ООН отчете най-много бежанци от Втората световна война насам

Броят на бежанците в глобален план, принудени на напуснат домовете си поради обстановка на война или политически преследвания, надвиши 50 млн. души в края на 2013 г., съобщава доклад на ООН.

Този извънредно висок ръст се случва за първи път от Втората световна война.

Общият брой от 51.6 млн., търсещи убежище, е с 6 млн. повече от отчетените цифри за 2012 г., се казва още в доклада.

Като основни фактори за драматичното покачване в цифрите са посочени военните конфликти в Сирия, Централноафриканската република и Южен Судан.

„Глобалните конфликти се множат. В същото време старите такива изглеждат в задънена улица“, заяви пред „Би Би Си“ ръководителят на Върховният комисариат на ООН за бежанците Антонио Гутиерес.

Само бежанците от афганистански произход, живеещи в т.нар. „защитени лагери“, наброяват 2.5 млн. души.

Според статистиката на ООН, Афганистан е страната с най-голям брой бежанци, а съседната на нея Пакистан приема най-много търсещи убежище в световен план – 1.6 млн. души.

На второ място по политическа имиграция се нарежда Сирия – 2.4 млн., следвана от Сомалия - с 1.2 млн. бежанци.

Ръст в цифрите отчита и броят на разселените – хора, които са били принудени да сменят местообитанието си вътре в самата страна. Той надвишава дори този на бежанците. Само в Сирия има близо 6.5 милиона разселени души. Техният достъп до храна, вода, подслон или медицинска помощ е изключително ограничен и тъй като все още населяват конфликтна територия, са трудно достижими от хуманитарните помощи на международните организации.

С разгара на бежанския поток от Сирия много страни като Ливан, Йордания, Турция и България отвориха границите си, за да поемат част от търсещите подслон. В момента Ливан приютява повече от един милион сирийци, което означава, че една четвърт от настоящото й население се състои от бежанци.

Докладът на ООН покава, че 86% от бежанския поток е съсредоточен в развиващи се страни и едва 14% в богатите държави. Тези данни са изключително тревожни, тъй като по този начин се засилва липсата на средства и условия в и без това нуждаещите се зони.

„Няма хуманитарно решение на тези проблеми. Да видиш как Съветът за сигурност на ООН се парализира в обстановка на еволюиращи конфликти е нещо, което не може да бъде проумяно“, каза още Гутиерес.