Деца с увреждания държани в клетки в социален дом в Гърция

Деца с увереждания са заключвани в клетки в социален дом в град Лехена в Югозападна Гърция, съобщи Би Би Си.

В социалния дом са настанени над 65 деца, за които се грижат шестима души.

Много от децата живеят заключени в клетки или килии, в които има само легло, а децата нямат никакви лични вещи. Заради малкото количество служители на децата се случва изключително рядко да излязат от дома.

Децата, които са затворени в клетки, не ги напускат, за да се хранят, а са хранени през решетките.

Гръцкото правителство разбира за лошите условия в социалния дом в Лехена преди 5 години, когато в дома идват доброволци от различни европейски страни.

В първия ден бях напълно шокирана. Никога не съм си представяла, че това може да се случва в съвременна европейска държава, но още повече ме изненада, че служителите се държаха така, сякаш е нещо напълно нормално, разказва доброволката Катарина Невес от Португалия, тъкмо завършила психология.

Доброволците описали видяното в дома в документ, който изпратили до политици, до ЕС и до всяка организация за защита на човешките права и на правата на хората с увреждания, която успели да открият. Те получили в отговор благодарности за изпратения сигнал, но никой не обещавал да се направи нещо по въпроса, а редица институции дори игнорирали информацията.

През 2010 г. сигналът на доброволците стигнал до гръцкия омбудсман за правата на децата, който посетил центъра. В доклад той описал лошите условия в дома за деца с увреждания, използването на успокоителни, завързването на деца за леглата им, поставянето на деца с ментални увреждания в клетки, наблюдаването на децата с камери.

В доклада се споменавали и няколко смъртни случая в дома заради липса на наблюдение от страна на персонала. 15-годишно дете починало през 2006 г., след като се задавило с предмет, който погълнало случайно. Десет месеца по-късно починало 16-годишно дете. Аутопсията показала, че стомахът му е пълен с парчета плат, конци и бинт.

След този инцидент ръководството на дома решило, че служителите не могат да се справят с безопасността на децата и затова решението било да бъдат поставени дървени решетки.

В доклада си омбудсманът посочил в заключение, че това, което се случва в дома е незаконно, тъй като нарушава човешките права на децата и настоял гръцкото правителство да вземе мерки за разрешаване на ситуацията.

Пет години по-късно обаче са направени само някои козметични промени. Някои от дървените решетки са боядисани и са намерени средства за създаване на дневна стая, в която обаче отново никой не се занимава с децата – те просто седят в стаята сами или гледат стените, докато са наблюдавани от служител, застанал на вратата.

На всеки етаж има само по един служител и една медицинска сестра, които се грижат за повече от 20 деца. В дома няма и постоянно назначен лекар. Ако дете трябва да отиде в болница, то е придружавано от медицинска сестра, което означава, че за тези 20 деца вече се грижи само един човек.

По време на нощна смяна често съм оставала сама с трима асистенти, които нямат медицинско образование, да се грижим за повече от 60 деца. Ако се появи някакъв медицински проблем, няма на кого да се надявам за помощ, освен на бог, разказа пред Би Би Си медицинска сестра, поискала анонимност.

Тя обяснява, че клетките са необходими и че дават на децата повече свобода, тъй като преди това са били постоянно завързани за леглата, а сега това не се налага.

Децата свикнаха с тях и ги харесват, категорична е сестрата.

Мисля, че това е един от най-добрите домове за деца а увреждания не само в Гърция, но и в цяла Европа, коментира местният лекар Джордж Готис, който е доброволец в дома.

Много от децата имат сериозни увреждания и оцеляват много повече от средната продължителност на живота, очаквана за състоянието им. Скъпите клетки, които са поставени, за да ги предпазят, са изиграли голяма роля за това, категоричен е Готис.

Очевидно не би трябвало да имаме клетки, но е невъзможно да се грижим за децата без тях с толкова малко служители. В някои случаи държането на децата в килии е препоръчано от лекар. Въпреки тези клетки и килии, децата все пак имат известна свобода и могат да общуват помежду си, обяснява директорката на дома Джина Цокала.

По думите й служителите могат да покрият само основните нужди на децата. В рамките на една смяна асистент и медицинска сестра трябва да сменят пелените на повече от 20 деца, да ги изкъпят с маркуч, да ги нахранят с лъжица и да им дадат лекарства. Правим всичко, което можем, но нямаме ресурси за повече, подчерта Цокала.

Повече от две трети от тези деца са изоставени от родителите си и ние нямаме времето да им дадем емоционалната подкрепа, която ни се иска да можехме, нито да им предоставим индивидуални грижи, коментира директорката.

Според представителя на международната правозащитна организация MDAC Стивън Алън обаче решетките са поставени да предпазват служителите, а не децата.

Те са поставени, за да могат да управляват по-лесно децата с увреждания, а не да се грижат за тях като човешки същества, което вреди на психичното им здраве, посочи Алън.

Единствените страни, които използват тези методи, са Чехия и Румъния, посочи той.