Докладът за Кербала, част II: Констатирани са пропуски в защитата на базата, виновни няма

След атентата срещу българския военен контингент в Кербала са констатирани пропуски в защитата на базата, но виновни не са посочени.

Това става ясно от доклада на комисията за изясняване на инцидента с българския пехотен батальон в Ирак на 27 декември 2003 година. При инцидента тогава загинаха петима български военни.

Докладът, съставен през 2004 година, беше разсекретен от Министерството на отбраната и предоставен на OFFNews по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

За пропуските в защитата на базата свидетелства старшият национален представител полк. Панайотов, близо месец след инцидента. Той дава тази оценка, въпреки добрите констатации, които преди това са направени от специална комисия, оглавявана от зам.-командира на многонационалната дивизия Център-Юг.

Инспекцията била проведена на 27-29 ноември и била насочена към инженерните заграждения на базата. Тогава сигурността на защитните съоръжения е оценена на 85%, като са били дадени допълнителни указания за добавяне на още бетонни съоръжения пред и около главния вход, още предпазни чувалчета с пясък и подсилване на наблюдателните кули. Била направена и препоръка за поставяне на тежко превозно средство като допълнителна преграда на главния вход на базата. В донесение българското командване докладвало, че допълнителните указания са изпълнени на 100%.

Месец след инцидента специалната комисия прави обаче други констатации. Оказва се, че подстъпите към базата не били защитени, а около нея огражденията били непълни. Нямало достатъчно прегради и заграждения за затваряне на всички подстъпи и подходи към базата, а инженерният взвод и техниката, с която разполагал, не били ползвани пълноценно за подобряване на съществуващите съоръжения.

Констатирано е също, че след атентат срещу италианския контингент на 13 ноември 2003 година, Генералният щаб на Българската армия поискал от старшия национален представител да направи незабавна оценка на сигурността на двата лагера, в които имало български военни - „Индия“ и „Кило“, като се обърне особено внимание към подстъпите, които може да се използват за атентат с кола бомба, нападение, обстрел и да се поставят допълнителни бариери.

На 19 ноември с ново писмо ГЩ иска отчет за свършеното по предходните указания. На 20 ноември, след постъпила допълнителна разузнавателна информация ГЩ е заповядал да бъдат взети незабавни мерки по подобяване и усилване на пропускателната система на двата лагера. Още същият ден командирът на пехотния батальон е докладвал за поставена бодлива тел, вдигната тухлена стена с дължина 480 м и 250 м траншеи, както и 21 бетонни бариери и укрепвания с 8100 торбички.

От доклад на командира на батальона към 27 декември - денят на атаката, става ясно, че службата в базата била организирана като обикновен войскови лагер, „с готовност за отразяване на атакуващ противник“. В доклада се подертава, че лагерът се охранява от караул в състав от осем трисменни поста, но по-късно става ясно, че те са шест. Няма предвидени позиции за гранатохвъргачки за унищожаване на приближаващи се към лагера транспортни средства. Портата към базата е от винкелова конструкция, покрита с ламарина, пред самата врата не е имало изкоп. Констатирано е, че в разрез със заповед на ГЩ рейнджърите са влизали в състава на полицейски сили за претърсване и арест, като част от тях са участвали и в операция по залавянето на местен шейх. Въпреки, че това било докладвано после в щаба, това не довело до санкции.

От доклада става ясно още, че близо месец преди атаката командирът на бригадата е предложил на старшия национален представител военните ни да бъдат преместени от база „Индия“ в база „Кило“.

Въпреки констатациите за нарушения, в доклада не се посочва виновник. Още тогава документът е пратен във Военноокръжна прокуратура, но последващи действия нямало. Докладът отново беше предоставен на прокуратурата, след като беше официално разсекретен. От прокуратурата в рамките на един месец трябва да излязат с ново становище.