Св. апостол и дякон Филип, Преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски

Житие на св. апостол Филип, един от седемте дякони

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях – св. апостол Филип.

 Св. апостол Филип се родил в Кесария Палестинска.

Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си.

Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора.

В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.

Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол.

Апостолите Петър и Йоан дошли също в Самария, за да помогнат на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали усилено да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.

Сам Господ ръководил апостолите, като им внушавал какво да правят и къде да идат.

Така веднъж ангел Господен казал на Филип:

- Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.

Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в колесница един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като много други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се връщал в родината си.

Седнал в колесницата си, той четял книгата на пророк Исаия.

В момента тъкмо четял думите на пророк Исаия за Изкупителя: “Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от справедлив съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята.”

Етиопският велможа не разбирал за кого говори пророкът. Господ, като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заговори с него.

Филип се приближил и запитал велможата:

- Разбираш ли това, което четеш?

Велможата отговорил:

- Как ще мога, ако някой не ме упъти?

И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му обясни прочетеното.

- Моля те, кажи ми – му рекъл той – за кого говори това пророкът.

Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса.

Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той казал на Филип:

- Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?

- Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш – му отговорил Филип.

- Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи – възторжено заявил етиоптянинът.

Колесницата спряла. Двамата влезли във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил вече жив член на Църквата Божия.

Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът вече не го видял. Радостно продължил пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния дар – благовестието за Царството божие.

Св. Филип продължил апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил след това още много градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новаповярвалите. Дъщерите му имали пророчески дар.

Св. апостол Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип.

От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.

Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

Житие на св. преподобни Теофан Начертани

Преп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.

Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът "Св. Сава". И двамата са наречени "начертани", защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли "позорни стихове", които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието.

Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата "Св. Сава". Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.

През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.

Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборствоте.

Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Св. Методий, който бил също един от великите и прославени защитници на Православието срещу иконоборството, с авторитета си на патриарх цариградски, заявил:

- След такъв надпис по лицето му не е нужно да желаем по-добро свидетелство за неговата православна вероизповед!

Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски.

Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен као писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.