Това, което имаме като автопилот, не работи

Из въздуха се рее с подскоци и пропадания при всяка въздушна яма, един старичък турбовитлов самолет.

Боядисан в бяло, зелено и червено. Боята на места се е поолющила, затова отдолу прозъртат букви ТАБСО.

В салона пътниците играят хоро и веят знамена с цветовете на самолета. Носят се песни - Ако умрам или загинам! Кога зашумят буките! Цветините очи черешови! Имала майка едно ми чедо!

Екипажът играе карти в първа класа, защото кабината му е тясна за истинската игра. Самоуверен играч раздава картите и си подпява тихо: Подаръци ще има за всички от сърце, додето там народът потропва си хорце! Неотразими стюардеси се грижат за марковите напитки, ако междувременно не седят в скутовете на част от екипажа.

По едно време главният пилот сръгва първия си помощник:

Иди виж как е автопилотът!

Първият помощник не си прави труда да се помръдне, а дълбокомислено отговаря:

Това, което имаме като автопилот не работи от доста време и не сме го взели, защото по обосновани предположения се нуждае от ремонт!

Последният по място, но не по значение член на екипажа не играе карти, защото прескача периодично до салона да види как върви хорото. Той небрежно се обажда:

Да бяхме взели поне резервните парашути, то те и без това са малко, но за нас тука щяха да стигнат!

Б. ред. - Текстът на Николай Слатински е от профила му във фейсбук.

Следете новините ни в GoogleNews