Според Кунева антикорупционният закон е част от "флирта" с гражданите

Антикорупционният закон дава още едно средство на гражданите за контрол над политиците, но в същото време се създава настроение на несъгласие за това допълнително оправомощаване.

Това стана ясно от обясненията на вицепремиера Меглена Кунева по новия проект на закон за противодействие на корупцията по високите етажи на властта. Проектът беше подложен на последователна критика от Програма Достъп до информация и в становище на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС). Според двете становища някои неясноти по него може по-скоро да попречат на ефективната борба с корупцията.

Според Кунева законът не е създаден, защото България е най-корумпирана държава. Той е отговорът на политиците на очакванията за справяне с корупцията. В същото време според нея съпротивата е необяснима: 

Ние всички даваме на нас правото да гласуваме, питаме хората за най-важните за държавата неща и изведнъж тука, когато трябва да ги оправомощим с още едно средство в ръцете, за да направим държавата си по-добра, ние казваме: "А, не, не, не, това са някакви извънземни, които ще дойдат, много лоши хора, които ще започнат да клеветят съседите си". Не можеш да обясняваш на всеки четири години колко много разчиташ на народа си, за да вземе правилното решение, а сега, когато трябва да го овластиш да може да те контролира, да се дърпаш назад и да казваш: "Не, не. Ще се появят едни много лоши хора и ще злоупотребят с тези права, които се дават". 

Кунева смята, че оправомощаването е част от "флирта" на партиите с гражданите, който не би имал смисъл, ако политиците не отговарят на очакванията:

За мен е много важна концепцията в съвременното законодателство на оправомощаването, иначе този флирт с гражданите през това, че видиш ли, ще ги приемем в партиите, ами да, естествено, те така се създават партиите, няма да има голям смисъл.

Кунева обясни, че "това са същите хора, които са съседи, приятели и роднини на политиците" и на тях законът ще разчита при подаването на сигнали. В тази връзка тя коментира и анонимните сигнали. "Въпросът така, както е разгледан в този закон, ние даваме ли тежести, даваме ли вяра за това, на което хората сигнализират. Ако има доказателства за, това правим ли предварително разследване или го хвърляме в кошчето? Ако има репортаж, но не е подписан репортерът или операторът, трябва ли да го проверим или не?", попита вицепремиерът.

Според нея въпросът е дали в обществото е доволно от сегашното положение. "Моят отговор е не", категорична е Кунева.

Законът е еднакъв за всички и касае хората на високите позиции, като по него ще се проверяват и семействата, и хората във фактическо съжителство, и свързаните лица, обясни още вицепремиерът. Тя посочи, че въпросът не е да се насочи антикорупционният закон против политиците или конкретни хора, а към всички, които работят с публични ресурси и са под корупционен риск – директори на болници, ректори, главни архитекти, хора от високите етажи на властта, включително народни представители, министри, кметове, шефове на агенции и комисии.

Тя обясни, че законопроектът вече е получил подкрепата на АБВ и ако бъде подкрепен от всички парламентарни групи, "това е един шанс политиците да покажат доверие към хората, които гласуват за тях". В първоначалния си вариант законът "Кунева" беше отхвърлен от парламента през септември 2015 г. Тогава той беше подкрепен само с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок, БСП бяха против, а ПФ, АБВ, ДПС и "Атака" се въздържаха. В новия проект е отразена критиката на ДПС за назначението на шеф на новото антикорупционно бюро. В първоначалния вариант той трябваше да бъде излъчван от правителството, но сега вече е заложена възможността това да прави парламентът. В него се намеква и за възлагането на разследващи функции на новото антикорупционно звено, което пък беше едно от исканията на АБВ.