Линда е 45-годишна майка на две дъщери. Семейството ѝ живее в малко село в Норвегия, а съпругът ѝ прекарва по месец в морето, следван от месец вкъщи. За да се грижи за семейството и къщата с градина, докато той отсъства, Линда често отваря вратите на дома си за т.нар. работещи гости - доброволци. Най-често това са пътуващи млади хора, които искат да опознаят страната. По време на престоя си, обичайно няколко седмици, доброволците живеят и се хранят в дома ѝ, помагат с поддръжката на къщата, двора и градината. В свободното време се забавляват със семейството, играят с децата, а домакинята им организира кратки екскурзии до местни забележителности, градчета и др.

Начинът на живот на Линда и семейството ѝ не изглежда необичаен в Норвегия. Той е израз не само на гостоприемство, но и на дългогодишните традиции за доброволчество в скандинавската страна. Норвегия е лидер в Европа в това отношение. 60% от населението участва в т.нар. dugnag веднъж годишно. 78% от населението е член на поне една от 100-те хиляди доброволчески организации, а близо половината населението е член на поне две организации. Дейностите им се простират от помощ в селското стопанство, опазване на околната среда, грижа за животни, помощ на деца с уроците, участия в творчески проекти, помощ за хора със зависимости. Така доброволческата дейност е важен стълб за норвежкото общество – хиляди малки групи и общности допринасят за благосъстоянието и подобряването на условията на живот, като добавената стойност на техния труд се оценява на десетки милиарди норвежки крони годишно.

Макар и доста по-скромно в процентно изражение, България също има дългогодишни традиции в доброволчеството - както през организации като БЧК, "Каритас", УНИЦЕФ, като и с доброволни ad hoc дейности при бедствия, инциденти и кризи. По данни на "Евробарометър: 12% от населението на страната участва в доброволчески дейности, което ни поставя на предпоследно място в ЕС.

Известно е, че участието в доброволчески инициативи има благотворен ефект не само върху общността и колективния дух, а и върху личността. В много държави, като например САЩ, тези дейности носят актив в резюметата за кандидатстване за работа и прием в университет. А информационни кампании насочват вниманието върху факта, че доброволчеството помага на активистите за тяхното личностно развитие, борбата със стреса и тревожността, увеличаване на увереността, повишава усещането за щастие и смисъл.

Какво още липсва у нас, за да се помогне на тази дейности? Според някои, въпреки активността на гражданския сектор, липсата на закон за доброволчеството остава някои проблеми нерешени. Според други тази дейност трябва да се насърчава от детска възраст, за да се възпита у младите поколения. Роля играе и стандартът на живот - колкото по-висок е той, толкова повече време и ресурси може да отдели човек в полза на обществото. 

Нужен ли е закон за доброволчеството?

Специалистите не дават единен отговор. Може би по-важен е въпросът какво би решил един такъв закон. Последният проект бе внесен през 2016 г. от кабинета на Бойко Борисов, но той така и не мина в пленарната зала. В него имаше положителни стъпки - като напр. се уреждаше статутът на организациите, които могат да се занимават с тази дейност. Въвеждаше се идеята за регистър с доброволци по дейности. Правеше се разлика между кратковременно (до 30 дни) и дългосрочно доброволчество. Като че ли най-конкретната стъпка бе задължителната застраховка - за живота и здравето на доброволците и срещу неволно нанесени от тях щети/вреди. Такава застраховка, впрочем, се изисква и по действащата наредба за доброволните формирования при бедствия и извънредни ситуации.

Спорно е доколко закон в такъв вид би допринесъл за по-пълноценната доброволческа дейност. Тя може да се насърчава успешно и без строга законодателна рамка, ако е залегнала като държавна политика. Това може да се случи - когато доброволчеството се насърчава още в училище (например с клубовете по интереси), и като се провеждат кампании за ползите и възможностите.

Какво все пак би могъл да уреди такъв закон

Практиката по света показва, че тази дейност не е силно регулирана. Има обаче някои проблеми, които могат да се уредят законово. Такива са застраховките за доброволците и как се оправдават отсъствия от работа при помощ в спешни ситуации. Могат да се създадат регистри с доброволци в повече сфери - като обаче те не натоварват излишно с административни изисквания. Може да се помисли и за сертифициране на този труд - сертификатите могат да послужат като свидетелство при кандидатстване за работа или в университет, където могат да бъдат разгледани като бонус на кандидата. Интересен е и въпросът с корпоративното доброволчество - ако то е такова, т.е. служебно, е добре да се реши дали то не трябва да е в работно време, а не каквато е честата практика - в почивните дни на служителите.

Тихомира Методиева - Тихича: от първо лице

Снимки: Личен архив

Сигурно я познавате - тя е на първа линия при всяко голямо бедствие - горски пожар, наводнение, при посрещането на бежанците от Украйна. Тихомира се занимава с доброволчество над 10 години. Започва през 2012-а, когато се запалва Бистришкото бранище.

"Нищо лично не ме мотивира да го правя. Просто смятам, че всички трябва да правим това", отговаря тя кратко на въпроса защо е толкова отдадена на доброволческата работа. Обикновено се занимава по няколко каузи наведнъж. Сега например, освен че продължава да съдейства на бежанци, помага в кампания в помощ на деветокласник от Монтана, отглеждан от 86-годишната си баба. Тя е лекар и все още работи на три места, за да отгледа детето.

Как успява да е толкова активна? "С цената на няколко часа сън. Не е много здравословно, но ми дава спокойствие", споделя Тихомира. Тя е член на Националната асоциация на доброволците, която обединява екипи за аварийно и планинско спасяване и общински доброволчески формирования, създадени по Закона за защита при бедствия.

Според Тихомира хората са склонни да се включат в доброволчески акции, но много от тях бързо прегарят. Разказва за двете най-големи акции през 2022 г. - при наводненията в Карловско и посрещането на бежанците от войната.

"Има хора, с които се виждаме при всяко бедствие. Но в Карловско видях и много непознати хора, което много ме зарадва. Тръгнах натам директно от концерт в Античния театър в Пловдив - заедно с екип на Аварийно спасяване. Отидохме първо в с. Трилистник."

В пострадалите от наводнения села ринат кал, помагат за изнасяне на покъщнината. Никой освен доброволците и местните хора не се заема с това.

При бедствието в Мизия, 2014 г.

"Чудя се къде беше Пожарната, защо не ги изпратиха. Не бяха нито там, нито в Дуранкулак, където посрещахме автобуси с бежанци и варяхме чай цяла нощ", споделя тя. Съвсем различна е ситуацията в Румънския град Сучава, на границата с Украйна. "Там ги посрещаха пожарникари, Червеният кръст, Червеният полумесец, НПО-та. Изобщо - посреща те една сигурност. Пожарникарски автобуси евакуираха хората и така предотвратяваха трафика на хора. А от нашата страна на границата - нищо. Само доброволци. Ние обаче нямаме ресурсите на една държавна структура", разказва Тихомира. Според нея държавната администрация тук решава всичко на парче и често проблемите се разглеждат не цялостно, а според това дали някой известен или влиятелен човек ще се застъпи. "Толкова абсурдно", възкликва Тихича.

Според нея дори малки стъпки могат да помогнат работата на доброволците. Например всеки кмет да има в кабинета си ясна инструкция в няколко прости стъпки как да действа при бедствие. Сега всяка община е длъжна да има доброволческо формирования за тези случаи, но често там са записани фиктивно секретарки и хигиенистки. "Мъртвите души" трябва да се махнат от списъците, а полагащата им се екипировка, платена с данъците ни, да отиде при тези, които наистина участват в акции, продължава тя. Според нея трябва да отпаднат и възнагражденията, които сега за процент от минималната заплата според броя отработени дни - тези възнаграждения често се ползват за отчитане на временната заетост. Тя призовава и да се върнат дежурствата на доброволците в пожарните, което е полезно за обучението им.

"Безумно важна е каузата и за хеликоптерите за планинско спасяване. Аз искам моите данъци да отидат за това, а не за лимузини за чиновници", добавя Тихича.

Наталия Иванова от Time Heroes: Хората реагират бързо, когато им предложиш начин да помогнат

Наталия Иванова Снимка: OFFNews

В платформата Time Heroes са регистрирани над 91 000 доброволци. Тя обединява каузи, в които всеки може да се включи. 

"Кризите мобилизират доброволци, които дори не разглеждат тази дейност като доброволчество. Просто това е естествена нужда да отидеш и да помогнеш. Първо идва човешкият порив да подадеш ръка, коментира наблюденията си Наталия Иванова, изп. директор на фондацията, управляваща платформата. - Както беше и с войната - изведнъж хората прекъсната всекидневната си дейност и отидоха във Варна, започнаха да вземат дежурства и да помагат."

В по-спокойно време, по думите ѝ, най-често българите са склонни да помогнат на уязвими хора - възрастни самотни хора в селата и деца в институции. "Когато предложиш лесен начин да помогнат, хората бързо и естествено реагират. Голяма подкрепа събират и акции за екология и околна среда. Забелязала съм, че за да мобилизира, каузата трябва да е много ясна - да се каже как това действие, ако не бъде предприето, тези хора няма да получат помощ от никого", допълва тя.

Наталия припомня, че много организации се занимават с дейности, които заместват държавата. Например фондации, които запознават деца от малки населени места в бедни райони с възможности за професионално развитие извън тези райони. Или пък инициативата „Подарете книга“, която среща доброволци с деца в институции. Или Фондация за социална промяна и включване, която осигурява преходни жилища за младежи над 18 г. от институции, докато си стъпят на краката и започнат да работят. "Понякога това е културен сблъсък – извършват се дейности, които са отговорност на държавата. В едни по-развити държави гражданският сектор се заминава с други неща – с темите за човешките права например. Ние наистина заместваме големи дефицити", коментира тя.

Какво мисли за нуждата от закон за доброволчеството? "Тази тема е като горещ картоф. Има неща, които трябва да се уредят, особено за работещите, които искат да са доброволци в кризисни ситуации. За такъв случай наскоро разказа в интервю председателят на БЧК – уволнен човек, помагал при наводненията в Карловско. До момента има само обществен консенсус, че доброволчеството е важно. Но ако се прави такъв закон, се притеснявам, че няма да бъдат изслушани добре организациите." Според нея е възможно законовата рамка да затрудни участието, вместо да го улесни - напр. ако се появят административни изисквания към доброволеца, да попълва документация и пр.

Наталия казва, че е трудно да се определи профилът на хората, които най-често се включват в акции. "Бих казала, че човек, който се чувства добре, но съм виждала и човек в нужда да помага на човек в нужда. Този акт помага и на самия теб."

Според нея кампаниите за доброволчество сред учениците набират популярност и са особено полезни за възпитаването на ценности у младежите. "

"Расте едно добро поколение. Те буквално са родени с тази споделена информация за проблемите, пред които е изправено човечеството", казва тя. И обобщава, че държавата трябва да се вслушва в гражданския сектор, защото той е успял да създаде механизми там, където тя не е успяла.