Шефът на БНБ подава оставка, ако НС му избере наследник

Управителят на БНБ Иван Искров ще подаде оставка, ако Народното събрание гласува нов кандидат за поста му.

Това е съобщил самият Искров в писмо до председателя на парламента Михаил Миков.

Ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, съм готов да подам оставката си веднага, пише шефът на БНБ.

Той уточнява, че иска предварителни гаранции, че ще му изберат наследник, тъй като по закон три месеца след депозирането на оставка, независимо дали има воля за избор на нов Управител или не, тя влиза в сила. Това според него носи риск от хаос в дейността на БНБ.

Като мотив за оттеглянето си Иван Искров посочва несъгласието си БНБ и нейният управител да бъдат използвани за „предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения“. Той припомня например отправените критики, че от момента на влизането си в КТБ квесторите на БНБ не са работили ефективно и затова банката не отвори на 21 юли, а бе насрочена нова дата – 21 септември.

„Това е дълъг процес – минимум 3 месеца, както беше обявено. Но, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца (т.е. 21 декември – б.р)“, добавя Иван Искров.

„Друго невярно твърдение бе опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21-ви юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството.

Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ. На тези разговори беше постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури. Целта беше да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др. Важно уточнение е, че без поемането на такъв конкретен ангажимент за ограничаване на системния риск до групата на КТБ би било немислимо успешното провеждане на т. нар. road show за пласирането на българската еврооблигация с падеж 2024 г., което беше планирано и се проведе от 23-ти до 26-ти юни във водещи европейски финансови центрове./...?

В съответствие с постигнатото съгласие БНБ, подкрепена от правителството и стоящите зад него политически сили, незабавно се зае с изработването на законопроект за изменение и допълнение на ЗКИ и предприе стъпки за депозирането му в Народното събрание (НС). Трябва да се знае, че датата 21-ви юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите, добавя Иван искров в писмото си.

След като са постъпили заключенията от одиторската проверка (от „Делойт Одит” ООД, „Ърнст и Янг” ООД и „Афа” ООД) и след поредния рунд политически консултации, е взето решение да не се обременява Българската банка за развитие (БРР) с неустановени все още към онзи момент потенциални загуби, а да се разделят „добрите” от „лошите” активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ. Тази практика е ползвана в ЕС и се одобрява от ЕК, посочва управителят на БНБ.

Искров повдига и завесата над преговорите с държавния инвестиционен фонд на Оман, който е миноритарен акционер в КТБ:

Тук е мястото да отговоря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10-ти юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда, на която от българска страна присъстваха Вицепремиерът г-жа Бобева, Министърът на финансите, г-н Чобанов и Управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента.

"Добре помня, че именно трите участващи в консултациите парламентарно представени сили ми дадоха доверието си за втори мандат като Управител на БНБ и многократно ме подкрепяха през изминалите години, включително и тези от тях, които настоятелно искат моята оставка днес. Именно заради това считам, че е настъпил моментът – след постигане на парламентарно съгласие за нов Управител на БНБ – да подам своята оставка", завършва писмото си той.