Ако училищата сами избираха какво да учат...

Броят часове, прекарани в изучаване на дадена наука в училище, не са най-важният критерий за знанията на учениците. Но определено са показателни за образователната политика на страната.

Къде се нарежда България спрямо останалите в Европа показва доклад на Образователната, аудиовизуална и културна изпълнителна агенция на ЕС, публикуван на 7 юни. Той анализира 43 образователни системи през учебната 2017/2018 година.

За различните страни годините задължително училищно образование варират между 8 и 12, а България - страната с рекордно дълга лятна ваканция за началния курс (15 седмици) - се нарежда сред последните по общ брой задължителни учебни часове (под 7 600), заедно с Латвия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Лидерът - Холандия - осигурява над 11 хил. часа, но там и годините на обучение са повече. 11 хил. са те в заемащата второто място Дания, над 10 хил. са в Белгия.

В повечето европейски образователни системи най-продължителната степен е началната. Не е така в България. Докато в 2/3 от държавите началната степен продължава 5 или 6 години, у нас са определени 4 години за завършването ѝ. Прогимназията е 3 или 4 години (в България те са три).

В някои страни местните власти и/или училищните директори имат известна свобода да решат колко часа да посветят на изучаването на даден задължителен предмет и така да се съобразят с индивидуалните потребности на учениците си.

Видовете гъвкавост, които осигуряват системите, са вертикална и хоризонтална. В първия случай националните образователни власти посочват общия брой часове, в които трябва да се изучава даден предмет в рамките на повече от една учебна година, без да определят точното разпределение на тези часове. По-свободна е системата в Естония, Литва (по отношение на началното образование), Холандия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия. В Чехия вертикална гъвкавост има за повече от 80% от учебното време.

В някои страни вертикалната гъвкавост се отнася за цялата степен на образование (напр. в Чехия, Холандия и Норвегия), в други - само за някои класове в рамките на степента. Във Финландия, например, комбинацията от класове зависи от това за кой учебен предмет се прилага тя. Там системата дава възможност и училищата да започнат всеки задължителен предмет с вертикална гъвкавост от първи клас, но трябва да са въвели първия чужд език най-късно до трети клас, втория чужд език - до шести клас, социалните науки - до четвърти клас, домашна икономика (вкл. готвене, шиене, управление на семеен бюджет и т.н.) до седми клас.

В България няма нито вертикална, нито хоризонтална гъвкавост.

Хоризонталната се появява, когато централните образователни власти определят само общия брой учебни часове и задължителните учебни предмети в рамките на една учебна година, а местните власти или самите училища след това решават как да разпределят времето за изучаване на всеки предмет.

В две образователни системи има пълна хоризонтална гъвкавост: Великобритания (Уелс) и Холандия. Правителството в Уелс, например, определя минималното общо време за всеки клас, но от училищата зависи как ще го разпределят между предметите. В Холандия изискването за минимум часове е определено в рамките на образователна степен и училищата имат пълната свобода да ги разпределят както между предметите, така и между класовете.

Часовете по четене, писане и литература (у нас Български език и литература) обикновено заемат най-големия дял от учебното време във всички образователни степени, но доминират особено силно в началната. На това ниво задължителните часове по дисциплината са средно 26%. Процентът варира между 15 и 38% в различните страни. В България той е 29% в началния курс и двойно по-малко след края му.

Математиката е на второ място по брой часове в началния курс и, подобно на родния език, те намаляват в следващите етапи в полза на естествените науки и чуждите езици.

Средно около 18% от часовете в началния етап са отделени за математика в европейските образователни системи. В Дания и Гърция те заемат 14% от общото време, в България - 16%, докато в Португалия - 26%. В 3/4 от образователните системи делът е между 17 и 19%. Освен Португалия, Германия, Франция, Хърватия и Сърбия се отличават с многото часове, които посвещават на математиката в училище.

Средно часовете за математика в началния курс са 670, с 277 по-малко, отколкото за четене, писане и литература. В това отношение България е на дъното с 300 часа обучение по математика в началните класове. За сравнение - в Португалия те са 1 310. В половината образователни системи препоръчителния брой часове е 503.

В следващата училищна степен те са средно 477 за тази група предмети, с 83 по-малко, отколкото за четене, писане и литература. Тук, в прогимназиалните класове, страната ни отново не е сред първенците - 11%. Толкова малък е процентът само в Турция и Кипър. Броят на часовете  - 441, е равен на този в Чехия, където делът за математика 12%.

За разлика от родния език и математиката, за които часовете намаляват всяка по-горна училищна степен, при природните науки, които включват физика, химия, биология, науки за околната среда и екология, тенденцията е обратната.

Средно за тях се отделят под 8% в началния курс. Процентът достига 13 (и вече е равен на математиката) в прогимназията. Над половината образователни системи в Европа отделят 7% или по-малко за тези предмети в началния курс, в противовес на Гърция, където за тях се дават 12% от учебното време. В други държави с висок процент (Чехия, Хърватия, Австрия, Швеция, Босна и Херцеговина, Лихтенщайн и Черна гора) тук са включени и часовете по социални науки и технологии.

България е под средните проценти. Страната ни осигурява 5% в началния курс и 10% от времето в прогимназиалния за природни науки.

Всъщност, ако погледнем броя на часовете, ще установим, че България е на дъното в началния курс и то не с пренебрежимо малък брой часове. У нас те са 53. Преди нас е Дания с над двойно повече - 111, а трета отзад напред е Румъния със 114 часа.

Часовете за природни науки нарастват чувствително в България в прогимназията - 417 и тук вече изпреварваме някои европейски държави, но не и ако часовете от двете степени се сумират.

Обяснението за малкия брой часове на авторите на доклада е, че част от часовете (за първи и втори клас) са включени в групата на социалните науки.

Социалните науки включват предметите история, география, социални и политически науки, философия, гражданско образование. В 3/4 от образователните системи се отделят по 5% за тях от общото време. Обучението по тях обикновено започва малко по-късно, не от първи клас и често е интегрирано в други предмети. Тежестта на социалните науки се усеща по-осезаемо в прогимназията, но все пак времето за тях е по-малко, отколкото за изучаване на чужди езици.

В повече от половината образователни системи с определен минимален брой часове за социални науки, процентът за тях е между 8% и 11% от общите задължителни часове в прогимназията.

В България процентът е равен на този за природните науки - 5% в началния етап и 10% в прогимназиалния и ако погледнем броя часове, отново сме на дъното.

Хърватия, Словения и Албания са сред страните, където на социалните науки се дава по-голяма тежест. България показва през годините, че важността на тези предмети намалява - спрямо 2014/2015 г. часовете са по-малко. В съседна Румъния, напротив, те се увеличават.

Следете новините ни в GoogleNews