История за киселото мляко, лъжата и силата на доказателствата

Тази история е колкото за киселото мляко, толкова и за трудния път, който истината трябва да си пробие, когато е затрупана от лъжи, лобизъм и откровена глупост.

Историята започва отпреди няколко години, когато фирмата Трейс-Ипома вкарва в България производствена линия за нови опаковки за кисело мляко. Материалът за тях е полипропилен. В Европа го ползват от много години. Доказано е, че е по-добър, дори в повечето страни има изрично изискване опаковките за бебешки храни да се правят от него, защото е най-безвреден.

Скоро много от българските производители на кисело мляко започват да се ориентират към него. Освен, че е по-добър, той е и по-евтин, макар и с малко - около 10% на кофичка.

Има обаче един проблем - в Българския държавен стандарт (БДС), правен когато в България няма опаковки от полипропилен, е записано, че млякото може да се опакова в стъкло, керамика и полистирен и не пише нищо за полипропилена.

БДС не е задължителен, но редица търговски вериги имат изискване киселото мляко, което им се доставя да е по БДС. Такова изискване има и за повечето държавни поръчки - за училища и детски градини например.

Затова производителите на мляко подават искане до Българския институт по стандартизация полипропиленът да бъде добавен към стандарта за опаковките.

Следващият епизод е типичен пример как се организира масова истерия, за да се защитят лобистки интереси.

Понеже е ясно, че ако пролипропиленът получи БДС, старите опаковки от полистирен ще загубят пазарен дял, е организирана кампания, на която и Гьобелс може да завиди.

В тази кампания няма нито една цифра, нито едно изследване, нито едно доказателства. Има само опорни точки и гъделичкане на страхове.

Основната опорна точка е, че в новите опаковки българският бацил ще умре и киселото мляко ще се превърне в йогурт.

Тази опорна точка е толкова абсурдна, че производителите на новите опаковки не са подготвени. Никога никой не е мислил, че нечий перверзен мозък ще роди абсурдното съждение, че количеството на българския бацил зависи от опаковката. И никой не е мислил, че на дискусия за опаковки на киселото мляко ще дойдат яки момчета с бръснати глави и знамена, отстранен от собствената си партия политик-националист и детектив и те ще надвикат специалистите.

Трудният път на истината

В тази ситуация пред производителя на новите и по-качествени опаковки има два пътя - да извади кой води и финансира кампанията и в какви зависимости е оплел "отговорните фактори" или бавно и методично да подготви всички възможни доказателства, че новата опаковка е поне толкова (ако не и повече) качествена, колкото и старата. И че българският бацил си живее еднакво добре и в двете.

Трейс-Ипома организира експеримент, в който 6 производители на кисело мляко дават по 2 опаковки от своя продукт в 4 различни акредитирани лаборатории, включително и в Агенцията по безопасност на храните. Едната опаковка е новият полипропилен, другата е старият полистирол.

Тестовете са категорични - във всички проби от полипропилен данните са по-добри или равни на пробите от полистирола. А по отношение на Lactobacillus Bulgaricus няма никаква разлика.

Поведението на Българския институт по стандартизация

е меко казано странно. Когато производителят на новите опаковки и млечните компании, които ги ползват, обявяват, че за своя сметка ще направят пълни тестове, БИС най-неочаквано и с подозрителна бързина затваря процедурата за включване на полипропилена в Българския държавен стандарт.

Бързането е обяснимо - в БИС работят специалисти и още при обявяването на тестовете, много добре знаят какви ще са резултатите и че те ще противоречат на опорната точка, че киселото мляко се превръща в йогурт. И точно затова решават въпроса бюрократично - затварят процедурата, преди да са излезли пробите.

Заравянето на главата в пясъка обаче рядко е добро спасение. Резултатите от тестовете са толкова категорични в полза на полипропилена, че подобно поведение става трудно за удържане. Особено след като получи такава гласност в медиите и хората могат да започнат да питат защо се спират по-добрите опаковки и чий интерес се обслужва с това.

Тупкане на топката

Някаква малка надежда, че все пак интересите на хората има шанс да надделеят над интересите на производителите започна да се прокрадва в петък. Тогава БИС изпрати писмо до производителя на новите опаковки, че е готово да отвори процедурата за промяна на стандарта и кани Трейс-Ипома да кандидатства за това, прилагайки новите доказателства.

Засега това писмо прилича повече на тупкане на топката. Ако намеренията бяха добри, просто нямаше смисъл процедурата да се затваря 3 седмици преди срока, в който щяха да излязат тестовете. Сега всичко ще трябва да започне отначало.

Но въпреки забавянето, което вероятно ще отнеме 6 месеца, а може би и година, все пак има някаква надежда, че истината и силата на доказателствата ще надвият лъжите и гьобелсовата пропаганда. И че ще можем да си купуваме млякото в по-качествените и безвредни нови опаковки, дори и производителят на старите да не е щастлив от това.