Колко струват ''безплатните'' зъбни протези за пенсионерите

Вие сте пенсионер и имате нужда от зъбни протези, тоест напълно сте „обеззъбен“. Държавата се е погрижила за вас, като най-уязвима част от обществото, защото е осигурила да ви бъде поставена тотална зъбна протеза (т. нар. плакова протеза), популярна сред широката общественост като чене. (Такава възможност има и всеки здравноосигурен, който е със същия проблем.)

Какво правите? Отивате при зъболекар, който извършва необходимите медицински дейности, взима отпечатък и го изпраща към зъботехническа лаборатория, където изработват индивидуалната ви протеза (горна, долна или и двете). Чули сте, че е безплатно, но не знаете, че парите, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща, покриват само дейността на стоматолога. Тази сума в момента е 287,28 лв. и по нея доплащане няма. Но за изработката на самата протеза е необходимо да доплатите на зъболекаря. Това се налага, тъй като изработката на медицинското изделие "тотална зъбна протеза" не е включена в пакета, за който НЗОК плаща.

За да бъде реабилитирана обявената за "социална" дейност, депутатите от 49-ото Народно събрание гласуваха допълнителни средства в бюджета на НЗОК в размер на 3 млн. лв., които да покриват частично изработката на протезите и пенсионерите да доплащат по-малко. Цифрата е изчислена на база изработени 65 000 тотални протези през 2023 г. и първоначално сумата, която НЗОК трябваше да покрива, беше 60,75 лв., а останалото трябваше да се доплаща от пациента. Колко да се доплаща трябваше да уточни впоследствие между БЗС и НЗОК. Според зъботехниците реалната цена за изработка е 250 лв.

Тези сметки вече не са актуални, защото, за да се усвоят трите милиона лева, трябваше да бъде подписан анекс към Националния рамков договор. Рамковият договор е документът, който подписват Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) и договорният ѝ партньор - в случая Българският зъболекарски съюз (БЗС). Споразумението трябваше да бъде факт към 1 април, но заради възражения от страна на съсловната организация, подписването се отложи.

Стенограма от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК на 12 юни, 2024 година показва, че процесът все още цикли и сближаване в позициите няма. Основното разногласие е по това кой и как ще изплаща изработката на протезите.

По думите на и. д. управител на НЗОК проф. Момчил Мавров, въпреки разписания параграф 22, според който до 1 април Анексът за дентални дейности трябва да бъде подписан, това все още не се е случило. Причината е заявеният отказ от БЗС за разглеждане на проекта, предложен от Касата. Мотивът е, че включването на заплащане за изработката на тотална зъбна протеза е вмешателство на трета страна (зъботехниците), която не е договорен партньор. ОТ БЗС изтъкват още, че взаимоотношенията между тях и зъботехниците (респ. зъботехническите лаборатории) не са законово уредени. От Надзорния съвет на Касата правят още една стъпка - изпращат писмо с нови конкретни предложения, които също са отхвърлени.

"От Зъболекарския съюз отказват да гледат анекса като цяло", уточнява проф. Мавров.

"Независимо от всякакви теории, че зъботехниците не са договорни партньори, здравноосигурените лица трябва да са сигурни, че когато НЗОК плаща утвърдена стойност за озъбяването на българския пациент, той наистина се озъбява, а не Касата плаща 400 лв., после от пациента искаме още 1800лв. Това нещо трябва да бъде регламентирано", коментира по време на заседанието адвокат Пламен Таушанов (пациентският застъпник в НС), според когото заради БЗС Съветът стои с вързани ръце. Позицията му подкрепя и председателят на Надзорния съвет доц. Петко Стефановски.

Надзорът на Касата все още е с "вързани ръце", тъй като от решение от 20 юни става ясно, че промяна в позицията на БЗС в позицията няма, а след обнародването на анекса в Държавен вестник става ясно, че отлагането е за 1 август.

„Управителният съвет на Българския зъболекарски съюз, (...) категорично отказва да се водят преговори и да се сключва такъв договор до преодоляване на тези обстоятелства“ е становището на Зъболекарския съюз. Оттам посочват като аргумент за отказа си съществуващи "големи проблеми", и подчертават, че имат свои предложения. Предложенията трябва да бъдат внесени в най-кратък срок, защото, както се посочва в решението от заседанието на Надзора, срокът (до 1 юли) изтича. 

Какво бави разпределянето на тези 3 млн. лева?

От кореспонденция между ръководствата на двете съсловни организации е видно, че отношенията им са обтегнати. По думите на д-р Борислав Миланов, гл. секретар на БЗС, спорът е с тригодишна давност, когато според него БЗС са "протегнали ръка" на зъботехниците, но те са я отхвърлили. Според Зъболекарския съюз Асоциацията на зъботехниците не може да бъде фактор в определяне на дейностите по Рамковия договор, тъй като е "съсловна организация, която няма аналог в света и е създадена по политически причини" и не е договорен партньор в сключването на НРД между НЗОК и БЗС за дейностите, по които Касата заплаща. В писмо до ръководството на зъботехническата асоциация се подчертава, че "има съществена разлика между свободен пазар и договореностите по НРД".

„Разбира се, ние не претендираме, че сме договорен партньор. Ние сме съвсем отделно перо, но за да си получим средствата, БЗС трябва да подпише Анекса. Досега те не са направили нито едно предложение. И при първия път, когато ни гласуваха 2 млн. лв. медицински изделия, точно за тези протези, казаха – "можете да ги вземете само и единствено през нас". Ние казахме – "няма проблем, кажете как, по принцип нашето желание е да ги вземем отделно тези средства, но ни кажете каква е методиката". Тогава не ни казаха“, коментира Стоян Котев, председател на Българската асоциация на зъботехниците (БАЗ).

Асоциацията е дала своето становище, че няма отношение към НРД за денталните дейности на Български зъболекарки съюз (БЗС). По закона за лечебните заведения зъботехническите лаборатории са Самостоятелни медико-технически лаборатории (СМТЛ), съответно е необходимо да има отделно споразумение, анекс или договор между БАЗ, НЗОК и БЗС.

Е-направление или задание

От Българската асоциация на зъботехниците твърдят, че проблемът е в желанието им да се "изсветли" доплащането за изработка на протезите. Те предлагат да се въведе електронно направление, което да се вписва в Националната здравноинформационна система (НЗИС) от специалиста по дентална медицина. В това направление да се посочва кой и за каква сума ще изработва медицинското изделие и пациентът да е наясно на кого за какво доплаща. 

За да стане възможно това, въпросното е-направление трябва да бъде вписано в Приложение 1 "Първични медицински документи" към НРД. Това вписване обаче не може да стане без съгласието на БЗС като договорен партньор, а такова няма.

С "Информационно обслужване", която е изпълнител на НЗИС, е разработен за модул "Зъботехника" – там много точно е описан процесът. Когато в кабинета се установи, че пациентът има нужда да му се постави протеза, стоматологът издава направление, в което има следните атрибути – за кого е предназначено, какви са видът и цената на медицинското изделие, което трябва да изработим. Когато го изработим физически, го връщаме в кабинета и записваме с нашия е-подпис какво сме извършили в досието на пациента. Борим се да разделим плащането, за да знае реално пациентът колко му струва медицинското изделие. От БЗС казват "да, но ние го включваме в общата сума на лечение". Да, може да го включите, но пациентът трябва да знае колко точно струва изработката и да я заплати отделно. Може стоматологът да издаде фактура. За нас няма значение дали НЗОК, или пациентът плаща. В момента и двата парични потока минават през стоматолога. Ако ние успеем да се интегрираме в системата чрез бюджета, процесът ще се регулира, а интересите на пациента ще бъдат защитени. Няма да се изнася работа в Турция или Китай, ще има отношение към пациентското досие, обяснява Стоян Котев и допълва, че на пазара вече има нелегални дигитални лаборатории.

От Зъболекарския съюз не приемат това предложение и настояват поръчката за изработка на протезата да се възлага като задание. Пациентът да получава фактура от зъботехника и с тази фактура съответната районна здравноосигурителна каса да му възстанови частично заплатената сума.

"Предложихме на Касата следния вариант - пациентът отива, прави си тези протези, плаща си сумата, която иска зъботехника, защото те също са на пазара, взима си фактура от него според финансово-счетоводните изисквания и закони на България. Отива в Касата и му се реимбурсира съответната сума. Това е най-чистият вариант. Фактурата се издава от зъботехника, защото той има претенции. Другите пари се плащат от Касата, а ние осчетоводяваме това по всички правила", казва д-р Миланов.

Вътре или вън от НЗИС

Според Котев нежеланието на БЗС да се издават направления идва от и факта, че не искат зъботехниците да бъдат включени в НЗИС.

"Искат задание, за да може това, което ни поръчат с това задание, връщайки се при тях, да не минава през НЗИС, а да го отчитат сами към НЗОК като изпълнено. А за нас е важно, защото не взимаме и 5 ст. повече от това, което влагаме като труд. Ако е 100 лв. толкова вземаме, когато го предаваме, а при тях цената отива на 700 лв. Те не отчитат разликата, не я вкарват в касата, не искат от нас фактура, пациентът не знае колко реално струва изработката и тази ножица остава при него. Това е сив сектор, който нашето появяване в НЗИС засяга", твърди Котев.

Вдигат ли цените си зъботехниците

Друга болезнена точка в спора е цената, която зъботехниците са определили за изработката на медицинското изделие.

"Ние искахме релевантен бюджет за протезите. Ако лекарят по дентална медицина, спрямо предходната година получава, по 287,28 лв. на протеза и ние искаме адекватна цена за изработката ѝ", обяснява шефът на БАЗ.

Според д-р Миланов, когато са започнали разговорите за това, че все пак тези 3 млн. лв. фигурират в бюджета, цените на зъботехниците са се увеличили между 100 и 120 процента. В писмо до БАЗ той пита "как цената от 250 лв., която са формирали зъботехниците, се съотнася към договорената за клиничната работа на лекаря по дентална медицина, който освен това носи и отговорност пред пациента".

"При нас цените са абсолютно пазарни в момента. Има елемент при зъболекарите, който се казва НЗОК – техният бюджет е 390 млн. лв. Това са осигурени средства за всеки зъболекар. Те са единствените договорни партньори на Касата, които са си отворили законова вратичка за доплащане, колкото поискат, от пациента. Ние не претендираме за това, което взимат и правят. Законово цялата отговорност е на зъболекаря. Ние искаме да се дефинират задълженията, отговорностите и реда за заплащане на протезите", казва Стоян Котев.

Ще бъдат ли изобщо безплатни безплатните протези

„Не, няма да има такова нещо. За да има такъв момент трябва да се случат две неща – първо ние да станем партньор на Касата, след това да се осигурят средства, които реално да покрият изработката на протезите. Ако ние договорим цена на протеза 250 лв. на база 65 000 изработени протези през миналата година, трябва да ни отделят 12 млн. лв., за да стане абсолютно безплатна цялата дейност, а в момента са 3 млн. лв.“, казва председателят на БАЗ.

"Това са популистки истории, за да се каже, че протезите са безплатни, а на практика не са. Защото Касата ще даде за зъботехниците 60 лв. примерно, а останалите до 250 ние трябва да ги вземем от пациента и да ги дадем на тях. Къде е безплатното?", категоричен е гл. секретар на БЗС.

Все пак колко биха стрували "безплатните" протези, ако страните се споразумеят и анексът бъде подписан?

"Ако НЗОК заплаща 287,28 лв. на лекаря по дентална медицина и 60 лв. за изработка на протеза (при договорена цена на протеза 250 лв.), пациентът ще доплаща 180 лв. Възможно е заради забавянето сумата да се преизчисли за останалите месеци и Касата да изплаща по 130-140 лв. на протеза. Тогава доплащането ще е 100 лв.", казва Стоян Котев.