Ексклузивно 'Знам как да бия, няма да ти личи': Говорят още 2 жертви на насилника, пребил украинка

Розова мечта ли е възможността за преговори между Русия и Украйна?

OFFNews Последна промяна на 09 декември 2022 в 12:48 3225 9

мир

Снимка Getty images

Няколко сценария за възможностите пред двете страни.

Девет месеца и половина след началото на руската инвазия в Украйна надеждата, че сраженията могат да бъдат спрени с помощта на дипломацията, е малка. Въпреки това предварителните условия и самата възможност за мирни преговори все още се обсъждат от политиците по света - през последните седмици имаше изявления от Москва, Киев и представители на големи западни държави.

Би Би Си разказва дали има шанс за мир или поне за примирие между Русия и Украйна и как политиците в двете страни виждат бъдещето.

Преговорите отново са на дневен ред

Още през август Би Би Си съобщи, че мирните преговори между Русия и Украйна, започнали през пролетта, на практика са в задънена улица - най-вече поради взаимното недоверие и факта, че нито една от страните не е готова да прекрати военните действия. Липсата на каквито и да било предварителни условия за мирно уреждане на конфликта беше открито спомената от президентите на двете страни Владимир Зеленски и Владимир Путин.

Оттогава насам ситуацията се промени драстично. Украйна проведе успешна контраофанзива в Харковска област и освободи окупирания Херсон. На 21 септември руският президент обяви началото на "частична" мобилизация, чиито резултати от военна гледна точка все още са неясни.

Успоредно с това Русия "присъедини" четири украински региона, а от 10 октомври насам редовно нанася масирани ракетни удари по украинската енергийна инфраструктура, в резултат на което милиони граждани остават без ток. Москва намеква, че Киев би могъл да прекрати тези удари, ако се съгласи на някакъв вид преговори.

В отговор Киев обвини Русия, че е преминала към терористични методи на водене на война. "Когато някой иска да преговаря, той не постъпва така. Наистина ли преговорите помагат за победата над терора? Всеки трябва да даде честен отговор на този въпрос за себе си. Терористите са обезоръжени", каза Зеленски.

В началото на ноември, на фона на отстъплението на руските войски от Херсон, от Москва направиха няколко изявления за готовността си да преговарят. Тогава Киев отговори: освобождението на украинските градове не може да постави началото на мирния процес само по себе си, то ще бъде възможно само след пълното изтегляне на руската армия от всички украински земи.

Москва се надява, че в навечерието на зимата западните страни ще се "уморят" да подкрепят Украйна и ще се опитат да я принудят да сключи мир с Русия. През август съюзниците на Киев изключиха подобен сценарий.

Сегашната позиция на Запада по отношение на преговорите оставя място за разминавания. От една страна, Вашингтон и други съюзници все още обещават да подкрепят Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо". Западът също така настоява, че Киев сам ще реши как и кога да започне мирния процес, както и дали изобщо да го започне.

От друга страна, някои изказвания на американски представители могат да подскажат, че те все пак подтикват Киев към преговори.

В средата на ноември в. "Ню Йорк Таймс" писа, че ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили се е застъпил за незабавно започване на преговори между Украйна и Русия. Politico и Washington Post съобщиха, че властите в САЩ убеждават украинското ръководство да смекчи позицията си по преговорите.

Мили веднага отговори с думите на украинския си колега Валерий Залужни, че "украинските военни няма да приемат никакви преговори, споразумения или компромисни решения за прекратяване на войната". Зеленски говори и за неприемливостта на натиска върху него да преговаря с Русия.

Мнозина отбелязаха, че досегашната принципна позиция на Зеленски, че Русия се нуждае от нов президент, за да започне мирния процес, напоследък е изчезнала от реториката му.

През последните седмици Кремъл обсъди перспективите за постигане на споразумение в Украйна и със западните лидери. На 2 декември Путин обмени мнение по този въпрос с германския канцлер Олаф Шолц по телефона. Руският президент се оплака, че оръжейната помощ, която Западът предоставя на Украйна, "кара Киев категорично да отхвърля идеята за каквито и да било преговори". В отговор Шолц призова Путин да намери дипломатическо решение на конфликта, което "да включва изтегляне на руските войски".

В началото на декември президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че е готов да преговаря с Путин за Украйна, но само ако руският лидер покаже реален интерес от прекратяване на войната, какъвто Вашингтон все още не вижда. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори: Русия не е готова да се изтегли от Украйна, т.е. да се откаже от "нови територии", но Путин "остава отворен за контакти, преговори".

Френският президент Еманюел Макрон отново изрази по-мека позиция. Още през юни м. г. той каза, че Русия "не трябва да бъде унижавана, за да може, когато боевете спрат, да се намери дипломатически изход". Сега той смята, че в деня, в който Кремъл е "готов да се върне на масата за преговори", западните страни трябва да са готови да предложат на Русия гаранции за нейната сигурност.

Москва заяви, че е готова да се върне към разговорите за "гаранции". В началото на декември външният министър Сергей Лавров припомни проекта за договор, който Русия предложи на Запада миналата зима, т.е. преди нахлуването в Украйна. Той предвиждаше например връщане на инфраструктурата на НАТО в границите от 1997 г. и мораториум върху разширяването на изток.

Западът сметна подобни искания за немислими и ги отхвърли, а изявлението на Макрон е критикувано дори сега, не само в Киев, но и в страните от западната коалиция като Полша, Латвия и Естония.

Така че може ли да се каже, че перспективата за мирно уреждане е по-близка в резултат на кампанията през есента? Публичните изявления на политиците, както и обясненията на събеседниците на Би Би Си в Москва и Киев, показват, че все още има много малка надежда за дипломатическо решение на конфликта.

Фетишизирането на думата "преговори"

Защо изобщо темата за преговорите стана актуална през последните седмици?

Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария, който участва в украинско-руските преговори през пролетта и все още официално е член на преговорния екип, заяви пред Би Би Си, че според него става въпрос единствено за "информационна кампания", предприета от руснаците.

"Това, което те казват, е следното: или приемаме нашите ултимативни искания, изказани още в началото на войната и неприемливи за Украйна, или просто сядаме на масата за преговори, за да получим тримесечна оперативна пауза. Русия не приема самата идея за "преговори", на които Украйна би могла да изрази своята позиция", каза Подоляк.

Събеседник на Би Би Си, близък до руския преговорен екип, който действаше активно през пролетта, също смята, че активизирането на темата на преговорите е резултат от "повече или по-малко агресивен руски PR".

"Темата за преговорите се появи малко ирационално", каза той. - Както преди руската страна винаги е казвала: ние сме за последователно изпълнение на Минските споразумения, а Украйна е против. Сега същото се случва и с мирните преговори. Русия казва: ние сме за мир, но украинците винаги са против него!

Както Подоляк, така и източник на Би Би Си в Москва твърдят, че в момента не се водят никакви мирни преговори - всъщност дори няма опит за възобновяване на мирния процес.

Според руския събеседник през последните месеци се наблюдава "фетишизиране" на самата дума "преговори". Преговорите ще бъдат безполезни, ако страните нямат реални намерения да преговарят за мир - каза той.

През лятото нито Москва, нито Киев бяха склонни да направят отстъпки и да спрат военните действия при условията на противника - и двете страни предполагаха, че изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за преговори. Оттогава отношението на страните към преговорите не се е променило особено - за разлика от ситуацията на фронта.

След продължително затишие през септември украинските войски провеждат бързо настъпление, в резултат на което освобождават по-голямата част от окупираните територии в Харковска област и части от Донецка и Луганска област.

От друга страна, на 23-27 септември Русия проведе "референдуми" - по инициатива на окупационните администрации в Херсонска и Запорожка област, както и на властите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР - в резултат на които четири украински области бяха включени в нейния състав. Въпреки че още през пролетта Киев предупреди, че всеки опит за анексиране на окупираните региони ще сложи край на всякакви перспективи за мирни преговори.

Според източник, близък до руския преговорен екип, решението за провеждане на "референдуми" за окупираните територии е взето от Кремъл след и в резултат на пораженията в Харковска област: "Това е такава абсолютно реактивна политика: вие ни отнехте Харков, а после ние ще признаем тези територии. Това беше емоционално решение с абсолютно неизчислени последици.

Нито един от "анексираните" региони не е под пълния контрол на Русия. Нещо повече, на 11 ноември, по-малко от месец и половина след "присъединяването" на Херсон към Русия, руските войски са принудени да се оттеглят от този град - единственият регионален център на Украйна, окупиран от тях след 24 февруари.

Три дни по-късно Зеленски пристига в освободения Херсон. Докато световните медии показваха кадри от триумфалната среща на украинския президент с местните жители, Кремъл настояваше, че смята както града, така и целия регион за руска територия и "тук не може да има никаква промяна".

Това сега е може би основният препъни камък в дебата за евентуални мирни преговори между Украйна и Русия.

За Украйна предварителното условие за започване на мирния процес е връщането на контрола ѝ върху всички територии в международно признатите граници - т.е. не само наскоро "присъединените към Русия" Запорожка и Херсонска област, но и Донецка и Луганска област в границите от 1991 г., както и анексирания през 2014 г. Крим.

Но "анексирайки" териториите на Украйна, Русия се оказа в юридически капан. Конституцията на Русия забранява действия за отчуждаване на руска територия. Москва се е задължила да си върне анексираните територии - включително териториите, които вече са върнати от Украйна - "до победния край".

Източник, близък до руския преговорен екип, твърди, че има малък шанс Русия да се съгласи да "изпълзи назад" и да се откаже от тези територии.

Ето защо в момента е невъзможно да се говори за реални мирни преговори: "Украинците никога няма да признаят, че териториите са загубени. В Русия никой, може би дори и в ерата след Путин, няма да може да каже, че това може да бъде променено - поне такова е сегашното положение на нещата.

Позицията на Киев по този въпрос наистина не оставя място за компромис. "Никаква размяна, никакъв "мир срещу територия" - това определено не е възможно", каза Подоляк.

В началото на инвазията Киев все още беше готов да разговаря с Москва за определени компромиси по отношение на териториалната цялост на страната. По време на разговорите в Истанбул, които страните проведоха през пролетта, беше обсъдено, че преговорите за принадлежността на Крим могат да бъдат "замразени" за няколко години, а съдбата на Донбас ще бъде обсъдена лично от лидерите на страните.

Сега украинските власти не са готови на подобни отстъпки - освен това, според Подоляк, те биха били "безсмислени". На първо място, казва той, динамиката на случващото се на фронта показва, че Украйна е способна да постигне целите си с военни средства. Второ, всякакви отстъпки във формата "територия срещу мир" биха предизвикали остра социална конфронтация в Украйна.

Проучванията, проведени в Украйна през лятото, показаха, че преобладаващото мнозинство от украинците смятат връщането на всички територии в границите от 1991 г. - с Донбас и Крим - за справедлив и вероятен изход от войната.

Украинските власти вече изрично заявяват, че възнамеряват да си върнат Донбас с военна сила. Според Подоляк Киев смята, че предаването на Донецк или Луганск под украински контрол ще доведе до "окончателен обрат" във войната.

Реториката на Киев по отношение на Крим също остава изключително остра. В неотдавнашно интервю за "Файненшъл таймс" Зеленски заяви, че дори теоретично отказва да обсъжда какъвто и да е изход от конфликта, който не включва връщането на Крим под контрола на Украйна, било то във военно или дипломатическо отношение.

Какви искания поставят Киев и Москва

До определен момент Украйна и Русия описваха позицията си по преговорите с възможно най-общи фрази. За Киев ситуацията се промени след "присъединяването" на четири украински региона към Русия.

Веднага след като Путин подписва съответните договори, Зеленски свиква Съвета за национална сигурност и отбрана, чиято първа точка от решението е: "Да се заяви невъзможността за преговори с руския президент Владимир Путин".

Ако се вярва на съобщенията в чуждестранните медии, западните партньори са убедили Зеленски да "оттегли" тези остри формулировки - войната, казват те, може да приключи по различен начин, но президентът в Русия ще бъде един и същ в обозримо бъдеще и принципният отказ да се преговаря с него може да забави мира.

Украинските източници не потвърдиха нито факта на такъв натиск, нито ефективността му, ако е имало такъв.

Указът на Зеленски, който му забранява да преговаря с Путин, остава в сила. "(В Украйна) вече си забраниха да говорят с нас за каквото и да било", оплака се Путин в края на октомври, визирайки перспективата за преговори с Киев.

Въпреки това на 7 ноември, когато Зеленски представи петте условия на Украйна за мирни преговори - "възстановяване на териториалната цялост на Украйна, спазване на Устава на ООН, компенсация за всички щети, причинени от войната, наказване на всеки военнопрестъпник и гаранции, че това няма да се повтори" - много наблюдатели забелязаха, че сред тези условия няма искане за смяна на руския президент.

Зеленски обясни по-подробно позицията си за условията за прекратяване на войната в речта си на срещата на върха на Г-20 в Индонезия в средата на ноември. "Мирната формула", описана от украинския президент, се състои от 10 точки - и отново не съдържа искане за лично неучастие на Путин в мирните преговори.

"Формулата за мир" на Зеленски

Осигуряване на радиационна и ядрена безопасност - демилитаризация на АЕЦ "Запорожие" и отказ от заплахи за използване на ядрени оръжия;

Осигуряване на продоволствена сигурност - продължаване на износа на украинско зърно за най-бедните страни в света;

Гарантиране на енергийна сигурност - защита на украинската енергийна инфраструктура от руски удари и налагане на ценови таван на руските енергийни ресурси;

Освобождаване на всички затворници и депортирани, включително украинските политически затворници в Русия и Крим;

Прилагане на Устава на ООН и възстановяване на териториалната цялост на Украйна и на световния ред - Русия трябва да потвърди териториалната цялост на Украйна в рамките на ООН;

Изтегляне на руските войски и прекратяване на военните действия;

Правосъдие - създаване на международен трибунал за руската агресия и международен компенсационен механизъм за загубите, причинени от Русия;

Справяне с екологичните последици от войната - включително изграждане и възстановяване на съоръжения за почистване и разминиране на земи;

Предотвратяване на ескалация - предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна в рамките на Договора за сигурност от Киев;

Определяне на края на войната.

На 16 ноември Зеленски заяви, че е получил сигнали от западни партньори, че Путин е готов за преки преговори с Украйна, и предложи те да се проведат в "публична форма". Песков отговори, че на Кремъл му е "трудно да си представи" какво представляват публичните преговори.

Подоляк обясни, че украинските власти очакват конкретни публични предложения от Русия в отговор на украинската "формула за мир". "Що се отнася до факта, че "Ленин е създал Украйна" - разбира се, няма нужда да се правят такива предложения. Бихме искали да чуем адекватни мнения, а не инфантилни спекулации за историческия процес", каза той.

Позицията на руската страна по отношение на това кога и как биха могли да започнат преговорите и какво би искала да постигне Москва е наистина трудна за описване.

В края на октомври Путин, говорейки за исканията на руската страна, заяви, че "невинаги е препоръчително да излагате предварително позицията си на масата за преговори": "Но за да постигнете споразумения, трябва да седнете на масата за преговори и да преговаряте."

"От наша страна няма предварителни условия, освен главното: Украйна да прояви добра воля", заяви руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко за възможността за мирен процес на 8 ноември.

Три дни по-късно обаче, в деня, в който руската армия се оттегли от Херсон, официалната говорителка Мария Захарова уточни, че Москва ще преговаря, "отчитайки реалностите на момента".

Подоляк заяви, че Москва може би е готова да преговаря, но "реалностите", за които говори Захарова, очевидно са "присъединяването" на четири украински региона към Русия в резултат на "референдуми, проведени на коляно". Украйна обаче няма да започне преговори, в които да признае тези територии като принадлежащи на Русия.

На 24 ноември, ден след най-мащабната ракетна атака на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна, която остави милиони украинци без светлина и топлина, Песков заяви, че украинското ръководство може да сложи край на "страданията на местното население", като изпълни "исканията на руската страна". Няколко дни по-късно той уточни, че Киев трябва да има "политическа воля, готовност да обсъди тези руски искания, които са добре известни", за да започнат преговори.

По-трудно е да се каже какви точно са тези "добре познати" искания. Само през първите два месеца от руското нахлуване заявените цели на така наречената "специална военна операция" непрекъснато се променят.

Първоначално Путин обясни това с необходимостта от "демилитаризация" и "денацификация" на Украйна и "изправяне пред съда" на онези, които са извършили "кървави престъпления срещу цивилни граждани". Песков заяви, че е необходимо "да се освободи Украйна и да се изчисти от нацистите". Министърът на отбраната Сергей Шойгу и министърът на външните работи Лавров говориха, че искат да се защитят от "военна заплаха" от страна на Украйна. В речта си по повод анексирането на украинска територия през септември Путин говори за необходимостта от защита на духовните ценности от западното влияние.

Окупацията на украинска територия не е била формално цел на Русия, както Кремъл твърди от месеци. Но през септември Путин подписа споразумения за анексиране на четири региона, а на среща с членовете на президентския съвет по правата на човека на 7 декември той нарече "анексирането" на регионите "значителен резултат за Русия". "За бога, Азовско море се превърна във вътрешно море на Руската федерация, това е нещо сериозно."

Също така от началото на инвазията Кремъл настоява, че няма планове за отстраняване на Зеленски от президентския пост. Вярно е, че в края на ноември Лавров заяви, че "украинският народ ще бъде освободен от неонацистките управници". Самият Зеленски неведнъж е заявявал, че физическото му унищожаване е един от приоритетите на руските военни и диверсионни групи, действащи в Украйна.

Подоляк заяви, че украинските власти смятат, че исканията на руската страна не са се променили от пролетта насам. Сред тези условия са признаване на завзетите от Русия украински територии, прекратяване на въоръжената съпротива на украинската армия, значително намаляване на числеността на украинските въоръжени сили, както и отказ от интегриране на Украйна в ЕС и НАТО.

Възможно ли е примирие, а не мир?

"В момента нито Русия, нито Украйна са готови за мир, нито ще бъдат готови скоро. Вероятно това е въпрос на много десетилетия", твърди източник в Москва, близък до преговорния екип. - Така че говоренето за мир е забравено, сега го няма. Съществува идеята за намиране на подходящия момент за прекратяване на огъня. Едно просто прекратяване на огъня би било голяма победа, защото след примирието ще има по-малко жертви и това може да е добра среда за още по-малко хора, които да загинат в бъдеще.

Теоретично руските власти биха могли да се съгласят на прекратяване на огъня.

Но украинските източници твърдят, че всеки разговор за прекратяване на огъня е опит на Москва да получи оперативна пауза, която да помогне на руската армия да се прегрупира, да попълни изчерпаните си запаси от оръжия, особено от крилати ракети, и да реши логистичните проблеми за по-нататъшно настъпление. Те се придържат към това мнение и сега.

Фактът, че руската армия се нуждае от прекратяване на огъня, за да си поеме дъх преди нова атака, вече се признава дори от експерти на руските държавни канали, които подкрепят нахлуването в Украйна. Например писателят Захар Прилепин заяви в края на ноември, че дори ако Русия "сключи примирие сега", тя все пак "ще трябва да направи предвоенна почивка".

"Изправени сме пред Хасавюрт, който ще трябва да бъде финализиран", каза той в предаването "60 минути", визирайки Хасавюртските споразумения от 1996 г., които сложиха край на първата война в Чечения, но не предотвратиха втора чеченска война.

"Всички се страхуват от "Минск-3" (нова серия споразумения от Минск). И най-важното - каква е ползата за Зеленски да сключва споразумения, ако се справя толкова добре?", отбелязва водещата на Russia 1 Олга Скабеева.

По ирония на съдбата Подоляк, украински преговарящ с Русия, може би е бил съгласен с тези думи. "Самата логика на войната не предполага половинчати решения по модела от 2014 г. Грубо казано, при интензивността на нарушенията на международното право, които наблюдаваме в Украйна, не може да се позволи на Русия да остане "по средата" - без да носи отговорност за тези нарушения", казва той. И допълва, че Киев е убеден, че докато Русия не претърпи чувствително поражение в Украйна, тя "ще продължи да се преструва, че има право да убива граждани на друга държава".

През последните седмици украинските военни командири публично направиха оптимистични прогнози за хода на по-нататъшните военни действия. В средата на ноември украинският заместник-министър на отбраната Володимир Гаврилов призна, че ВСУ може да влезе в анексирания Крим до края на декември, а самата война да приключи до края на следващата пролет. Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Буданов нарече поражението на Русия във войната "решен въпрос".

При тези обстоятелства е трудно да се надяваме, че украинските власти ще се съгласят на временно прекратяване на огъня.

Експерти от Института за изследване на войната (ИИВ) изтъкнаха, че прекратяването на огъня наистина би било много полезно за Русия и би ѝ дало необходимата почивка. Според ISW в действителност Русия не се е опитала да направи значителни стъпки към мирни преговори или прекратяване на огъня. Това показва, че Путин все още е уверен, че Русия може да обърне хода на войната или поне да стабилизира ситуацията на фронта.

ISW обяснява изявленията на Москва за преговорите като опит на Русия да убеди Запада да предостави на Украйна тежки условия за започване на преговори, без да настоява за предварителни уговорки от страна на Русия.

Има обаче някои признаци, че самите руснаци очакват руските власти да започнат мирния процес. Според проучване на независимия център "Левада" (признат от руските власти за "чуждестранен агент") броят на жителите, които подкрепят мирния процес, се е увеличил значително от лятото насам в условията на мобилизация и неуспехи на фронта.

Още през август 44% от анкетираните подкрепят започването на мирни преговори, а 48% - продължаването на военните действия. Към октомври броят на тези, които "по-скоро" или "определено" подкрепят започването на преговори, вече е 57%, докато броят на тези, които подкрепят продължаването на войната, е спаднал до 36%.

През ноември подкрепата за продължаването на военните действия нарасна до 41%, но повече от половината от анкетираните все още подкрепят дипломатическо решение на конфликта (а над 70% подкрепят действията на руската армия в Украйна).

Според агенция "Медуза" (призната от руските власти за "чуждестранен агент") резултатите от последното проучване на общественото мнение при закрити врата, проведено от ФСО по искане на Кремъл, показват, че около 55% от руснаците вече подкрепят мирните преговори с Украйна, докато само 25% подкрепят продължаването на войната (в сравнение с 32% и 57% през юли).

Настроенията сред украинците обаче са съвсем различни.

Проучване, проведено от Киевския международен институт по социология на 21-23 октомври (вече след като руската армия е пристъпила към мащабни бомбардировки на украинската енергийна инфраструктура), показва, че 86% от украинците смятат, че е необходимо да се продължи въоръжената съпротива срещу руската агресия, въпреки че това ще доведе до по-нататъшни обстрели на украинските градове.

Алтернативното мнение - че за да се прекрати обстрелът възможно най-скоро, е необходимо незабавно да се започнат преговори, дори ако това означава да се направят отстъпки пред Русия - е изразено от едва 10% от украинците.

Ако не преговори, тогава какво?

Ако мирните преговори не са възможни сега, как ще се развият събитията по-нататък?

Източник, близък до руския преговорен екип, смята, че най-вероятният и в известен смисъл най-добрият вариант както за Украйна, така и за Русия, би бил продължително затишие на фронта. Според него и двете страни в конфликта обективно не разполагат с ресурси за постигане на пълна военна победа.

"Ако в някакъв момент от сраженията фронтът се стабилизира и се задържи стабилно - три километра напред, два километра назад - три-четири месеца, година, тогава след известно време всяка от страните може да поиска прекратяване на огъня", смята той.

Според него в този случай както руските, така и украинските власти биха могли да предоставят на своите граждани подходящо обяснение защо е необходимо такова примирие. Москва например може да обяви, че "като цяло политическите задачи на специалната операция са решени", че Русия е "нанесла щети на украинската армия и нейния отбранително-промишлен комплекс" и е "освободила" част от териториите на Донбас.

"Да, все още не сме успели, но един ден със сигурност ще се освободим", казва източникът за възможните обяснения на руските власти.

Украинските власти биха могли да кажат на гражданите на страната, че "са принудени да приемат прекратяване на огъня, за да запазят украинската държавност, но един ден ние определено ще съберем сили и ще си върнем контрола над всички наши територии". Технически погледнато, такъв "замразен конфликт" може да изглежда като отношения между различни части на Кипър.

"И тогава ще трябва да търсим сложни решения, които ще направят този крехък мир все по-малко крехък. Кръвта малко ще се охлади, хората малко ще се адаптират към новата ситуация, постепенно може да се появят подходящите условия за обсъждане на някакво по-глобално бъдещо решение", обобщава източникът, като подчертава, че този процес може да не бъде решен "в рамките на нашия живот".

"Този сценарий е напълно нереалистичен. Това е розовата мечта на руснаците, точно това искат те", отговаря с ирония Подоляк.

Според него, ако украинските власти наистина се опитат да "продадат" на населението сценария за замразяване на конфликта, това ще доведе до социално недоволство: "И хората, и армията отказват да го признаят. Те ще кажат: ще отидем още по-далеч, ще убием изродите, които накараха децата ни да умрат в студените бомбоубежища през зимата, и ще бъдат прави.

Освен това подобен "половинчат" вариант е опасен за украинската държавност, казва Подоляк: "Ако той бъде осъществен, няма да можеш да привлечеш инвеститор на наша територия, хората ще я напуснат, никой няма да иска да живее в Харков или Запорожие, а Русия ще работи върху грешките си и ще рестартира пропагандната си машина на Запад - и след една година Украйна просто ще бъде мразена там, защото пречи на света да се върне към предвоенните празни времена".

Източник в Москва, близък до преговорния екип, вижда и други сценарии. Той нарича "катастрофален" сценария, при който Украйна постигне нови успехи на фронтовата линия - в този случай, според него, Русия ще увеличи масираните удари по гражданската инфраструктура и ще обмисли използването на ядрено оръжие в тази война. Вероятността за подобен сценарий може да бъде доловена и от изявление на Путин, който в разговор с членовете на своя Съвет по правата на човека тази седмица отново изрази предположение за използване на ядрено оръжие.

"Това е ситуация, в която двама шахматисти играят, единият губи, а другият грабва шахматната дъска и удря противника си по главата. Е, това е приблизително историята. Означава ли това, че сте спечелили играта? Не, това е просто акт на отчаяние", обяснява източникът.

В Киев, напротив, вариантът за украинска офанзива не се разглежда като катастрофален, а като най-желания - всъщност най-вероятният, въз основа на развитието на събитията на бойното поле. "Бъдещето е военно поражение на Русия, нейното отстъпление към международно признатите граници на Украйна, а след това - доста труден преговорен процес, вече с ултимативни искания от украинска страна", казва Подоляк.

Според него настъпването на зимата няма да повлияе на плановете на украинския генерален щаб за освобождаване на украинската територия и не бива да се очаква зимно затишие и стабилизиране на фронтовата линия.

По-рано, според съобщения в медиите, западните лидери уж са убедили Путин, че Русия ще се сблъска с катастрофални последици, ако използва ядрено оръжие. Дори Китай и Индия, страни, които продължиха икономическото и политическото си сътрудничество с Москва и след избухването на войната, се изказаха против него.

Според източник от Москва, близък до преговорния екип, обаче "ядреният сценарий" все още може да се счита за далечен: Путин все още е убеден, че може да обърне хода на войната, каза той.

Въпреки че самият източник смята, че вариантът за нова успешна руска офанзива е най-малко вероятен. "Мисля, че Русия има по-големи шансове да атакува Колския полуостров и Камчатка, отколкото Киев", съгласен е с тази оценка Подоляк.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-170

9

ob1

10.12 2022 в 01:35

Ела, моето момче, върни се пак в hwbg да ни обясниш другата гледна точка. Опа, там такива мърши не се толерират. Феновете на изнасилвачи и мародери там не виреят. А какво признаваш много слабо ме грее.

-1600

8

belovejdov

09.12 2022 в 18:52

А ти кой беше, обзървърчо? А да, сетих се - гласът на малцинството.
Хем сте малко, хем пискате много.
Как го казвахте - "не знам дали осъзнавате, колко сме малко и колко сме важни..."

За едното сте безкрайно прави, ама защо държите да ви признава някой втората самозблуда?

-170

7

ob1

09.12 2022 в 17:53

Не знам защо мърши като веждичката долу си мислят, че някой много държи милата им руZия да свърши в пепелища. Изобщо не ми дреме за шиб@ните орки докато не си подават мръсните носове иззад границата. Да си стоят в блатото и да се оправят там, нали са си самодостатъчни. На такива като путкин и престъпните нацисти около него все някой външен враг им трябва и ги заплашва. Само така могат да си държат стадото покорно.
Щял да спре да псува... глупости, още тая вечер ще продължи по заказ на тавариш мутрофанова.

-1600

6

belovejdov

09.12 2022 в 16:04

Спирам да ви псувам хвбг метастазите, че много се множите. Като хлебарки...

1000

5

user4eto

09.12 2022 в 15:56

Преговори само след като орките се изтеглят от цялата територия на Украйна. След това на масата се слагат военните престъпления, кой ще ходи в Хага, колко ще бъдат репарациите и т.н.
Невзоров хубаво го каза
"Русия не се вписва в картината на света. Русия-това са живеещите зад картината дървеници."

-1600

4

belovejdov

09.12 2022 в 15:53

Всъщност подолняк отправя предупреждение към белият нос, че всякакви отстъпки ще му костват главата.
Украйна беше на крачка от споразумение, или поне началото на такова. Тогава биби джонсън трябваше да го играе лошото ченге.
Бтв, какво стана със "биби джонсън каза, че няма да чака разрешение от НАТО, и ще изсипе атомните бомби над Москва..."

Мокрите сънища на розовите джендъро-джендевци, за "благоприятен" изход от войната - от Русия и руснаците да остане само пепел.

16933

3

dolivo

09.12 2022 в 14:39

докато кликата инсталира не-демократично избрани силоваци, никви преговори

тези изроди са мафиоти с държава, и не се спират пред нищо да си трупат дивидентите лично

пълна изолация, докато капитулират

дипломация с прасе, те оставя мръсен

2264

2

Mateevk

09.12 2022 в 13:11

Преди войната мислех Путин за рационален играч и съответно противник. Той обаче напълно ме опроверга и всичките му ходове след 24 февруари вече са ходове на един побъркал се окончателно човек, за чието заболяване още никой не е предложил лечение.

820

1

Джендо Джедев

09.12 2022 в 12:53

Преговори с Путя... Хахахахаха! Все едно преговори с Хитлер.