Трите неща, които министър Ненчев очаквано не изпълни

В началото на мандата на отиващото си вече правителство в Министерството на отбраната бяха наследени проблеми, които са от жизненоважно значение за сигурността на страната. Вместо да се заеме с тях обаче, новоназначеният военен министър Николай Ненчев прие за своя кауза войната срещу хибридните заплахи. Резултатът днес: драстичен недостиг на военнослужещи в условията на несигурни граници в условията на все по-реален риск от терористична заплаха и армия, значително изостанала в модернизацията. В същото време военното ведомство е готово да плати милиони към източниците на същите тези хибридни заплахи. 

Проблем първи: В началото на мандата, както и днес, заплащането и социалните придобивки на военнослужещите остават нерешени, а те се оказват основен фактор за т. нар. "привлекателност" на професията. Две години по-късно военният министър Николай Ненчев се оказа неспособен да реши този проблем и като резултат недостигът на военни е драматичен - официално некомплектът е над 5 хил. души, но по данни на синдикатите бройката е значително по-голяма. Нещата бяха изпуснати, когато финансовият министър Владислав Горанов на своя глава се зае да "реформира" МВР и МО, орязвайки изплащането на обезщетенията при напускане. Първоначално идеята срещна мълчаливото съгласие на вътрешния и военния министър, но след като стана ясно, че нещата излизат извън контрол, те дадоха назад и "заклеймиха" предложението на Горанов. Въпреки оправданията това ненужно разтърси системата и несигурността доведе до масови напускания, както от МВР, така и от МО.

Последваха почти панически ходове за излизане от ситуацията с промени в закона за отбраната, които целяха привличането на младежи в армията, но също така и откриваха работни места за пенсионирани военни. Промените градираха до нови предложения за допълнително заплащане за военно звание и длъжност. Направено беше и предложение, с което се връщат стари придобивки, като например военните да имат право да си купят жилище от фонда на Министерството на отбраната. 

Проблем втори: Отново с мълчаливото съгласие на Николай Ненчев мина едно от първите решения на кабинета "Борисов 2", с което в рамките на три години бяха орязани модернизационните проекти в армията. Наложи се да се намеси президентът Росен Плевнелиев, който свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради плачевното състояние на Въоръжените сили. На него управляващите постигнаха съгласие за отбрана да бъдат отделяни повече пари с акцент върху модернизацията. 

Днес бюджетът на МО наистина е вдигнат с близо 80 млн. лв. Парите обаче, както и допълнителните в МВР, са заделени най-вече за плащането на осигуровки. Вярно, планиран е и стартът на два проекта за модернизация - за купуването на нови изтребители и бойни кораби. Именно проблемът в бойната авиация обаче изведе на преден план новоизбрания президент Румен Радев. Нескритата му вражда с военния министър му спечели образа на проводник на хибридната война, водена от Кремъл у нас. Това, за който той и министърът не се разбраха, е състоянието на авиацията. Опитите на командващия на ВВС тогава да убеди политическото ръководство, че е необходим спешен ремонт на изтребителите от руската държавна компания РСК МиГ допълниха "демоничния" му облик на лобист в името на руската страна. Две години по-късно, с чувство за изпълнен дълг, министър Ненчев даде зелена светлина за плащането на близо 43 млн. лв. за купуването на 10 двигатели за изтребителната ни авиация, като парите отиват в същата руска държавна компания. 

Днес министърът гледа с насмешка на въпроса дали вижда свой принос в издигането на Румен Радев за президент. Може би, ако проектът за нов изтребител беше задвижен от първия му ден в министерството, сега той щеше да има повече основания за усмивка и да си припише заслугата за прекъснатата зависимост на въоръжените ни сили от руската военна индустрия. Вместо това днес той е поставен в унизителното положение в оставка да пише предизборни статии, в опит да развенчае ореола около бившия командир на ВВС. 

Проблем трети: Той е свързан индиректно с първите два и способностите на армията да се справи с терористичните заплахи и да охранява границата. В условия, когато разходите за отбрана отиват основно за заплати и кубинки, но не и за инвестиране в нова техника, способностите на държавата да удържи нов мощен мигрантски натиск приличат повече на бой с голи гърди и щик в ръка. МО не успя да даде ход на поръчката за купуване на нова сухопътна техника, която вероятно е по-необходима дори и от новите изтребители. Вместо това, на границата има "джогани" (по определението на премиера в оставка) - стара съветска техника от времето на Студената война и няколко дарени джипове втора употреба. 

Повече от всичко изглежда, че две години не са достатъчни да, за да се случат реформите в армията. Но също така повече от видно е, че проблемите останаха неглижирани от ден първи в продължение на две години. Принос за задълбочаването им вече има и поредният бивш министър на отбраната.

Още по темата

15/11/2016

Политика

Соцдепутат дава Ненчев на прокурор

10/11/2016

Политика

МО подписа договор за двигатели на МиГ-29 от Русия и нападна Радев

09/07/2015

Ми(ни)стър „Хибридна война“

27/04/2015

Сигурност в бъдеще неопределено

Следете новините ни в GoogleNews