OffNews.bg

„Шарли Ебдо” година по-късно: верен на себе си и твърде самотен

На 7 януари м.г. светът откри излизащия в Париж «Шарли Ебдо», малък вестник със сатирични рисунки, дръзко бичуващ институции и религии. Година след атентата «Шарли» напредва под силна закрила, но се чувства доста сам в своята битка за правото «да се смееш над всичко». Това пише АФП година след ислямисткото нападение, в което загинаха 12 души, включително осем журналисти и художници. Текста публикуваме с малки съкращения.

Месец преди атентата шефът на вестника, художникът Шарб беше отправил призив за подкрепа, за да го спаси от фалит. Продажбите не надхвърляха 30 000 екземпляра. Провокиращият хумор на «Шарли», наследен от 70-те години, вече не носеше доходи.

Широката публика не знаеше, че изданието живее под полицейска защита, след като беше възпроизвело карикатури на Мохамед през 2006-та, и след палежа в редакционните помещения му през 2011 г.


Изпитание за оцелелите

Въпреки атентата, който отне живота на голяма част от екипа, включително карикатуристите Тиню, Шарб, Оноре, Кабю и Воленски, «Шарли Ебдо» постигна подвига да излиза пак, оставайки верен на себе си. Той отново публикува всяка сряда своите шестнайсет страници с язвителни рисунки, весело богохулни или пиперливи, и разобличава расизма, нетолерантността, както и кривиците на властта.

Този нов старт беше изпитание за оцелелите, мнозина от които се бяха разминали отблизо със смъртта, като художника Рис, който беше тежко ранен.

Неволно станал световен символ на свободата на мненията, вестникът получи 4 милиона евро дарения и 200 000 абонамента. Но в някои мюсюлмански страни той беше и в центъра на враждебни прояви, понякога кървави.

«Този символ го носим сами, това ни поставя в опасност в днешния свят», смята журналистът Лоран Леже.

Преди година навсякъде разцъфтя лозунгът «Аз съм Шарли». Но не бяха малко и критиките на онези, които смятат, че не може да се подиграваш с всичко - особено с религията. А имаше дори такива, според които «Шарли» «си го е търсил».

Преди година живите се събират в редакцията на «Либерасион», пускат на 14 януари един «брой на оцелелите» и се осмеляват да нарисуват Мохамед на първа страница под заглавието «Всичко е простено». По света този брой се разграбва в 7,5 милиона екземпляра.

Рис поема ръководството на вестника и става негов собственик, с 2/3 от капитала.. Художникът Лус, травматизиран, напуска вестника през септември. Но другите остават.


«Чудовищна празнота»

Сега екипът от 20-ина души току-що се е настанил на адрес пазен в тайна, в нови помещения, наречени «Форт Нокс» (укрепен военен лагер в щата Кентъки, в който се съхранява златният резерв на САЩ). Не лесно да се шегуваш при такава обстановка. «Условията за сигурност в «Шарли», вероятно са необходими, но са и непоносими», коментира Лоран Леже.

Но оцелелите искат да продължат да се «смеят над всичко».

«Не може и дума да става за автоцензура, обратното би означавало, че терористите са спечелили. Ако събитията ни подскажат пак да нарисуваме Мохамед, ще го направим», прокламира Ерик Порто, съакционер във вестника заедно с Рис и с финансовия директор.

«Сега ни четат много повече хора, които са открили особения хумор на «Шарли», добавя той, имайки предвид продажбите, които се поддържат на около 100 000 екземпляра.

Някои рисунки са зле възприети, като тази на Айлан, сирийско, дете удавилото се есента край турския бряг. Телцето му беше нарисувано под рекламно пано на «Макдоналдс», сатира против преситеността на Запада.

От друга страна вестникът разполага с резерв от 20 милиона евро, може да удържи и години. В екипа са пристигнали и няколко нови художници.

Сред старите всеки се опитва да преодолее травмата. «С атентатите от 13 ноември, после с тази годишнината, всичко изплува на повърхността», доверява пред АФП Ерик Порто.

«Липсват ни загиналите, чувстваме огромна, чудовищна празнота – казва той. – Тези, които не искат да сътрудничат с нас, защото смятат, че е опасно, това е напълно разбираемо. Имаме Дамоклев меч над нас».

«Чувстваме в крещяща самота - продължава Порто. - Никой не прави, това което ние правим, защищавайки републиканските ценности до край... Никой не се присъединява към нас в тази битка, защото тя е опасна. Може се умре в нея. Но няма да се откажем. Не искаме колегите ни да са умрели напразно.»

Специален брой на «Шарли Ебдо» ще излезе на 6 януари (утре) в един милион екземпляра.