На 10.03.2016 г. присъствах на един много интересен дебат за незаконните сечи в българските гори. В него взеха участие доц. Георги Костов - зам.-министър на Министерството на земеделието и храните, Димитър Баталов от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ към МЗХ, Румен Желев, народен представител от ПП „ГЕРБ“ и член на Комисията по земеделие и храни в 43-то НС, Тома Белев и Александър Дунчев от WWF (двама от най-набедените за зелени лобистки интереси, които „скачат само за Банско, а си мълчат за незаконните сечи в горите“).

По ирония на съдбата същата сутрин станах свидетел на сеч на кестените на бул. „Патриарх Евтимий“ – сеч, при която изпълнителите не носеха в себе си разрешително за дейността си от столична дирекция „Зелена система“, а пристигналата на място еколожка на община „Средец“ беше крайно възмутена, че я занимавам с дреболии. И как съм „могла да си помисля, че през 21-ви век някой ще сече без позволение в центъра на София“. Когато й разказах за незаконното разширение на бул. „Симеоновско шосе“ на 20 март 2014 г., при които тихомълком една сутрин бяха изсечени около 25 големи дървета без никаква заповед, се намеси един от секачите колко хубаво било станало там сега и как били посадени нови дървета. А когато го попитах дали прави разлика между 80-годишно и току-що засадено дърво, отговорът беше (придружен от ехидна усмивка): „И дърветата стареят, госпожо, а и Вие не ставате по-млада.“

Няколко часа по-късно на дебата за горите депутата от ГЕРБ Румен Желев почти ме обвини, че съм искала да върна социализма.

Причината беше, че докато доц. Георги Костов обясняваше защо горските пътища изглеждат толкова зле, аз изпаднах в недоумение: той говореше за държавата и частните фирми като за „ние“. Когато го помолих (позволих си го без позволението на модераторката, толкова силно беше недоумението ми) да обясни връзката, заместник-министърът каза, че 95% от дейностите в държавните гори се извършват от частни фирми. И че тези частни фирми често не закупуват нова техника и ползват стари приватизирани военни камиони от соц време, а пък държавата иска да им помогне с евросредства, ама не може, защото парите по Програмата за развитие на селските райони не стигали и за тях.

Румен Желев обясни също, че допускането на частни фирми в държавните гори е „пазарна икономика“, макар че според мен би могло да се тълкува и като нерегламентирана държавна помощ. Въпросът остана висящ, тъй като реално за дебат между участници и публика времето не стигна; което пък е показателно колко е важна и наболяла темата и колко много има да се каже по нея.

За двата часа на дискусията стана ясно, че завишените мерки за контрол от страна на държавата дават резултат. До известна степен. Тоест, подадени са повече сигнали за незаконна сеч в портала на ИАГ по горите. Констатирани са по-голям брой нарушения и са направени повече актове. Природозащитниците отбелязаха, че благодарение на новоинсталираните системи на тях самите също им е по-лесно да следят закононарушенията. Дотук чашата е пълна.

Само че именно заради все пак налятото в чашата става ясно колко още празноти има. Констатираните от WWF закононарушения са няколко вида: прикриване на сечи от самите горски стопанства; издаване на позволителни за сеч в сертифицирани стари гори, където сечта би следвало да е забранена; поставяне на фалшиви горски марки след извършване на сечта; сеч от фирмите повече от маркираното количество; наличие на нерегистрирани работници на местата за дърводобив; споменатите вече разрушени горски пътища; търговете за скъпи джипове на горските стопанства (за които доц. Георги Костов поясни, че са законни, според произнасянето на прокуратурата по случая); липсата на конкурси за директори на горските стопанства; оказването на натиск върху горски слувители за това, че си вършат работата.

С изключение на няколко вметки от страна на държавните служители по отношение на фактите (например Георги Костов спомена, че директорът от СДГ Лесово, дето „се изложи пред Нова телевизия“, е различен от извършилия нарушението, който е бил сменен лично по нареждане на г-н Костов), забележките на природозащитниците бяха оставени без коментар.
Остана да виси въпросът защо събираемостта на съставените актове е 15%. И ако от разни бедни цигани, които секат дърва за огрев на семействата си държавата наистина трудно ще вземе нещо, не така стои въпросът с юридическите лица, при които обаче събираемостта също е ниска: 40%. Може ли да говорим в този случай за политически чадър над определени фирми?

При въпроса на г-н Белев как може държавата 20 дни да се чуди чии са багерите на Витоша г-н Костов само се усмихна многозначително, а заключителните думи на Румен Жечев бяха, че „то в един дом няма ред, та какво остава в една гора? Това е утопия.“

Тогава обаче човек се пита: Ако един депутат от управляваща партия смята спазването на законите за утопия, какво да очакваме от всички останали в изпълнителната власт надолу по веригата? Освен зелените да си говорят, а фирмите да си секат. По законите на „пазарната икономика“.

Ето и цялата дискусия: