ВКС: Законът "Кунева" отваря врата за произвол и засягане на основни права

Проектът на правителството за антикорупционен закон крие опасност от произвол и засягане на основни права. Това става ясно от становище на Върховния касационен съд (ВКС) по законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, изготвен от вицепремиера Меглена Кунева.

Преди дни подобно становище изразиха и от Програма достъп до информация, които предупредиха, че законът дори може да попречи в борбата с корупцията. Законът веднъж беше отхвърлен от Народното събрание през септември 2015 г. Три месеца по-късно беше внесен негов преработен вариант, в който са съобразени критиките на АБВ и ДПС.

В становището на съдиите от ВКС се посочва, че законопроектът съдържа неясноти и неприемливи правни положения. Според него някои от процедурите, заложени в проектозакона, създават предпоставки за неоправдано посегателство върху честта, достойнството и доброто име на проверяваните лица. Според магистратите, тези лица, заемащи висши държавни длъжности, подлежат на по-строг контрол, но не са изключени от обсега на конституционната защита.

В становището на ВКС се посочва още, че освен проверка на декларации, законът урежда ново производство – проверка на цялото имуществено състояние на проверяваните. Тя може да бъде образувана при установено несъответствие в имуществена декларация, установен конфликт на интереси или публикация в средствата за масово осведомяване. От ВКС критикуват идеята за започване на производство от новия антикорупционен орган по анонимни сигнали и я определят като неприемлива. Според тях, такава възможност граничи с опасност за неоправдано засягане на основни права и риск за неефективност при работата на институциите.

В становището на ВКС се отбелязва още, че комбинацията от големи правомощия на орган на изпълнителната власт и приемането на анонимни сигнали, може да доведе до сериозни последици за работата на институциите и защитата на правата на хората.

Други съображение на магистратите, на което се акцентира в становището, е свързано с неяснотата на термините, на които не е дадено определение. Като пример е посочен терминът „необяснимо богатство”. Според магистратите, последиците с боравенето с подобен неясен термин би могло да доведе до неправомерно засягане на правната сфера на определени лица, а комбинирано с възможността за подаване на анонимен сигнал, до произвол, неправомерен натиск и политически атаки.