Премиерът и службите редовно погазват закона. Но всичко е точно...

Системата за национална сигурност е "обладана", а хаосът в боравенето с класифицирана информация вероятно никога не е бил по-голям. Това става ясно от поредица от отговори, които правителството, парламентът и администрацията на президента изпратиха на запитвания на OFFNews по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Общият поглед върху предоставената информация показва - за пореден път, че институциите четат Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) така, както на тях им изнася. По-задълбоченият поглед обаче доказва, че законите изобщо не се спазват, но от това няма никакви последици за нарушителите. Особено ако един от тях е министър-председателят.

От отговорите на институциите се разбира, че поне четири закона най-редовно се погазват от премиера и началниците на разузнавателните и контраразузнавателните служби, които са на негово пряко подчинение. Става въпрос за регламентирания в законите за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, за ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военна информация" принцип за предоставяне на "еднаква по обем информация" до председателя на Народното събрание, премиера и президента. 

На въпрос до администрацията на министър-председателя колко пъти за периода 2015 г. (годината, в която влиза в сила "рамковият" закон за националната сигурност, бел. ред.) до юни тази година службите за сигурност са предоставяли информация, поискана от премиера, отговорът е, че такава статистика не се води:

Не се води, а и не би могло да се води централизирана статистика за заявителя и начина на заявяване на информацията, пише в отговора.

Само че, оказва се, такава статистика, не само че е възможно да се води, но и се води. Поне според администрацията на президента, откъдето твърдят, че за визирания период: 

.. на президента на Републиката като заявител са предоставени 25 (двадесет и пет) бр. информационни материали.

Нещо повече. Подобен въпрос е отправен и до председателя на Народното събрание, според когото тази информация по същество е статистическа (което означава, че може да бъде обработена, бел. ред.) и като такава тя е класифицирана. За това и отказват да я предоставят.

Три институции, три различни отговора.

Защо премиерът е отговорен за това? В цитираните по-горе закони е посочено, че те се изпълняват от премиера и съответния началник на служба, който пък е пряко подчинен на министър-председателя. За това... 

От правителството дори са още по-обстоятелствени в обясненията си и без да искат, загатват, че принципът за равен достъп до класифицирана информация до тримата първи в държавата не се спазва:

Службите за сигурност предоставят всекидневно, периодично или по конкретен повод информационни и аналитични продукти. Обемът и съдържанието (тук от администрацията показват неразбиране на поставения въпрос във връзка с принципа за равния обем на предоставяне на информация, като отговарят за обема на самата информация, бел. ред.) на информационния или аналитичен документ се определят от задачата, наличната информация, оценките и прогнозите, които могат да бъдат предоставени на министър-председателя или други потребители.

Именно определянето на информацията от службите, като постъпваща "всекидневно, периодично или по конкретен" повод и предоставянето ѝ на премиера "или други потребители", показва, че тя вероятно съвсем не отива в равен обем до останалите институции. Ако приемем, че премиерът получава ежедневно информация, то тя едва ли се заключава в 25-те броя информационни материала, получени от президента.

От предоставения отговор става ясно също, че заседанията на Съвета по сигурността при премиера се провеждат в нарушение на закона за националната сигурност. В него е записано, че редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Тоест, от 2015 г. досега редовните заседания би трябвало да са минимум 12. От администрацията на правителството обаче отговарят, че техният брой е едва 9. В същото време според правилника за работата на Съвета по сигурността заседанията трябва да са ежемесечни.

Отново погазен закон, отново без последици.

Не на последно място остава неясно колко пъти е заседавал съветът, без в него участие да са взели представители на президентската администрация и парламента, каквото е изискването в закона. Според правителството общият брой на редовните и извънредни заседания е 15. От отговорите на президентската и парламентарната администрации се разбира, че са получили покани за участие в 9 заседания. Тук законът допуска изключение, тъй като заседанията на Съвета по сигурността могат да се провеждат с кворум от 2/3 от членовете му. Фактите обаче показват, че в някои от заседанията (вероятно извънредните, бел. ред.), в които председателят на парламента и представителите на президента не са взели участие, е предоставена информация от службите, която може и да не е стигнала до имащите право да я получат. 

Различното тълкуване на законите и то от институциите, както и безразборното боравене с чувствителна информация при пряко показване на законодателство, всъщност са заплаха за националната сигурност. Оказва се, че институциите, отговорни за сигурността с лека ръка си позволяват да прескочат някои норми, но за това никой не търпи санкции. 

В поредица от свои разследвания OFFNews показа, че чувствителна информация, която е с изтекъл гриф на сигурност и няма основания да не е публична, все още се пази в спецслужбите, а "досиетата на прехода" - вместо да бъдат огласени или респективно - унищожени, както отново повелява законът, лежат прилежно прибрани във ведомствени информационни масиви. 

Но всичко е точно...