Прави са последователите на Ницше – всичко е борба за власт, което е причина да не може да се проведе дебат за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си позволи да хареса плочите в градинката пред „Свети Седмочисленици”. И обратното – който е от ГЕРБ, е длъжен да ги защитава. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.
Дори събитие като жестокото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе използвано за залог в политическата надпревара. Ако убийството се окажеше битово, печелят управляващите, ако се окажеше заради професионалната дейност на убитата, печелят опонентите им. Този път спечелиха управляващите. И в деформираната перспектива на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е заради журналистически разследвания за корупция, значи не сме корумпирана държава и който го твърди, ни клевети. И щом журналистите лансираха грешната хипотезата в този случай, значи не са прави да критикуват властта във всеки друг.
Но как едно убийство, извършено от психопатия, може да бъде доказателство, че една държава не е корумпирана. То би било доказателство, само ако наистина беше заради разследванията за корупция и то в обратен смисъл.
Властта, разбира се, видя шанс да се заяви като добра и да порицае журналистите, че са неоснователно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а само непрестанният журналистически и граждански натиск върху институциите ѝ ограничават техните лоши практики. А убийството на журналист, където и да е и заради каквото и да е, е основание за силен натиск.
Да убиеш журналист - тази тема ще обсъждаме днес с Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти в „Необичайните заподозрени“ от 22 часа по Bulgaria ON AIR.
Във втората част на предаването ще си говорим за кино и литература. Киното още ли обича литературата – на този въпрос ще отговори красивото лице на фестивала „Синелибри” Жаклин Вагенщайн.
Тази седмица в София за четвърти път беше открит международният кино-литературен фестивал CineLibri, иницииран от издателство „Колибри”. Той е гордост за нашата култура, защото е единствен по рода си и същевременно е израз на загриженост в цялата съвременна култура. Загриженост и към литературата, и към киното, които в своите традиционни форми – книгата и салона, изглеждат заплашени от новите комуникативни платформи, от краткото писане и самоделните образи. Загриженост за малките просветени аудитории, за „умните и красивите”, от които нито пазарът се интересува, защото не правят рейтинг, нито държавата, защото не поддържат статуквото й. Загриженост за либерализма, за изкуството отвъд националните граници и толерантността към различните във време, когато национализмът и консерватизмът настояват за връщане към „затвореното общество”. Загриженост за любовта – мотото на фестивала тази година е „Любов между редовете”, когато хейтърството, агресията и манипулациите сочат врагове и те карат да мразиш.
CineLibri и по замисъла си, и с програмата си хем буди носталгия, хем надежда, че е възможно бъдещето на Европа да бъде предопределено не от ниските страсти, а от високата култура.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България