Дали Тръмп е американският Путин

Той обещава да възстанови величието на страната, без да предлага конкретни планове. Той използва в своята реч груби и вулгарни изрази, за да звучи като обикновен човек, макар че е милиардер. Той е нарцис, бленуващ за вниманието на медиите. И той е много популярен въпреки всички свои недостатъци.

Кого имам предвид? Разбира се, президентът на Русия Владимир Путин. Но паралелът с американския политик, известен като "Доналд", е очевиден.

Доналд Тръмп в определена степен е американската версия на Путин. Както Путин, той желае да сложи край на пораженията на своята страна и да й върне миналото величие. Той обещава да възстанови силата и престижа, без да се задълбочава в детайлите.

"Ние вече нямаме победи", оплака се Тръмп на Чък Тод в предаването "Среща с пресата" по канал Ен Би Си. "Ние като държава повече не печелим победи. И това е много печално", добави милиардерът политик.

Официалният девиз на Тръмп стана: "Ще направим Америка отново велика!" Лозунгът е заимстван от реч на Роналд Рейгън по време на Конгреса на Републиканската партия "Джипър", в която той обещал "кръстоносен поход, за да направи Америка отново велика". Като цяло обаче подобни призиви са характерни за политиците от цял свят, които водят своите кампании с платформа за национално възраждане. Девизът е толкова психологичен, колкото и политически,

"Чък, това работи отлично", заяви Тръмп с възторг. "Вие сте щастливец. След четири години ще вземете интервю от мен и ще кажете: президентът Тръмп, каква отлична работа сте свършили. Вие ще кажете, че съм свършил отлична работа. Така и ще бъде", обърна се той към Тод.

Привлекателността на такива политици се дължи донякъде на нахаканото им поведение, чрез което излъчват самоувереност. Те не разясняват досадните детайли на националното възраждане, те просто го изтъкват. Спомнете си за Харолд Хил, героя от мюзикъла "Музикалният човек". Той обещаваше да даде на Ривър Сити музикален оркестър, въпреки че самият той не умееше да свири.

Подобно на Тръмп Путин изглежда разбира, че властта и театралниченето са неразделни, особено в страна, травмирана от военни и икономически загуби. Това е игра на доверие. "В рамките на системата Путин е изградил своя идеализирана представа за себе си като за генерален директор на компанията Русия. В действителност неговият стил на ръководене прилича повече на този на някой дон на мафиотска фамилия", пишат Фиона Хил и Клифърд Джи. Гади в книгата си "Господин Путин: таен агент в Кремъл".

Глеб Павловски, ключов съветник на руския президент при изкачването му към властта, сподели пред "Гардиън" през 2012 г., че Путин е част от "незабележима, непредставена обществена прослойка" в Русия, мечтаеща за реванш, който да върне някогашната слава. "Под реванш имам предвид възкресяването на великата държава, в която живеехме, с която бяхме свикнали", обясни Павловски.

Путин изложи своето виждане за възраждането в реч през декември 1999 г., станала известна като "Посланието на хилядолетието". В нея той подчерта колко важно е да се изгради силна държава, която да е в състояние да върне увереността на нацията в себе си: "Русия /току-що/ премина през един от най-трудните периоди в многовековната си история. ... Тя е изправена пред реалната опасност да се превърне не само във второразрядна, но и в треторазрядна страна. За да попречим на това да се случи, имаме нужда от огромно усилие, в което да бъдат впрегнати всичките интелектуални, физически и духовни сили на нацията".

Тръмп е по-открито самоизтъкващ се от Путин, със суета и самохвалство, които биха накарали един руснак /или който и да е другиго/ да се почувства неловко. Уебсайтът на кандидата от Републиканската партия го хвали като "олицетворение на американската история на успеха", без да отдава особено значение на четирите му корпоративни банкрута.

Изглежда на него му харесва коментаторите да го осмиват като недодялан грубиян и демагог, като подценяват силата на посланието му. Безцеремонните му коментари се харесват на страна, на която й е омръзнало от двусмислено говорене в политиката.

Тирадите на Тръмп за нелегалната имиграция - предизвикалата най-много шум тема от кампанията му, са част от отдавнашна и грозна история в САЩ. Само 70 години след основаването на републиката, една политическа партия, сполучливо кръстена "Нищо незнаещите", ожесточено критикува имигрантите, особено католиците. През следващите десетилетия нативистите нападали всяка нова етническа група, която се присъединявала като ново парче към мозайката от народности, живеещи в САЩ - ирландци, италианци, германци, славяни, евреи, китайци и африканци, както обяснява Джон Хигам в своето епохално произведение "Пришълци в земята".

Изненадващото при Тръмп е големият брой последователи, които привлече. Той е Рейгън без рейгънизъм, водещ предизборна кампания, която почти изцяло е лишена от идеи. Американците са имали флиртове с демагози, като се започне от отец Чарлс Кофлин през 30-те години на 20 век и се стигне до сенатор Джоузеф Маккарти през 50-те. Но грубиянският, авторитарен тип личност - стилът на Путин - обикновено не намира почва тук. Това лято бе изключение, но историята показва, че няма да е за дълго.

Текстът е коментар на журналиста Дейвид Игнатус от "Вашингтон поуст"