Част от кредитите към КТБ могат да станат предсрочно изискуеми

Александра Маркарян Последна промяна на 23 юни 2014 в 13:02 9080 0

Част от кредитите към Корпоративна търговска банка могат да станат предсрочно изискуеми.

Квесторите, поставени от БНБ да управляват КТБ, имат пълните правомощия да вземат решение за това, заяви проф. Валери Димитров - специалист по банково право, който е бил дългогодишен съветник на управители и управителни съвети на БНБ, а доскоро и председател на Сметната палата в интервю за Нова тв тази сутрин.

Проф. Димитров се позова на чл. 120 от Закона за кредитните институции. Той дава право на квесторите, които управляват банката при специален надзор, под какъвто е КТБ, "да прекратяват без предизвестие договори, сключени преди налагането на специалния надзор, без банката да дължи обезщетение в случаите, които тези договори са неизгодни за банката и клаузите им се отклоняват от действащите пазарни условия".

Експертът коментира този текст в контекста на подозренията, че в КТБ са били раздавани неправомерно много вътрешни кредити - на акционери, на мениджъри, на административни ръководители или на свързани лица, при положение, че такива кредити са високорискови и е вероятно договорите да са били сключвани при неизгодни за банката условия.

"Винаги, когато банки имат мажоритарни акционери с преобладаващо акционерно участие в едно лице или група от свързани лица, банката по принцип е по-рискова от банки с по-разпръснато акционерно участие. Тогава възниква един специфичен риск за т. нар. вътрешни кредитни експозиции.

Аз си спомням много добре, че един от факторите за фалита на банките в периода 1994-1996 г. беше именно огромното количество раздадени вътрешни кредити на акционери на банки - на мажоритарни акционери и на мениджъри на банки. Става дума за т. нар. вътрешни кредити, когато банката кредитира мажоритарния си акционер, или администратор на банка, мениджър на банка.

При това положение трябва да се провери внимателно дали е нарушен Законът за кредитните институции по отношение на тези рискови кредити, т. нар. вътрешни кредити, на администратори на банката, на свързани с банката лица на основни акционери, тъй като това са високорискови кредити и тук също законът дава огромна власт на квесторите и на централната банка да се справят с този проблем. Според чл. 120 от Закона квесторите могат да прекратят всеки договор, който преценят, че е неизгоден за банката и се отклонява от действащите пазарни условия.

Това означава, че всеки кредит, който се смята за неизгоден за банката и е непазарен, може да бъде прекратен от квесторите и те да поискат незабавно тези средства от кредитополучателите.

По този начин се позволява кредитният портфейл на банката, която е в опасност от неплатежоспособност, да бъде изчистен от такива лоши кредити и те да станат веднага изискуеми, и да се осигури ликвидност. Това е много важно правомощие, което позволява на квесторите да подобрят финансовите показатели на банката.

Квесторите могат да направят това, те преценяват", каза проф. Димитров.

Проф. Димитров беше категоричен, че хората могат да бъдат спокойни за спестяванията си.

"Реакцията на централната банка беше своевременна и точна, съобразно правомощията й по Закона за кредитните институции. Нещата ще се развият по добър сценарий", каза професорът.

Днешната ситуация не може да бъде сравнявана с фалита на банките през 90-те години, заяви пък Стефан Софиянски, който бе служебен премиер точно след този период.

"Прави се реплика за 1996 година. Тогава през есента фалираха 8 банки и неприятното беше, че те фалираха, след като чрез Закона за държавния бюджет общинските и държавните предприятия бяха задължени да си държат парите точно в част от тези банки. Сега не е такава ситуацията. Първо, защото функционира валутният борд и има закони за защита на банковата система. Освен това тогава резервът на държавата бешее 330 милиона евро, а сега е пет милиарда и половина - както и да го смятата, е над 10 пъти повече", каза Софиянски.

Според него за сегашната ситуация с КТБ вина имат и публичните действия на прокуратурата, и добилата публичност информация за разследването срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, а и връзките на страните в конфликта Пеевски - Цветанов с последните две поредни правителства.

"Не приемам показността на тези действия", коментира Софиянски действията на прокуратурата.

Предистория

КТБ бе поставена под специален надзор заради риск от неплатежоспособност с решение на Управителния съвет на БНБ от 20 юни. Тогава БНБ отстрани членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет. Председател на Надзорния съвет беше Цветан Василев. Същия ден БНБ реши да отнеме и правото на глас на основните акционери. С 50.66% дялове в КТБ е фирмата на Цветан Василев "Бромак".

БНБ затвори банката за срок до 3 месеца.

В неделя с ново решение УС на централната банка обяви, че капиталът на КТБ ще бъде увеличен, като това ще бъде поето от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и държавната Българска банка за развитие.

В същото време, решението на УС на БНБ предвижда още да "бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на банковата група и отнемане на техните права в съответствие с предвидените от закона процедури".

До сегашната ситуация се стигна след разрив в отношенията между медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски и Цветан Василев. Въпреки че от началото на седмицата медиите от групата, продадена наскоро от собственика - майката на Пеевски Ирена Кръстева - на офшорка, публикуват ежедневно обширни материали срещу КТБ и Василев и въпреки че в резултат на това започна масово теглене на средства от вложители, в петък управителят на БНБ отговори твърде уклончиво на журналистическите въпроси дали БНБ ще заведе дело за уронване престижа на институцията.

В неделя БНБ реши още да постави под специален надзор и придобитата от КТБ дъщерна банка "Креди Агрикол - България", която наскоро беше преименувана на Търговска банка Виктория. 100% от капитала на "Креди Агрикол" бе придобит от КТБ през месец май 2014 г. с разрешение от БНБ, подписано от разследвания в момента подуправител на БНБ Цветан Гунев.

Малко след финализирането на сделката в Надзорния съвет на ТБ Виктория влезе дъщерята на Цветан Василев Радосвета Цветанова Василева. Новият състав на Надзора включва още Орлин Николов Русев и Абдул Ал Муршиди.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови