От създаването на Република Турция до наши дни темата за османското минало винаги е била съществен елемент от турската политическа мисъл.

В последно време е с още по-засилващи се функции. Кемалистка Турция оценява османското си минало предимно по два критерия: приобщаването на нови земи и загуба на земи. За кемалистка Турция Османската империя, която приобщава нови земи, е еталон за успешен модел, а периодите на застой и загуба на територии се дължат на личните неуспехи на султаните, които ги губят. Затова кемалистите не обичат неуспешните султани. А успешните монарси са втъкани в историческата доктрина и се изучават в училище като исторически величия. Особено след идването на ислямистите на власт, начело с Реджеп Тайип Ердоган, през последните две десетилетия османското минало се превръща в основна тема, ислямистите прославят периода на възход на империята и развиват тезата за „ислямски джихад“, „ислямски халифат“, „превъзходството на исляма“. Докато ислямистите се смятат за преки наследници на османците, то десните националисти, които сега са коалиционен партньор на Ердоган (условно казано пантюркистите) възприемат Османската империя като своеобразна турско-ислямска държава. Според този възглед империята на турците мюсюлмани е имала определяща роля в световните дела, имали са военно превъзходство и са владеели широки територии.

Днес Турция на Ердоган не е доволна от земите, които владее. Тя не е доволна и от факта, че не е определящ фактор в световната политика. И когато се съюзят ислямистите с националистите в управлението, тези комплекси избиват навън. Днес това схващане за османското наследство е залегнало в основите на политическата мисъл на управляващите в Турция. Тези управници създадоха една Нова Турция, която се опира на турско-ислямския синтез и се превръща в дестабилизиращ фактор както във вътрешната, така и във външната политика. Те искат да са силни като османците, да властват над широки земи като тях и да се реваншират на Запада. Затова смятам, че и видеообръщението на турския президент, изпратено до Десетата Национална конференция на ДПС през миналия декември беше по-скоро израз на разбирането на Реджеп Тайип Ердоган за широките му душевни граници, отколкото отказ от амбицията му за влияние и примиреност пред водещата роля на ДПС сред турската малцинствена група в България.

Ердоган няма напълно да се откаже от амбицията си за влияние върху турската малцинствена общност у нас, каквото към момента няма. Част от мюсюлманската общност в Западните Родопи го уважава по линия на исляма, смятайки го за “голям” лидер в ислямския свят, който се държи смело и не отстъпва пред Запада. Но в огромната си част българските турци имат напълно светски възгледи, поради което доктрината на ислямизма, последовател на която е и турският президент Ердоган не прониква сред тях. Това са принципни различия, които няма как да бъдат изгладени. Поканата на Ердоган към лидерите на Движението е ясно послание, че той иска да маркира своето влияние върху турската и мюсюлманската общност в България.

Един от основните акценти в българските медии от посещението на делегацията на ДПС в Турция бяха думите на г-н Мустафа Карадайъ, който е говорил за прародината или майката родина „анаватан“, за отстояването на турската идентичност, за турската малцинствена група, която е останала по тези земи след рухването на Османската империя. Все неща, които нежно галят ухото на султана от Босфора. Говорил е неща, които той иска да чуе.

Обикновено винаги така става - тук се говори едно, а там – друго. Интересът клати феса.

Б. ред. - Мехмед Юмер е е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.