Хайде да си наемем 150 декара конна база за 1200 лева

Имам идея за бизнес, ще я споделя с вас, скъпи читатели.

В Божурище общината раздава имоти за по-малко от стотинка квадратния метър. По принцип там квадратният метър струва 38 евро, ако си го купиш нормално, но ако се разбереш с общината, може да ти го таксуват под 1 стотинка.

А ако това ти се вижда скъпо, можеш и да не го плащаш.

Ще кажете, че не е възможно. Възможно е, даже е факт. Само трябва правилният човек да се свърже с правилните хора.

В Божурище, на няколко километра от София, е конната база „Крум Лекарски“. Тя е една от най-големите в страната.

През 2007 г. общината решава да я даде на концесия за 25 години напред. Цената още тогава е скандално ниска. За първата и втората година по 3000 лева (250 лева на месец), за третата година 8000 лева (666 лв. на месец), а за следващите 22 години – по 15 000 лева годишно, което прави 1250 лева месечно.

Срещу тази крупна сума концесионерът придобива 3 конюшни с обща застроена площ към 3 000 квадратни метра, трибуни, подземни тоалетни, 850 кв. м. свинарник, 300 кв. метра сеновал, трафопост, тревен плац, два пясъчни плаца, изобщо базата, както казахме, си я бива.

Още тогава това си изглежда жива далавера, но на хората е хвърлен прах в очите с обяснението, че в тази концесия има и нещо друго. Наемът бил толкова малък, защото концесионерът за своя сметка ще изгради хотел, ресторант, басейн и тенис-кортове. Ще си ги ползва до края на концесията, а след това те ще си останат за общината.

Дали сделката наистина е такава? Това е тайна, която община Божурище старателно пази.

В чл. 5 ал. 4 от договора пише, че концесионерът трябва да извърши предвидените инвестиции, съгласно приложената оферта.

А член 10, ал. 1 е още по-ангажиращ:

За реализирането на концесията предмет на този договор се изискват проектирането и изграждането на обектите и съоръженията, конкретизирани в офертата.

Подразбира се, че офертата е неразделна част от договора. Самият той завършва с думите „този договор, заедно с всички приложения – неразделна част от него...“

Въпреки че е задължително всички концесионни договори заедно с приложенията да бъдат публикувани, OFFNews не успя да открие знаменитата Оферта, чрез която всъщност се размятат големите пари, които обясняват (или оправдават) ниския наем.

Затова се обърнахме към кмета на община Божурище и председателя на Общинския съвет с молба да ни покажат линка към въпросната Оферта или ако няма такъв, да ни я изпратят.

След един месец чакане и многократни уверения от секретарки и деловодителки, че писмото е стигнало до кмета и до председателя на общинския съвет, община Божурище още крие прословутата оферта.

В шаха има термин „цунг-цванг“ – какъвто и ход да направиш, можеш само да влошиш позицията си. Ако в офертата пише, че трябва да има хотел, ресторант, басейн и тенис-кортове, къде са те? А ако не пише, че те трябва да се строят, защо тогава наемът е 1 стотинка на квадрат?

Със съдействието на...

Пак според закона, който явно е „врата у поле“, би трябвало всяка година Общинският съвет да е приемал доклад на кмета относно инвестиционната програма на концесионера и би трябвало тя да е публична.

Ние положихме големи усилия да открием този „публичен“ доклад, но не намерихме нито един. Но понеже може ние да не сме се ориентирали правилно, изпратихме писмо до кмета и председателя на общинския съвет да ни подскаже линк или да ни го предостави, ако не е публикуван. Отново в продължение на месец отговор няма.

Защото положението отново е „цуг-цванг“. Ако няма такъв доклад, е нарушение. Но ако има? Или в него има невярна информация, или въпреки констатираното нарушение на концесията, тя все още не е прекратена. С други думи не само кметът, а целият общински съвет на община Божурище съдейства... (хм, как да го кажем политкоректно?) ... честният бизнесмен да си наеме конна база за 1 стотинка на квадратен метър.

За 1 стотинка по-малко

Но изглежда и тази една стотинка на квадрат се е видяла много на концесионера. Според сайта Епицентър, който пръв разрови скандала, концесионерът не е плащал дори и тази скромна сума и така стотинка по стотинка вече е натрупал 140 000 лева задължения към общината.

Предположението звучи доста достоверно, защото както совите не са това, което са, така и концесионерът не е точно концесионер.

През 2007 г. концесията е сключена с фирма „Полимекс-транспорт“ ООД, но тя е със запорирани от ЧСИ сметки. Понеже в договора има изрична забрана за прехвърляне на концесията, е намерена друга вратичка – фирмата е купена за 1 лев от друга фирма. После пък е заложена в трета, а според „Епицентър“ в момента из конната база шета четвърта. Това звучи толкова невероятно, че специално написахме писмо до кмета и председателя на общинския съвет да ни разяснят тази ситуация, която изглежда доста незаконна. Знаеш ли пък, може и да има логично обяснение и кметът би имал интерес да го даде, си помислихме ние. Но отговор още няма.

А дотогава, нека приемем, че в Божурище се случват чудеса и всеки може да си наеме апетитен имот за 1 стотинка на квадратен метър, а при затруднения и нея да не плаща.

А, и още нещо. По случая има обстоен сигнал в прокуратурата. Доста добър лакмус, по който да се разбере наистина ли прокуратурата доколко защитава обществения интерес.

------------

Ден след публикуването на статията, получихме писмо от адвоката на концесионера, в което се оспорва част от написаното в статията. Можете да прочетете писмотио тук: Адвокатът на конната база в Божурище с ултиматум - да свалим статията или съд