Историята на "Шарли Ебдо"
Британският вестник "Телеграф" публикува историята на сатиричното издание "Шарли Ебдо". Запознайте се с историята на героите му.
Те никога не бягаха от най-противоречивите теми на деня. От смъртта на Шарл дьо Гол до раждането ислямския екстремизъм. Журналистите на сатиричното острие на Франция преживяха всички трудности на историята.
Основан през 1969 г. като "Хара-Кири Ебдо", седмичникът бързо привлече - и в последствие присвои като свой официален слоган - обвиненията, че е "тъп и гаден".
Редакторите основатели - хумористът Жорж Берниер и Франсоа Кавана, се зарадваха на първите скандали със статуквото през 1970 г., шегувайки се със смъртта на бившия френски президент.
Шарл дьо Гол почина в своя дом в селото Коломбе-де-дез-Еглиз на 79 г. една седмица, след като пожар в нощен клуб в източна Франция погуби 146 души.
"Трагичен бал в Коломбе, един умря", гласеше заглавието на списанието. Вътрешният министър на страната незабавно забрани "Хара-Кири Ебдо", принуждавайки екипа да смени името си.
Вдъхновено от месечното комикс списание, продуцирано от двама от членовете на екипа, и в чест на "Фъстъчетата", "Шарли Ебдо" се ражда на следващата седмица.
В последвалото десетилетие основателите се сблъскват с различни трудности, докато се опитват да намерят своята публика. Докато един ден през 1981 г. - заради липса на читатели - списанието се закрива.
Изданието се появявя отново през 1991 г. под контрола на Филип Вал, френски комик и журналист, който е главен редактор на списанието в следващите 17 г.
По това време списанието става известно и с друга своя позиция - пълната им опозиция срещу религиозния фундаментализъм и ограничаването на свободата на словото. Всичко започна през февруари 2006 г., по време на поредица световни публикации, свързани с карикатурите и изображенията на пророка Мохамед, направени от датски карикатурист.
Тогава "Шарли Ебдо" публикува първа страница с карикатура и заглавие "Мохамед е затрупан от фундаменталисти". Изображението показва Мохамед, който плаче, казвайки - "Трудно е да те обичат задници".
Вътре в броя те прерисуват 12 от противоречивите карикатури на датския артист и добавят няколко собствени. Продажбите на списанието скачат тройно и политиците, които някога принудиха "Ебдо" да затвори, се юрнаха да го защитават (с изключение на тогавашния президент Жак Ширак, който заяви, че "Всичко, което може да нарани убежденията на някого другиго, особено религиозни вярвания, трябва да се избягва").
6 месеца по-късно, през февруари 2007 г., няколко мюсюлмански организации повдигнаха съдебни обвинения срещу "Шарли Ебдо" за публична "обида" срещу исляма. Филип Вал определи процеса като "лов на вещици", а Франсоа Оланд - тогава секретар на френската социалистическа партия, а сега президент на Франция, се застъпи за свободата на словото.
В крайна сметка списанието не бе осъдени за "расови обиди" заради публикуването на карикатурите и съдът позволи на Вал да осмива ислямския екстремизъм.
4 години по-късно след още няколко дози мюсюлмански карикатури редакцията на списанието беше опожарена в деня, след като изданието публикува свой брой с пророка Мохамед като негов "главен редактор". Той беше изобразен на първа страница с думите "100 камшика, ако не умреш от смях".
Тогава списанието премести редакцията си на мястото, където на 7 януари 2015 г. стана терористичното нападение.
Ислямът обаче не беше единственото, което предизвикваше присмеха на "Ебдо". Предишни корици включваха карикатури на оттеглилия се папа Бенедикт XVI в любовна прегръдка с ватикански охранител, бившия френски президент Никола Саркози, оприличен на болен вампир, ортодоксален евреин, целуващ се с нацистки войник и т.н.
Въпреки това нападението срещу "Шарли Ебдо" предизвика вълна от подкрепа в името на свободата на изразяване на списанието и то от същите хора, които то омаскаряваше.
Ватиканът заяви, че нападението е било насочено не срещу журналистите на изданието, а срещу свободата на пресата като цяло.
Президентът Оланд каза, че "Това е акт на изключително варварство срещу свободата на словото, срещу журналистите, които винаги са искали да покажат, че могат да работят във Франция за запазване на идеите си и свободата, която френската република защитава".
"Това е атака срещу свободата на словото и пресата - ключови компоненти от нашата свободна демократична култура - която не може да бъде оправдана", каза Ангела Меркел.