Quantcast

Сбъркаха ли медиите при отразяването на убийството в Русе

Коментар на Георги Лозанов по събитията от седмицата

Георги Лозанов Последна промяна на 12 октомври 2018 в 11:24 3593 0

Снимка Bulgaria ON AIR

Доц. Г. Лозанов

Прави са последователите на Ницше – всичко е борба за власт, което е причина да не може да се проведе дебат за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си позволи да хареса плочите в градинката пред „Свети Седмочисленици”. И обратното – който е от ГЕРБ, е длъжен да ги защитава. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.

Дори събитие като жестокото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе използвано за залог в политическата надпревара. Ако убийството се окажеше битово, печелят управляващите, ако се окажеше заради професионалната дейност на убитата, печелят опонентите им. Този път спечелиха управляващите. И в деформираната перспектива на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е заради журналистически разследвания за корупция, значи не сме корумпирана държава и който го твърди, ни клевети. И щом журналистите лансираха грешната хипотезата в този случай, значи не са прави да критикуват властта във всеки друг.

Но как едно убийство, извършено от психопатия, може да бъде доказателство, че една държава не е корумпирана. То би било доказателство, само ако наистина беше заради разследванията за корупция и то в обратен смисъл.

Властта, разбира се, видя шанс да се заяви като добра и да порицае журналистите, че са неоснователно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а само непрестанният журналистически и граждански натиск върху институциите ѝ ограничават техните лоши практики. А убийството на журналист, където и да е и заради каквото и да е, е основание за силен натиск.

Да убиеш журналист - тази тема ще обсъждаме днес с Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти в „Необичайните заподозрени“ от 22 часа по Bulgaria ON AIR.

Във втората част на предаването ще си говорим за кино и литература. Киното още ли обича литературата – на този въпрос ще отговори красивото лице на фестивала „Синелибри” Жаклин Вагенщайн.

Тази седмица в София за четвърти път беше открит международният кино-литературен фестивал CineLibri, иницииран от издателство „Колибри”. Той е гордост за нашата култура, защото е единствен по рода си и същевременно е израз на загриженост в цялата съвременна култура. Загриженост и към литературата, и към киното, които в своите традиционни форми – книгата и салона, изглеждат заплашени от новите комуникативни платформи, от краткото писане и самоделните образи. Загриженост за малките просветени аудитории, за „умните и красивите”, от които нито пазарът се интересува, защото не правят рейтинг, нито държавата, защото не поддържат статуквото й. Загриженост за либерализма, за изкуството отвъд националните граници и толерантността към различните във време, когато национализмът и консерватизмът настояват за връщане към „затвореното общество”. Загриженост за любовта – мотото на фестивала тази година е „Любов между редовете”, когато хейтърството, агресията и манипулациите сочат врагове и те карат да мразиш.

CineLibri и по замисъла си, и с програмата си хем буди носталгия, хем надежда, че е възможно бъдещето на Европа да бъде предопределено не от ниските страсти, а от високата култура.

*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !