Цветанов оправдан, защото "министър не може да извърши престъпление срещу правосъдието"

Един от основните аргументи, с които Софийският апелативен съд (САС) оправда бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, е че по смисъла на закона той не попада под ударите на текстовете за възпрепятстване на правосъдието. 

Това става ясно от публикуваните мотиви на присъдата. С нея Цветанов беше оневинен по обвинението за това, че отказал да разреши подслушването на шефа на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров и по този начин осуетил наказателно преследване срещу него. Специалните разузнавателни средства били поискани от прокуратурата и разрешени от съда, но Цветанов отказал да ги разпише. 

Процесът стигна за втори път до САС, след като бе върнат от Върховния касационен съд (ВКС) на долната инстанция с мотива, че делото не е разгледано от безпристрастен съд. Преди това две съдебни инстанции – Софийският градски съд (СГС) и САС осъдиха Цветанов на 4 години затвор и забрана да заема обществени постове.

Според Апелативния съд обвинението срещу Цветанов било сбъркано, тъй като министерския пост не отговарял на него. Според съдът Цветанов не може да отговаря по чл. 288 от Наказателния кодекс, според който: "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години". 

Причината - в обхвата на този текст попадали само следователи, прокурори и съдии, но не и министърът на вътрешните работи. 

Според САС „даването на разпореждане от страна на министъра на вътрешните работи към съответните специализирани структури на МВР за прилагане на СРС” не е наказателно-процесуална дейност, защото осъществяването на такава дейност е прерогатив единствено и само на органите на наказателното производство, като каквито НПК е определил съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи.

Съдът обаче пропуска малката подробност, че разследващите органи са част от структурата на МВР, тоест част от изпълнителната власт, независимо, че са натоварени с процесуални функции, припомня сайтът "Съдебни репортажи". 

Според юристи обаче в цитирания текст от НК под отговорност могат да бъдат подведени лица, които не са магистрати. Те са категорични, че престъпление срещу правосъдието може да извърши всяко лице, което има отношение към правилното осъществяване на правосъдието, в това число – и министърът на вътрешните работи.

САС обаче посочва, че подобна интерпретация е „неуместна”. „Това разбира се не означава, че ако министърът на вътрешните работи /а понастоящем вече главният секретар на МВР/ извърши деяние като инкриминираните понастоящем с указаната в закона специална цел, той би останал наказателно неотговорен. Но отговорността му би била не по чл.288 НК, а напр. за общо престъпление по служба”, се посочва в мотивите на САС.

От мотивите на съда става ясно още, че показанията на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев и бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров са част от основата на решението на съда да оправдае Цветанов. Според прокуратурата бившият вътрешен министър не е имал право да откаже прилагане на СРС-та, тъй като те са били надлежно поискани от прокурор и разрешени от съдия, а според закона – шефът на МВР няма право да прави преценка дали да изпълни разпореждането на съда, а само да го изпълни.

В показанията си пред САС, които са подкрепени и от тези на Цветанов, Калин Георгиев казва, че разпорежданията са пристигнали при него и той не ги е резолирал, тъй като имало опасност от разкриване на оперативни способи. Георгиев казва, че по същото време, в което бил разследван Орлин Тодоров, имало и разработка срещу шеф на полицията, за когото се смятало, че е близък с бившия шеф на РЗБОП. Затова и посъветвал министъра да не подписва разрешенията за СРС-та. Освен това в МВР имало инструкция за реда, по който следва да се процедира при постъпване в министерството на искане за използване на специални разузнавателни средства и Цветанов последвал инструкциите в нея – допитал се до професионалното мнение на главния секретар. Тази теза, според съда, не е оборена от доказателствата по делото, затова е приета за достоверна и правдива.

Въпреки всичко съдът заключава, че министърът няма "оперативна самостоятелност да преценява" дали да подпише или не  СРС-та, след като веднъж съдът е дал разрешението за използването им. 

"Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че подсъдимият е разполагал с оперативна самостоятелност. Различията между двете хипотези се изразяват в това, че при обвързаната компетентност органът на изпълнителната власт, издавайки индивидуалния административен акт, какъвто е разпореждането по реда на чл.16 от ЗСРС, разполага само с една законосъобразна възможност за действие. При оперативната самостоятелност му е предоставен избор за целесъобразност между поне две възможности, всяка от които е еднакво законосъобразна. Прегледът на правните норми, уреждащи реда за използване на СРС към датата на инкриминираните деяния, дава основание за категоричен извод, че на органа по чл.16, ал.1 е предписано точно определено поведение без възможност за отклонение от него", посочва Апелативният съд.

В крайна сметка съдиите заключават, че оправдаването на Цветанов е свързано с празнота в закона и така не било указано никъде кой точно е задължен да проследи за наличие на пречка за прилагане на СРС, ако се появи такава.

В место това съдът е приел твърденията на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев и бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров като достатъчно основание да оправдае бившия им началник.
.