своя Пайнер, на който пеем „Води ме в някоя квартална кръчма”.

А интелигенцията ни, разкъсвана от модни идеологии и формиран от ОФ и комсомола мироглед е на път да припознае чалгата за свой химн, само и само да демонстрира криворазбраното си усещане за политкоректност.

Опасявам се, че в тази ситуация единението е невъзможно.

Носим ли вина за състоянието на страната ни?

Да, носим я всички ние, които се подадохме на „тъмната страна” и залисани в своите безсмислени войни помежду си забравихме, че без национални идеали, без ценности, без, ако щете, своите герои, на които да подражаваме, няма как да вървим напред.

Уважаеми г-н Президент,

с настоящото писмо не целя да бойкотирам Вашата идея за подобно възвание. Тя щеше да е чудесна, ако живеехме в нормална държава, в нормално общество, което веднъж завинаги е скъсало оковите на съмнението, подозрението, омразата и усещането за безнадеждност. 

Аз обаче смятам, че днес ние се нуждаем не от възвание, а от рестарт на обществото ни.

Този рестарт се нарича – образование, култура, наука, ценности. Той няма да даде бързи плодове, но ако започнем сега, ще има надежда за децата ни.

Те, за разлика от нас не са родени разкрачени между Маркс и Мак Доналдс.

Бих искал да използвам случая да пожелая успех на Вашата инициатива за Възвание за единение на българската нация. Позволявам си да Ви предложа и една друга идея за възвание.

Като Президент и според Конституцията на Република България Вие сте обединител на нацията, но и коректив на всяка власт.

Моля Ви, говорете по–често за забравените обещания на всички парламентарно представени партии, касаещи културата, образованието, науката. Говорете и не забравяйте да напомняте на партиите и техните лидери какво обещаваха и какво изпълниха. И най-вече, напомняйте им какво не изпълниха.

Нашето единение ще се състои.

То ще се случи тогава, когато всички излезем радостни от домовете си, за да празнуваме първия български писател, получил Нобелова награда за литература.

Като ви пожелавам още успех в инициативата, оставам с уважение,

Венци Мицов - музикант, писател, общински съветник от ПП Глас Народен и обикновен пролетарий от крайните квартали на град Кюстендил

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8011

3

kokoten

21.09 2018 в 17:09

Направо ми се скъса ластика на долните гащи от това отворено писмо,ами сега,какво ще правим без Венци.....докато има такива кияци,дето не стават за нищо(даже да правят музика)ще сме много далеч от добруването и благоденствието....на кой народ сте глас вие бе,смешници,хайде харчете парите ни и не ни занимавайте...

9607

2

Ама яка фотосесия имат с Москов. Демонстрират влиянието на няколко килограма бело.

3774

1

ЛАФЪРДИЕВ

21.09 2018 в 13:39

Ами отказвайте си... А уж сте "ГЛАС НАРОДЕН".. Какво да рестартирате? Докога да чакате да рестартирате? Как ще рестартирате? А в това време - те ще си правят всичко както досега, с привкус - ЗА ПОСЛЕДНО.. Сега сме 111-ти по свобода на словото.. Ако си турнат арестуващия журналисти Спиридончо за главсек на МВР-то ще чакате да паднем още 10-20 места надолу ли? И да припомня - срещу избора на Прасчо за шеф - протести, въргаляне по жълтите павета, хилави цици на свободата.. За закона му за медиите - фанфари и гласове за приемането.. И открити писма в медиите - колкото си искаш.. А на жълтите павета - никой.. Няма го "ГЛАСА НАРОДЕН"...Щото е забравено онова - "Изтеглих си хората и останахте там една шепа." Към поредните УЖ реформатори на системата, пръкнали се от руините на БАШ рИформаторите с лъвчето..